Решение № 576 от 02.08.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20221520100387 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД вписано в ТР при АВ с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес Център, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, против ТР. Д. Ф..

В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационни отношения, чиято регулация се подчинявала на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество. Последното било изправна страна по така възникналата обвързаност между страните, като в периода 05.04.2019г.

– 05.12.2019г. доставило на ответника за електроснабден имот, находящ се в гр.

Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап. *** с ИТН ***електрическа енергия. На свой ред ответната страна била неизправна такава като не заплатила дължимите към дружеството суми, които били фактурирани, както следва: фактура № 261413420/10.05.2019г. на стойност 287.71 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.05.2019 г.; фактура № 263074495/10.06.2019г. на стойност 358.97 лв. за периода 06.05.2019г. – 05.06.2019г.; фактура № 264666998/10.07.2019 г. на стойност 224,58 лв. за периода 06.06.2019г. – 05.07.2019 г.; фактура № 266553187/09.08.2019 на стойност 215.02 лева за периода 06.07.2019 – 05.08.2019г.; фактура № 268329119/10.09.2019 г. на стойност 251.66 лв. за периода 06.08.2019г. – 04.09.2019г.; фактура № 270035961/10.10.2019 г. на стойност 244,51 лева за периода 05.09.2019г. – 04.10.2019г.; фактура № 271487539/08.11.2019г. – на стойност 264,60 лв. за периода 05.10.2019г. – 04.11.2019г. и фактура № 273375790/10.12.2019г. на стойност 0,23 лв. за периода 05.11.2019г. до 05.12.2019г.

1

Така посочените задължения по фактурите към настоящия момент и с оглед приетото в посочените Общи условия, станали изискуеми.

Общият размер на непогасеното задължение към дружеството към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, бил както следва: 1847,28 лв. главница и 401,19 лв. – законна лихва за забава, считано от 04.06.2019г. до 26.11.2021.

Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата било депозирано възражение, което препятствало влизането й в сила. Това обусловило интереса на дружеството от предявяване на настоящите положителни установителни искове.

Ищецът сочи, че в случай, че депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК не касае цялото вземане, предмет на заповедта, то следвало да се обявят за безспорни вземанията, които не се възразяват и за тях да бъде издаден изпълнителен лист.

Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между страните, че длъжникът ТР. Д. Ф., ЕГН: **********, с електроснабден имот, находящ се гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП ***, ап. *** ИТН***, дължи и следва да заплати н а „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумите както следва:

1847,28 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 05.04.2019г. до 05.12.2019г.;

401,19 лв. – законна лихва за забава, считано от 04.06.2019г. до 26.11.2021г.;

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските направени в заповедното производство, както и тези в настоящото такова.

В случай, че са налице предпоставките за това ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В съдебно заседание депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея въз основа на предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът, чрез процесуалния си представител – оспорва същата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и че продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.

Не се спори и по това (а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. – приложеното на гърба на л. 44 от делото заявление от ответницата Ф., имащо характер на извънсъдебно признание), че ответната страна е 2 собственик на електроснабдения имот, находящ се в гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап. ***, с ИТН ***.

От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, както и счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на осн. чл.

107 от ЗЕ (л. от 7 до 34 от делото) е видно, че за ответната страна има вписани задължения за разходвана електрическа енергия за процесния имот, а така също и за процесния период.

Приложени са и заверени копия от процесните фактури с потребител ответника, по клиентски номер 300138172239, за обект в гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап.

***, за периода 05.04.2019г. – 05.12.2019г., както следва: фактура № 261413420/10.05.2019г. на стойност 287.71 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.05.2019 г.; фактура № 263074495/10.06.2019г. на стойност 358.97 лв. за периода 06.05.2019г. – 05.06.2019г.; фактура № 264666998/10.07.2019 г. на стойност 224,58 лв. за периода 06.06.2019г. – 05.07.2019 г.; фактура № 266553187/09.08.2019 на стойност 215.02 лева за периода 06.07.2019 – 05.08.2019г.; фактура № 268329119/10.09.2019 г. на стойност 251.66 лв. за периода 06.08.2019г. – 04.09.2019г.; фактура № 270035961/10.10.2019 г. на стойност 244,51 лева за периода 05.09.2019г. – 04.10.2019г.; фактура № 271487539/08.11.2019г. – на стойност 264,60 лв. за периода 05.10.2019г. – 04.11.2019г. и фактура № 273375790/10.12.2019г. на стойност 0,23 лв. за периода 05.11.2019г. до 05.12.2019г.

Представени са още изходящи от ответната страна Заявление за разсрочване на задължения за електрическа енергия за процесния обект от 14.02.2011 г. за периода м.

03.2010г. до м. 02.2011 г. в размер на 471,06 лв.; както и такова от 18.05.2020г., с кооето се оспорва за дължима сума в размер на 4000,00 лв., като се признава дължимост на такава в размер на 475,00 лв.

Представена от ответната страна е твърдяната за последно получена от нея Фактура № 0096600891/16.11.2011 г. на обща стойност от 30,50 лв. за отчетен период 12.10.2011 г. – 09.11.2011г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която, изготвено от в. л. М. В., установява следното: съгласно представените първични счетоводни документи, начисляването и осчетоводяването на дължимите суми, е своевременно. Няма данни за извършени плащания по процесните фактури. На ответника е открита партида с имена, ЕГН, клиентски номер, адрес на обекта, като съгласно ф-ра № 261413420 от 10.05.2019г. в размер на 1513,40 лв. Общата стойност на главницата вещото лице определя на сума от 1847,28 лв., а на лихвата – в периода от настъпване на изискуемостта на вземането по всяка издадена фактура до 26.11.2021г., е в размер на 420,36 лв. Така общият размер на задължението е определен на 2267,64 лв.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. К. П. също сочи на наличието на партида в системата на дружеството на името на Ф. с аб. н.

3107993209 и кл. № (ИТН) ***и СТИ ф. № 2012638906. Отчитането на ел. енергия през процесния период за имота на ответника е извършвано в съответствие с утвърдената от КЕВР нормативна уредба за ежемесечно отчитане ел. енергия от страна на доставчиците на територията на Р. България, непроменено от 2010г. и понастоящем.

През посочения период експертът е установил годност на монтирания за обекта на ответника електромер като техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания за СТИ. Вещото лице е установило размер на 3 задължението за главница за процесния период от 1847,28 лв. с вкл. ДДС. В устно изложената пред съда част инж. П. потвърждава, че отчетът е извършван надлежно.

Установява без съмнение пълна изправност на електромера въпреки нереално високото потребление. Сочи, че през 2018г. електомерът е подменен, годен е и е минал всички проверки.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Й. Т. (син на ответницата). .. Сочи,.

Приложено е и ч.гр.д. № 2467/2021 г. на КРС, по което е издадена Заповед № 7/07.01.2022 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя за сумите, предмет на исковата молба в настоящото производство.

Същата е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което препятства влизането й в сила. Поради това и заповедният съд е дал съответни указания по см. на чл. 415 от ГПК, като исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2467/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.

Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Предявените искове са с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 107 от ЗЕ.

В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, че продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и че в процесния период обект, находящ се в гр. Кюстендил, ж.к. „****“, бл. ЕП **, ап. ***, е бил присъединен към електропреносната мрежа.

Не се спори и по това, че са налице Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Чез Електро България" АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение 4 от 26.04.2010 г., като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните (по което обстоятелство не се спори, а и същото е служебно известно на съда предвид множеството разгледани дела) общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.