Определение № 2001 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2001 гр. София, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502979 по описа за 2024 година

По делото е депозирана частна жалба на КОНПИ/КПКОНПИ/ срещу определение № 265730/ 02.09.2024г. на СГС, ГО, 19 постановено по гр.д. № 455/20г., с което не е уважена молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Счита, че дължи държавна такса с оглед на отхвърлянето на иска. Съгласно чл.154, ал.3 от ЗОНПИ Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. На основание чл.84, ал.1 от ГПК държавата е освободена от заплащане на държавна такса, освен в изрично предвидените случаи.

Позовава се на практика на ВКС по ЗОПДИППД/отм/. Комисията е процесуален субституент на държавата по дела с предмет публично държавно вземане, а именно постъпване в патримониума й на имущество, придобито с незаконен източник на средства или неустановен такъв. Комисията не защитава собствен интерес, а държавен.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да уважи молбата й по чл.248 от ГПК.

В депозиран писмен отговор ответникът по частната жалба Т. С. изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за 1 допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая е налице хипотеза, в която страната оспорва разноските, с които е натоварена, поради което от значение за допустимостта на производството е да е представила списък по чл.80 от ГПК. КОНПИ е депозирала такъв пред първата инстанция. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса.

Атакуваното определение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Разрешението в практиката на ВКС, че Комисията не дължи държавна такса в производства по гражданска конфискация, е било обосновано в старата съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД /отм./ с отсъствието в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.

В следващите по време: ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и сега действащия ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия момент съдебна практика, обективирана в: определение№2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. №1386/2024 г. на III г. о.; определение №4274/26.09.2024 г. по ч. гр.

2 д.№2782/2024 г. на III г. о.; определение №6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д.

№4863/2024 г. на III г. о.;определение №2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д.

№1814/2024 г. на IV г. о.; определение №13/12.01.2021 г. поч. гр. д.

№3107/2020 г. на IV г. о.; определение №3785/29.07.2024 г. по ч. гр. д.

№2480/2024 г. на III г. о.; определение №1666/15.06.2023 г. по гр. д. №170/2023 г. на IV г. о.; решение №147/16.09.2019 г. по гр. д.№1998/2018 г. на IV г. о.; определение №148/15.01.2025 г. по ч. гр. д. №4847/2024 г. на III г. о.;определение №1083/06.03.2025 г. по ч. гр. д. №606/2025 г. на III г. о.; определение №1133/10.03.2025 г. по ч. гр. д. №666/2025 г. на III г. о. и др., според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че Комисията е публично държавно учреждение, но вземането – предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по – висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. При този вид дела държавна такса не се събира предварително, а присъждането й е с оглед изхода на делото, т. е. при уважаване на иска тя ще се дължи от осъденото лице, а при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото ще се дължи от ищеца. / Опр. №1706/04.04.2025г. по ч.гр.д. № 624825г., ВКС, III г.о./

Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното определение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 265730/ 02.09.2024г. на СГС, ГО, 19 постановено по гр.д. № 444/20г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4