Акт № 41320 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 9665/2024
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 113, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41320 гр. С., 06.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110109665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 04.12.2024 г., на „Т.С“ ЕАД, първоначално предявена срещу Д.Д.И., починала в хода на процеса, а в момента поддържана срещу К. Г. И., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 796,39 € – цена за доставена за периода месец октомври 2020 г. до месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к.
„Л.“, бл. *************, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2024 г., до окончателното плащане; 391, 21 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 24.01.2024 г.; 8,57 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец януари 2021 г. – месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2024 г., до окончателното плащане, и 1,97 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2021 г. – 24.01.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил наследник на „клиенти на топлинна енергия“, тъй като наследодателите били собственици на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ).
Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т.СС“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето 1 лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – К. Г. И., с който предявеният иск се оспорва като неподсъден на съда, нередовен и неоснователен. Поддържа се, че претенцията на ищеца не била разделена по потребени по месеци количества и затова исковата молба не била редовна.
Искът не бил подсъден на Софийския районен съд, защото ответникът бил с адрес в общ. Г., както и починалата му майка. Оспорва ответникът да е приемал наследството, в което се включва имота, описан в исковата молба.
Прави се възражение, че не е установено потребеното количество енергия, че няма валиден договор за топлинно счетоводство в сградата, както и за изтекла погасителна давност. Оспорват се исковете за лихва поради неоснователност на исковете за главница. Претендират се разноски.
По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител. Възражението на ответника в насока, че твърденият от ищеца договор бил прекратен, не е по допустимостта на участието, което се прави по твърдения в исковата молба, а по отношение на основателността на евентуалната обратна претенция на ищеца, за което ответникът поради липса на интерес не може да прави възражения.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 60 ЗН, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите условия на ищеца от 2016 г.
По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към исковата молба писмени доказателства; поисканите от третото лице – помагач писмени доказателства.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния документ: протокол от общо събрание и договор с третото лице – помагач, 2 съдът намира, че не се оспорва истинността на документите, а относимостта им към спора, която ще бъде разрешена с акта по същество.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза, тъй като същата ще установява въз основа на вторични доказателства обстоятелства, за които е поискана техническа експертиза, а по въпроса дали са платени суми ищецът не носи доказателствена тежест. По искането за техническа експертиза на ищеца съдът ще се произнесе след изслушване на страните в открито съдебно заседание поради необходимост от изясняване на предмета на спора.
Възражението на ответника за местна неподсъдност на делото поради това, че ответникът има настоящ адрес на територията на община Г., която е в района на Районен съд – К., е неоснователно. Искът не е бил предявен първоначално срещу ответника, а срещу починалата в хода на процеса негова майка, като съгласно чл. 120 ГПК промяна на обстоятелствата в хода на процеса не е основание за изменение на местна подсъдност. Що се отнася до починалата първоначална ответница, по делото (в електронната папка) се намира справка за нейни адреси от 17.09.2025 г., в която е отразен последен настоящ адрес във Великобритания, поради което делото съгласно втората алтернатива в чл. 113, изр. първо ГПК, е подсъдно на районния съд по постоянния адрес, който е бил в С. към датата на образуване на делото.
Компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 118, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 113 ГПК и чл. 120 ГПК направения от ответника К. Г. И. по делото ОТВОД ЗА НЕПОДСЪДНОСТ с искане за изпращане на Районен съд – К..
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Т.СС“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.
НАСРОЧВА гражданско дело 9665 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 14 декември 2026 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл.
60 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът излага възражения за изтекла 3 погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е наследник на собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; че е приел наследството; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за
ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
УКАЗВА на ищеца „Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по главния иск: придобивно основание, по което ответникът е наследник на лице, придобило право на собственост или на ползване върху процесния имот; приемане на наследството; доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество; уговорения падеж на задължението;
2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата „дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за тази услуга;
3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си на ответника, съответно – на публикуването им в интернет.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца „Т.С“ ЕАД, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за цената за услугата „дялово разпределение“ и за приемане на наследството.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач – „Т.СС“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на 4 съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната собственост.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена топлинна енергия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за
ТОПЛОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА до първото по делото открито съдебно заседание поради необходимост от уточняване на предмета на спора по реда на чл. 143 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, тъй като същата не е необходима към този момент.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответника, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
Разпечатката съдържа 51 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6205bd56-9ee8-4ce7-bde1-f398917bb714