Определение № 250 от 31.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Съдия:

Димитър Б. Бишуров

Съдебни

АНТОНИЯ ИВ. Г. заседатели: ШЕРМИН Р. РАДЕВА

ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело № 20245200200362 по описа за 2024 година

След проведеното тайно съвещание настоящият съдебен състав намира, че не следва да пристъпва към разглеждане на делото по същество, а производството следва да бъде прекратено по следните съображения:

Настоящото производство е образувано по реда на чл.449 и сл. от НПК, въз основа на молба на осъдения А. Н. Д., ЕГН ********** с искане да бъде заменено наложеното му наказание – доживотен затвор без замяна, с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.

Видно е от материалите по делото, че молителят Д. е осъден с присъда по НОХД № 197/2000г. по описа на ОС –Пазарджик, влязла в сила на 17.12.2001г., за извършени от него престъпления по чл.116, ал.1 и чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо най-тежко наказание, а именно доживотен затвор без замяна. Това наказание осъденият търпи в момента в затвора в гр.Пазарджик.

Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.3 от НК, наказанието доживотен затвор може да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години, като процедурата по замяна е регламентирана в Глава ХХХV, Раздел V от НПК „Замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от 1 свобода“.

В българския НК липсва материалноправна предпоставка за замяна на наказанието доживотен затвор без замяна, по смисъла на чл.38 от НК, с наказание лишаване от свобода. Такава съществува само за наказанието доживотен затвор. С оглед на това молбата на осъдения Д. е процесуално недопустима, а като такава ще следва да се остави без разглеждане.

Несподеляемо е разбирането, че наказанието доживотен затвор без замяна може и следва да бъде заменено с наказание лишаване от свобода, посредством пряко приложение от страна на съда на ЕКЗПЧОС, т. к. липсата на вътрешноправен регламент за замяна на това наказание е нарушение на чл.3 от Конвенцията. Тук веднага следва да се каже, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по редица поводи се е произнасял в кои случаи доживотният или дългосрочен затвор представляват нечовешко и унизително отношение или наказание, включително и по дела срещу България, заведени от осъдени на доживотен затвор без замяна. Нарушенията са преценявани в два аспекта. От една страна досежно режима на осъдените на такова наказание, условията на изолация, на отдих на открито, на занимания и др., а от друга – досежно възможността основни човешки права да са нарушени с факта на налагане на наказанието, заради въздействието на строгостта му.

Последователно застъпената позиция на ЕСПЧ позволява следната систематизация: Конвенцията се нарушава ако наказанието лишава осъдените от всякаква надежда да си върнат свободата. Разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС изисква от присъединилите се държави да дадат на осъдените на доживотен затвор перспектива, колкото и да е далечна, един ден да получат корекция на присъдата си и да заживеят свободно. Такава възможност би могла да съществува de jure и de facto.

Според вътрешното ни право, доживотният затвор без замяна не подлежи на трансформация в срочно наказание, нито е допустимо условно предсрочно освобождаване от изтърпяването му. Налице е обаче законовата възможност за помилване и ЕСПЧ е констатирал, че този механизъм, позволяващ преразглеждане на доживотните присъди без право на замяна, действа de facto в страната ни след 21 януари 2013 г., когато е издаден Указ за помилване № 12 на Вицепрезидента на Република България.

Виж в този смисъл е Решение от 08.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото на 2

Харакчиев и Толумов срещу България, станало окончателно на 08.10.2014 г.

Поради всичко посочено до тук, молбата на А. Д. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане по същество, а производството следва да се прекрати.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения А. Н. Д., ЕГН ********** за замяна на наложеното му наказание – доживотен затвор без замяна, с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 362/2024 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението може да се обжалва и протестира пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІІ от НПК.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

3