Решение № 228 от 03.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Дупница, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200665 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0332-000089 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на Б. М. А., с адрес: гр. Б., ул. "Б." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лв. за евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, депозирана чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С., излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения от него процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в нейна подкрепа. Пледира за отмяна на НП. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 05.03.2026 г., около 10:57 ч., в общ. Кочериново, обл. Кюстендил, на път ПП-1, Е79 км. 348+400 м. с посока на движение към гр. Благоевград, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка и модел „******“, с рег. номер ******, собственост на дружеството „ТРАНС ЛОГИСТИК 97“ ЕООД, гр. Благоевград. Същият бил спрян за проверка от свидетеля Д. Й. и неговия колега Л. Г. – мл. автоконтрольори, при ОДМВР - гр.

Кюстендил, РУ-Дупница. След извършени от тях справки с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация, на 10.09.2025 г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е без валидна полица за застраховка „ГО“.

За така установеното нарушение свидетелят Й. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения и от свидетеля по акта Г., като на нарушителя бил връчен и препис от акта срещу подпис.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 16.04.2026 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката, прекратил е същата и я е изпратил на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0332-000089 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на Б. М. А., с адрес: гр. Б., ул. "Б." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лв. за евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетеля Й., който добросъвестно и достатъчно подробно и детайлно разказва това което си спомня за случая. Няма данни за някакви негови предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение обективността му при разказа за действията и извършените от него и колегата му справки, които са осъществени при изпълнение на служебните им задължения, и с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от свидетеля се потвърждава изцяло и от събраните множество писмени доказателства, които съдът приема за достоверни, тъй като са непротиворечиви и еднопосочни. Свидетелят поддържа изцяло отразеното в текста на АУАН след предявяването му.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в предвидената в 2 закона форма и в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.12 от приложената заповед № 8121з-1632/02.19.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган, компетентен ли е и спазена ли е изобщо формата и процедурата за прекратяване на регистрацията, респ. дали това е сторено, преди или след изтичане на застраховката му, като не е посочено до кога е била валидна същата. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

3

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата." Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е предвидено следното: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането….“ По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на собственика, респ. на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението процесното МПС е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Въпреки новата редакция на текста на чл. 143, ал.10 от ЗДвП където е отпаднало задължението: „ да се уведомява собственикът на пътното превозно средство." до момента не функционира новопредвидения Национален регистър на пътните превозни средства където евентуално собственикът или водачът да има възможност да се информира за това обстоятелство, че регистрацията на процесното МПС е била служебно и предварително прекратена, поради полученото само от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с редовно издадени и поставени регистрационни табели, както и СРМПС част II. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати в срок вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява в отдел регистрация на съответната ОДМВР, всеки път и преди да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е 4 виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят, като служител на дружеството собственик на автомобила е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата и час е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна.