Акт от 11.04.2016, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Ихтиман, 11.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА георгиевА

Dпри участието на секретаря АХ., като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 803/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пред.2 от ЗЗД и иск по чл. 108 от ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. И…………., ул. „...” № ….., цялото на площ от 517 кв.м.и представляващ УПИ ..., в кв...., по регулационния план на гр. И., заедно с построената в това дворно място ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-БЛИЗНАК от източната страна, със застроена площ от 70 кв.м., като мазето е обособено в самостоятелен етаж, със самостоятелен вход, заедно с второстепенна сграда – плевня със застроена площ от 16 кв.м. при граници на дворното място: УПИ ..., УПИ

... и общински терен, придобит от тях по наследство и по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот , срещу задължение за издръжка и гледане № ..., том I, дело № .../1990г. Твърдят, че И.И., внук на И... и М...

Б... и първи ответник в производството впоследствие незаконосъобразно е прехвърлил собственият им недвижим имот на вторите ответници Т. и Т. Д.... Молят съда да обяви за нищожен Нотариален акт № ..., том…, рег. ..., н.д. .../2010г., като издаден в противоречие и заобикаляне на закона, както и да признае със сила на присъдено нещо, че ищците са собственици на гореописания имот и да осъди ответниците Т. и Т. Д... да предадат владението му на ищците. По отношение доводите за нищожност на горепосочения нотариален акт в исковата молба са изложени чисто теоретични трактовки.

В срока за отговор ответникът И.И. не е депозирал отговор на исковата молба, а ответниците Т. и Т. Д... са депозирали такъв, с който са изразили становище за допустимост на исковете, но по съществото на спора считат същите за неоснователни. Считат, че те са собственици на процесния имот, легитимирайки се като такива, поради което владеят вещта на правно основание, което обосновава неоснователност на иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

Твърдят, че ищците са узнали за сделката още през 2010г., като 2011г. са предявили иск пред ИРС, като съдът е отхвърлил исковете, а впоследствие СОС е обезсилил решението на ИРС а производството по делото било прекратено, поради неотстраняване на нередовностите в срок. Твърдят, че бил предявен иск с правно основание чл. 33 от ЗС, като същият бил погасен по давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищците – З.Б. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Г., К.Б. се представлява от адвокат Г., като същите поддържат исковата молба. Ответникът И.И. се явява лично в съдебно заседание, като моли съда за отхвърляне на исковите претенции. Ответниците Т. и Т. Д... се явяват в съдебно заседание, като поддържат отговора на исковата молба, ответникът Т.Д. лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Т. моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото удостоверение за наследници № .../31.01.2012г. се установява, че И... П... Б., починал на ...г., след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпругата си М... Б., починала на ...2000г.; Д... И...

И..., починала на ....2009г. – дъщеря и сина си К.И.Б.. Видно от представеното Удостоверение за граждански брак № ...г. е че К.Б. е сключил граждански брак с ищцата Б.. От представеният и приет по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том …, н.д. № ……../1963г.се установява, че К.Б. и Д... П...

Б. са придобили 4/5 идеални части от дворно място, цялото от 652 кв.м., находящо се в гр. И. и образуващо парцел ..., в квартал… по плана на гр. И., при съседи: улица, Д... К... и К.В.... С

Нотариален акт № ..., том I, н.д. .../1990г. И... и М... Б... прехвърлят на своя син К.Б. срещу задължение за издръжка и гледане ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 522 кв.м., находящо се в гр. И., Софиийска област и съставляващо по плана на гр. И. парцел № ... в квартал ... по плана на града, урегулиран парцел от 555 кв.м. при неуредени регулационни сметки, ведно с построената в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА БЛИЗНАК от източната страна на парцела и съседи: улица и жилищен блок, и стопанска сграда застроена от североизточната страна на парцела. С решение на ИРС, постановено по гр.д. № ………./1993г., вписано в СВ на ...г., том I, № ….., вх.р. № …….., парт.кн. …………, сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, инкорпориран в горепосочения нотариален акт е развален.От представения и приет по делото Нотариален акт № …………, том ………, дело № …………./1994г. се установява, че И... и М... Б... са прехвърлили гореописания имот срещу задължение за издръжка и гледане на първия ответник по делото И.О.И.. От приетия и приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Нотариален акт № ..., том I, рег. ..., н.д. .../2010г., се установява, че на ...г. И.И. е прехвърлил собствеността върху процесния имот. От приетата и приложена по делото скица /л.53 по делото/ се установява, че ½ от процесния имот е записан на името на Т.Д., съгласно акта, обявяването на чиято нищожност се иска от съда да бъде прогласена, а другата ½ на наследниците на Д... П... Б., които са дъщеря му и синът му И... Д... Б... и Г…. Д.. Б., което обстоятелство се установява от приетото по делото Удостоверение за наследници № ../21.11.2006г.

Имотът е индивидуализиран съгласно скицата и утвърдения съгласно Заповед на .. на община И.... № ../1990г. дворищно – регулационен план, който не е изменен.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля В..., съсед на ответниците Т. и Т. Д... се установява, че същите са направили ремонт на къщата, както и към настоящия момент в къщата живее дъщеря им.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд, исковата молба е редовна, отговаря на формалните изисквания на чл. 127, чл. ... и чл. 129, ал.1 от ГПК и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл. 130 от ГПК. Исковете са родово подсъдни с оглед цената на недвижимия имот и местно подсъдни по местонахождението на имота, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

По исковете с правно основание чл.

26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пред.2 от ЗЗД доколкото същите са преюдициални и обуславят изхода на иска по чл. 108 от ЗС.

Исковете са допустими, доколкото са предявени от трето лице, неучаствало в сключване на сделката, обективирана в Нотариален акт № ..., том I, рег. ..., н.д. .../2010г., но претендиращо п...длежността на правото на собственост по отношение имота, предмет на спора, а сделката чиято нищожност се иска създава външна представа за наличието на признатите с нея права. Исковете са преюдициални по иска по чл. 108 от ЗС, доколкото обстоятелството дали договора, обективиран в Нотариален акт № ..., том I, рег. ..., н.д. .../2010г., е нищожен или не касае п...длежността на правото на собственост на вторите ответници, предвид правилото, визирано в чл. 34 от ЗЗД, което от своя страна обосновава извод за ползване или не на имота на правно основание и в тази връзка имащо отношение към предмета на доказване по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. По изложеното съдът намира исковете за допустими, като депозирани при наличието на правен интерес срещу надлежни страни, каквито са и тримата ответница.

По същество намира исковете за неоснователни, поради следното: Противоречието на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, като достатъчно за нищожността на сделката на това основание е обективното й несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. В исковата молба няма конкретни твърдения защо сделката е нищожна поради противоречие със закона, както бе посочено по-горе, изложени са чисто теоретични трактовки. Посоченото, че поради нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗС договорът е нищожен не обосновава извод за това, тъй като в настоящата хипотеза е налице масивна жилищна сграда – близнак, като имота, предмет на спора е на практика североизточния близнак на сградата, тоест налице е хоризонтална етажна собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради, а дворното място има статут на обща част. Съдебната практика е последователна в тази насока - решения №45 от 01.04.60г. на ОСГК на ВС; решение №101 от 11.02.09г. по гр.д.№461/08г. на ВКС, ІV ГО; решение №1060 от 24.11.10г. по гр.д.№427/10г. на ВКС, І ГО, решение №858 от 23.12.09г. по гр.д.№3069/08г. на ВКС І ГО, решение №978/13.01.10г. по гр.д.№2413/08г. на ВКС, І ГО, че в хипотеза като настоящата чл. 61, ал.1 във вр. чл. 33, ал.2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху дворното място, както е в случая между вторите ответници и наследниците на Д... П... Б., и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или част от сграда. Дори и съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 33, ал.2 от ЗС то сделката отново не е нищожна, тъй като чл. 33, ал.2 от ЗС дава право на съсобственика, на който не е предложено изкупуването в двумесечен срок от продажбата да предяви иск за изкупуване. По делото няма доказателства за предприемане на такива действия, а в настоящото производство ищецът не уточни и не заяви след множество уточнения такова искане. Следователно дори и да се приеме, че следва в отношенията между съсобствениците да се прилага чл. 33, ал.2 от ЗС то сделката не е нищожна поради непредставяне пред нотариуса на изискуемите писмени доказателства за извършване на продажбата на идеална част от съсобствения имот, а само дава право на другия съсобственик да иска изкупуването й, поради което в случая не е налице противоречие със закона.

Договорът не е нищожен и поради другото, сочено от ищеца основание – заобикаляне на закона. За да е налице последното следва да е са извършени една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки, и участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки - договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел. С други думи, те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат. Тоест първите два елемента са субективни, а втория обективен. Върховният съд в свое решение № 357-81-I ГО дава следното определение за заобикалянето на закона като основание за нищожност: "При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Тоест, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма е спазена, но целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат, е налице заобикаляне на закона. В настоящия случай установената по делото фактическа обстановка не обосновава извод за нищожност на сделката, обективирана в Нотариален акт № ..., том I, рег. ..., н.д. .../2010г. По делото се установява, че правоотношението от което ищците са черпили права е развалено, като предвид ретроактивното /обратно/ действие на развалянето на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане имотът е преминал отново в патримониума на прехвърлителите – в случая И... и М... Б..., които впоследствие са прехвърлили имота срещу задължение за издръжка и гледане на ответника И. – техен внук, който след тяхната смърт, като титуляр на правото на собственост законосъобразно по силата на Нотариален акт № ..., том I, рег. ..., н.д. .../2010г. е прехвърлил собствеността върху имота на вторите ответници.