Присъда № 135 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 135 от 14.07.2026 г. по НОХД № 5706/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.Д.Г., за това, че през периода от месец ю н и 2024 г. до месец август 2025 г. включително, в г р . Пловдив, след като е б и л осъден с Протоколно определение № 9364/02.11.2023 г. на РС – гр. Пловдив по гр. дело № 12397/2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, ІV-ти брачен с-в, влязло в законна сила на 02.11.2023 г., с което е одобрена спогодба да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Д.Г. с ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – общо 15 /петнадесет/ месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева всяка, всичко общо в размер на 3750 /три хиляди и седемстотин и петдесет/ лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Поради заплащане на цялата дължима издръжка в хода на процеса, моли за приложение на чл. 183, ал.3 НК.

Защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на представителя на прокуратурата.

Доколкото производството е протекло в отсъствие на подсъдимия, то и същият не е участвал в съдебното производство, не е давал обяснения, нито се е възползвал от правото си на лична защита и последна дума.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подс. Д.Д.Г. е роден на *** г. в гр. ***, ***, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работи, адрес за призоваване: гр.

***, ЕГН: **********.

Свид. К.Б.В. и подс. Д.Д.Г. живели на семейни начала в периода от м.октомври 2020 г. до месец август 2023 г. в гр. Пловдив.

От връзката им се родило дете – Д.Д.Г., родена на *** г. Тъй като подс. Г. злоупотребявал с алкохол, отношенията между него и свид. В. се влошавали с времето, докато през месец август 2023 г. те се разделили. Свид. В. останала 1 да живее с детето Д. Г.а на адрес в гр. ***.

След раздялата на родителите било инициирано образуването на гражданско дело за определяне на родителските права и личните отношения с детето и за заплащане на издръжка, нужна за неговото отглеждане. С Протоколно определение № 9364/02.11.2023 г. била одобрена спогодба между свид. В. и подс. Г., според която родителските права върху детето се предоставяли на майката, а бащата бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка, свид. В. издръжка в размер от 250 лева месечно.

Определението, в частта, с която била одобрена спогодбата влязло в законна сила на 02.11.2023 г. Въз основа на това определение бил издаден и изпълнителен лист № 2793/17.11.2023 г. в полза на Д. Д. Г.а, чрез нейната майка и законен представител.

До м.декември 2023 г. подс. Г. изплащал редовно дължимата на детето си издръжка, като превеждал сумите по банков път. За месеците януари и февруари 2024 г. подс. Г. предоставил паричните суми за издръжка на свид. В. лично, но в следващите месеци престанал да изплаща парите за издръжка на детето си.

Подс. Г. бил зависим от употребата на наркотични вещества и в периода след месец февруари 2024 г. здравословното му състояние се влошило, но той успял да се справи и от края на 2024 г. започнал да прави усилия да намери работа, чрез която да може да заплаща издръжка за детето си. В същото това време обаче свид. В. изпитвала финансови затруднения при отглеждането на детето си и за това се нуждаела от паричните средства от издръжката, която подс. Г. не плащал. За това тя инициирала образуването на изпълнително дело при ДСИ към РС гр.Пловдив, като депозирала молба на 11.07.2024 г., въз основа на която било образувано изп. д. №144/2024 г. на І район по описа на ДСИ при РС гр.Пловдив. По така образуваното изп. дело не постъпили каквито и да било плащания от страна на подсъдимия.

След това подс. Г. заплатил на детето си, чрез неговата майка по банков път сумите за издръжка до месец май 2024 г. включително, за което били съставени разписки № 0700024957580015/07.03.2025 г. за сумата от 300 лева, № 0700025114754443/21.03.2025 г. за сумата от 50 лева, №

07000255245232263/ 02.05.2025 г. за сумата от 40 лева и № 0700025564120061/ 07.05.2025 г. за сумата от 400 лева.

Така за периода от месец юни 2024 г. до месец август 2025 г. подс. Г. дължал на детето си, чрез неговата майка, свид. В., паричната сума от 3750 лева за издръжка. Между родителите на детето не били сключвани споразумения за отлагане на плащанията и подс. Г. не предоставил средства на детето си по друг начин.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

2

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: изцяло от свидетелските показания на К.Б.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 281 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – справка за съдимост; характеристична справка; разписки с

№№

0700024957580015/07.03.2025 г., № 0700025114754443/21.03.2025 г., № 0700025524523263/ 02.05.2025 г. и № 0700025564120061/ 07.05.2025 г. ; справка от персонална партида на ФЛ; Писмо от ЦПЗ Пловдив ЕООД с изх. № 879/ 22.04.2025 г.; Епикриза от ЦПЗ Пловдив ЕООД; Протокол № 9364/ 02.11.2023 г. постановен по гр. дело № 12397/2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, ІV-ти брачен с-в; Молба до ДСИ при ПРС вх. № 17619/ 11.07.2024 г.; Удостоверение за раждане № 0020210039; ИЛ № 2793/ 17.11.2023 г. ; Извлечение по сметка; Справка действащи трудови договори; Справка НБД; Епикриза от Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм – София; Индивидуален трудов договор № 1496/ 17.02.2026 г.; Длъжностна характеристика; платежно нареждане от 19.03.2026 г; платежно нареждане от 02.02.2026 г.; платежно нареждане от 01.04.2026 г.; платежно нареждане от 15.04.2026 г.; платежно нареждане от 04.05.2026 г.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело. По отношение изводите за съдебното минало на подсъдимия, данните за същото, здравословно състояние и трудоспособност, съдът ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост, характеристична справка, медицински документи, епикризи и писма от ЦПЗ – Пловдив.

Относно показанията на свид. В., съдът кредитира същите в цялост както тези дадени в условията на устност и непосредственост, така и тези дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК в тяхната цялост поради констатирана липса на спомен. Последната е естествена последица с оглед изминалия период от време от момента на инкриминираните събития до разпита на свидетелката в открито съдебно заседание. Въпреки това, прочита на свидетелските показания на В. сочи на логичност, добросъвестност и съответност с останалите доказателствени източници. В този смисъл съдът не констатира каквито и да е било индиции за недостоверност в заявеното от свидетелката предвид обстоятелството, че същата като родител и законен 3 представител на малолетната пострадала е пряко заинтересована от изхода на делото. Ето защо и съдът кредитира в цялост заявеното от свидетелката както в хода на съдебното следствие, така и в хода на ДП и базира фактическите си изводи

По отношение на свид. Зорница Г.а – майка на подсъдимия, доколкото същата се възползва от правото си по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства, то и липсват събрани гласни доказателства, които да бъдат поставени на анализ в настоящото производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице.

Установява се, че за периода от месец юни 2024 г. до месец август 2025 г. включително, в г р . Пловдив, след като е б и л осъден с Протоколно определение № 9364/02.11.2023 г. на РС – гр. Пловдив по гр. дело № 12397/ 2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, ІV-ти брачен с-в, влязло в законна сила на 02.11.2023 г., с което е одобрена спогодба по силата на която подс. Г. е задължен да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Д.Г. с ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – общо 15 /петнадесет/ месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева всяка, всичко общо в размер на 3750 /три хиляди и седемстотин и петдесет/ лева.

Съгласно трайната съдебна практика, след като веднъж е реализиран период от време, през който не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се явява извършено, като евентуално последващо погасяване на задължението може да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на деянието. Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.

Точно такъв е и процесния случай.

Пак според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че, за да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице 4 кумулативно две условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство не е спорно и се установява от доказателствата по делото. да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.

Като такива примерни пречки практиката е приела неработоспособната възраст; наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.

Изрично следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.

Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира правата си по чл. 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.

По делото се установи, че подсъдимият е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка и по отношение на него не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да са го възпрепятствали да изпълнява имущественото си задължение, поради което същият е реализирал престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка и предвид събраните по делото доказателства за това подсъдимият да е с установена наркотична зависимост следва да се подчертае, че същата не е от такова естество, че да препятства реализирането на трудови доходи. В тази връзка от страна на защитата бяха представени доказателства за сключен трудов договор и длъжностна характеристика, както и доказателства – платежни нареждания, от които се установява с необходимата категоричност, че подсъдимият е способен да полага труд и да реализира доходи въпреки недоброто си здравословно и психично състояние.