Решение № 5115 от 26.07.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11653/2016
- Вид
- Решение № 5115
- Подписан
- 26.07.2018
- В сила
- 16.06.2020
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№..... гр.София, 26.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №11653 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Й.М. срещу З.„А.Б.“АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 23,09,2013год., около 07,50 часа в гр.София, сума в размер на 917,40лв.-имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медикаменти и 2500,00лв.- имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата в трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение за неработоспособност, за периода от 23,09,2013год. до 19,07,2014год./700,00лв.-месечно, уточнителна молба от 11,11,2016год./, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие да има деликвента С.П.С., управлявал автобус Мерцедес Конекто Г, с рег.№*******по линия №204, като при управление *** и Х.Г., в посока ул.Гурко, към бул.“Цариградско шосе“, в района на езеро Ариана нарушил правилата за движение като спрял внезапно, в резултат на което на ищцата –пътник в автобуса са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована по застраховка Гражданска отговорност при ответника. От процесното произшествие твърди да са налице и имуществени вреди подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.А.Б. АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка Гражданска отговорност за автобус Мерцедес Конекто Г към датата на застрахователното събитие. Поддържа да не е установено реализирано противоправно деяние от страна на водача на моторното превозно средство, тъй като внезапното спиране е с цел препятстване настъпването на произшествие с друго МПС. Твърди да не е налице осъществен покрит застрахователен риск, тъй като не е осъществено ПТП по смисъла на ЗДВП.
Твърди да не са настъпили описаните в исковата молба вреди. При условията на евентуалност сочи на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва претенцията за лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 23,09,2013год., около 07,50часа, в гр.София, на бул.
Евлоги и Х.Г., в района на езеро Ариана, с участието на автобус, с марка Мерцедес Конекто Г, с рег.№ *******, когато С.
П.С., като водач на автобуса е предприел рязко спиране на управляваното от него МПС, в резултат на което ищцата –пътник в автобуса е загубила равновесие и паднала в него. В съдебно заседание проведено на 11,06,2018год., е установен механизма на пътнотранспортното произшествие, потвърден и от заключението на съдебна автотехническа експертиза.
С определение постановено на 01,08,2017год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача, с ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
Счупване на лява бедрена шийка закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни около 10месеца. Проведено е комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. По спешност след травмата ищцата е хоспитализирана и е проведено оперативно лечение на 23,09,2013год. като след открито наместване на фрактурата са поставени импланти-метална фиксация с 3 канюлирани винта. На 01,10,2013год. е хоспитализирана за провеждане физиолечение и рехабилитация, с оглед подобряване на обема на пасивни движения на оперирания крайник и обучение ползване на помощни средства. Травматичното увреждане е в пряка причинна връзка с ПТП. Възстановителния период е продължил около 10 месеца. Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, при провеждане на първоначална и последващи рехабилитации. При извършения личен преглед на пострадалата е констатирано самостоятелно придвижване , болки и ограничения в движенията на лява бедрена става, както и лека хипотрофия на бедрената мускулатура в ляво и накуцване в ляво. Извършените разходи за медикаменти, прегледи и консумативи са необходими и във връзка с процесното произшествие.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Желязка М., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От свидетелските показания на св. И.В. и С.С./водач на автобус/ и заключението на САТЕ се установява механизма на процесното произшествие и механизма на получаване на травмата-загуба на равновесие на ищцата като пътник в автобус поради рязко спиране на водача.
От изслушаното заключение на съдебноикономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че разликата между брутното месечно възнаграждение на М.
Й. и полученото от нея парично обезщетение за временна нетрудоспособност , за периода от 23,09,2013год. до 19,07,2014год. е в размер на 1884,90лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства- настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на автобус „Мерцедес Конекто Г“, с ДКН *******, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неоснователно е релевираното възражение от ответника за липса на противоправно поведение, тъй като рязкото спиране на автобуса е по причина предотвратяване на произшествие с друго МПС. Ангажираните в тази връзка гласни доказателства сочат, че движението на автобуса по време на настъпване на ПТП е в условията на интензивен трафик /7,50часа/, в колона, в района на натоварено кръстовище- „Орлов мост“.Т.е. водачът на превозното средство, осъществяващо обществен превоз на пътници, което предполага професионални умения и качества, е бил длъжен да съобрази интензивността и условията на движението и да управлява МПС безопасно и сигурно, както спрямо останалите превозни средства участващи в движението, така и по отношение на пътниците в автобуса. Показанията на водачът С., че е предприел спиране, за да предотврати ПТП с находящ се пред него друг автобус, от една страна съдът намира да са заинтересовани, а от друга страна и предвид експертното становище на вещо лице по САТЕ заявено в с.з. се установява, че при осигуряване на достатъчно дистанция, при движение в колана, изключване от скорост или управление с ниска скорост на МПС, е възможно да се осигури плавно спиране на автобуса. Ето защо съдът намира да не се установи по делото да е създадена внезапна опасност за движението, във връзка с която да е предприето рязко аварийно спиране, с оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Ето защо и доколкото презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира да е налице осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност за делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62051f70-72cc-4514-b25e-75eb226436a3