Решение № 4000 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4000 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117346 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ (с предходно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник Адвокатско дружество „*******.“, БУЛСТАТ: ***********, представлявано от адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С., бул. „********“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. *** е предявил против М. Н. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., община К., област П., ул. „************“ № ***** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******** г. на ПРС, ****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г. суми, а именно: сумата в общ размер на 92, 99 лева (деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода ************ г. по договор за мобилни услуги от ****** г. по издадени фактури № ********** г. и № ********** г. и сумата от общо 267, 07 лева (двеста шестдесет и седем лева и седем стотинки)- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, , от която сумата от 124, 49 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, 142, 58 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство ************* с отстъпка от стандартната цена съгл. т. 7 от договора от **************г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- за държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)- адвокатско възнаграждение.

1

В исковата молба за твърди, че по частно гр. дело № ********* г. на ПРС, ******* . с-в, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в указания срок се предявявал установителен иск.

Претенцията произтичала от сключен договор между страните за мобилни услуги, за заплащане на задълженията по който били издадени описаните и приложени към исковата молба и заповедта фактури за посочените по-горе суми, като поради предсрочното му прекратяване поради неизпълнение на абоната, е начислена допълнително и неустойка, както и за същия е възникнало задължението да заплати част от стойността на закупените устройства, предоставени под формата на отстъпки, подробно описани в исковата молба. Поради неплащане в срок на фактурите, според ОУ на оператора той имал право да прекрати едностранно договора, което било направено. Сумите обаче оставали дължими и именно за тях се търси осъждане на ответника. Моли за признаване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се и разноски. Прави се и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на ****** г., на адреса на новия му работодател, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново чрез работодателя, на *******г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ********* г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договори за мобилни услуги, заверени копия на фактури, общи условия на мобилен оператор, застрахователни полици и др, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № ****** г. по описа на ПРС, ***** гр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева - държавна такса и 180 лева - 2 адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева - довнесена държавна такса, и 480 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Йеттел България“ (с предходно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник Адвокатско дружество „*********.“, БУЛСТАТ: **********, представлявано от адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С., бул.

„********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.*** и М. Н. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., община К., област П., ул. „*********“ № ****, че М. Н. Я., ЕГН: ********** дължи на „Йеттел България“ (с предходно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК: 130460283 следните суми: сумата в общ размер на 92, 99 лева (деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода ************ г. по договор за мобилни услуги от ********* г. по издадени фактури № *********** г. и № ************ г. и сумата от общо 267, 07 лева (двеста шестдесет и седем лева и седем стотинки)- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, , от която сумата от 124, 49 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, 142, 58 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство ***************** с отстъпка от стандартната цена съгл. т. 7 от договора от ************ г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното плащане , за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************* г., постановена по ч. гр. дело № ******** г. по описа на РС – П., ***** гр. с-в.

ОСЪЖДА М. Н. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., община К., област П., ул. „***********“ № **** да заплати на „Йеттел България“ (с предходно наименование „Теленор България”) ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.

„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник Адвокатско дружество „**********.“, БУЛСТАТ: ********, представлявано от адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С., бул. „********“ № ****, вх.***, ет.***, ап.

*** разноските по делото, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, сумата 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - 3 държавна такса в исковото производство, и сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********* г. по описа на РС – П., ********. с-в да се изпрати на ПРС, ******* гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4