Решение № 560 от 19.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Пламена П. Янкова като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20225530202427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. Д. от гр. Стара Загора, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6096899 на ОД на МВР Стара Загора, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.

По делото е постъпила молба от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли за отмяна на процесния електронен фиш и претендира разноски.

Наказващият орган е редовно призовани, не изпраща представител.

Представя писмено становище. Счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

1

На жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6096899 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо вписване на датата на съставяне на електронния фиш/ относно констатирано административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно – заснето с автоматизирано техническо средство № 11443b2, превишаване на скоростта от моторно превозно средство, марка „АУДИ“, модел „А8”, с рег. номер № СВ 7845 КТ, изразяващо се в това, че на 08.06.2022 година, в 19:22 часа, автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ № 11443b2, е заснело в движение автомобилът, описан погоре, със скорост 73 км/час в пътен участък с допустима скорост 50 км/час, въведен с пътен знак „Б-26”. В процесния ЕФ е посочено, че автомобилът е управляван в обл. Стара Загора, гр. Стара Загора, път I-5 км. 236+100, на разклона за фирма Мегатрон, в посока към гр. Хасково.

Наказващият орган е приел за нарушена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата въвеждаща ограничения за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала и по скоростен път според категорията на превозните средства. В разглеждания случай тази скорост е сигнализирана именно по този начин със знак „Б-26”- лист 6 от делото.

По делото се установява, че при извършване на заснемане на нарушението са спазени нормативните изисквания, като са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта.

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая автомобилът, при управлението на който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя /лист 12/, като последният не се е възползвал от предвидената в чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност в 14дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По делото е налице снимков материал на хартиен носител /лист 11 от делото/ с отразен регистрационен номер на автомобила на жалбоподателя, както и е изписано мястото на извършване на нарушението/локация: гр. Стара Загора на път I-5, км.236+100/, което кореспондира с мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ - област Стара Загора, гр. Стара Загора, на 2 път I-5, км.236+100 - на разклона за фирма Мегатрон.

Нарушението на ограничението е установено по описания по-горе начин на 08.06.2022 год., в 19:22 часа, като от снимковия материал е видно, че скоростта, с която е управляван процесния автомобил, е 76 км./ч., като е намалена с толеранса от 3 км./ч., което прави 73 км./ч., съответно превишаването на ограниченото е 23 km/h, т.е. съответства на посочено в ЕФ.

От приетия по делото като писмено доказателство ЕФ /лист 37 от делото/ се установява, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В процесния ЕФ не са посочени никакви обстоятелства обуславящи извод, че нарушението е извършено повторно. Разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане към някое от нарушенията, визирани в ал.1, т.1-5, ал.2 или ал.3, т.1-5. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите е осъществено нарушението, но допуснатото в тази насока процесуално нарушение не е съществено, тъй като от изложената фактическа обстановка в ЕФ се установява каква е стойността на установеното превишение, поради което горното не е довело до съществено нарушаване правото на защита, а от друга страна предопределя приложимата в разглеждания случай санкционна разпоредба - чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената скорост от 21 до 30 км./ч. – се наказва с глоба 100 лв., явяваща се с оглед на размера на предвиденото в нея наказание по-благоприятна за жалбоподателя от разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Налице е хипотезата на чл.63 ал.2 т.4 във връзка с ал.7 т.1 от ЗАНН, позволяваща на съда да измени ЕФ, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде изменен относно основанието, на което жалбоподателят е санкциониран, както и размера на наложената му глоба, като на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП бъде наложена глоба в размер на 100.00 лева.

Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно чл.63д ал.5 в случаите по ал.3 и 4 размерът присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 150 лева/. Делото не е с фактическа и 3 правна сложност.

На страните следва да се дължат разноски съразмерно с изхода на делото. На жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 150.00 лева, разноски за адвокат, а на наказващия орган сума в размер на 40.00 разноски за юрисконсулт.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 6096899, издаден от на ОД на МВР град Стара Загора, с който на Д. В. Д., с адрес: г*** с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, като НА ОСНОВАНИЕ чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП НАЛАГА на Д. В. Д., с адрес: град Стара Загора, ул.„Граф Николай Игнатиев“ № 32, ет.3, ап.4, ЕГН **********, административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Д. В. Д., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР град Стара Загора сумата в размер на 40.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на Д. В. Д., с адрес: ***, ЕГН **********, сума в размер на 150.00 лева разноски по делото за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4