Решение № 165 от 24.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно гражданско дело № 20225000500295 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 27 от 19.04.2022г., постановено по т.д.№ 147 по описа за 2021г. на ОС Х., с което е осъдена З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67 А да заплати на И. Х. А. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2 сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица, причинено при ПТП, станало на 03.11.2016г. в с. Г.И., Община Д., обл. Х. по вина на Х.А.Х.в, водач на л.а. марка и модел „О.“ с рег.

№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67 А, представлявано от адв. Д. С. с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон, непълнота на доказателствата, необоснованост и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в 1 обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца И. Х. А. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2, представляван от адв. М. Т., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски, вкл. присъждане на възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на И. Х. А.

ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. И.

И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2 срещу З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67 А с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които сe основава иска се свеждат до следното: при ПТП, станало на 03.11.2016 г. около 14.15 ч. в с. Г.И., Община Д., обл. Х. между л.а. О., с ДК № ***, управляван от Х.А.Х.в и л.а. Ф.П. с ДК № ***, управляван от Д. Д.в Д. са пострадали пътниците в л.а. О. – Д. И. И., А.Д. И. и И. Х. А.. Очертава следния механизъм на станалото ПТП - водача Д., управлявайки лек автомобил Ф.П. се е движил по път *** П. – Х., като на излизане от с. Г.И. посока гр. Х. подал ляв мигач и се преустроил в лявата лента с намерения да продължи към гр. Д., като спрял, за да пропусне движещия се в направо по път с предимство водач на л.а. О., който вместо да продължи направо се отклонил наляво и се ударил челно в изчакващия го л.а. Ф.П.. Описаният механизъм е отразен в съставения протокол за ПТП № 23 с рег. № *** от 09.11.2016г. на РУ на МВР Д., от който се установява и факта, че виновния водач е имал застраховка на гражданската си отговорност при ответника, валидна към датата на ПТП-то. Ищцата заявява, че вследствие претърпяното ПТП е пострадала, като при извършения й преглед в Бърза помощ и ортопедията на МБАЛ Х. е установено счупване на лявата й ключица, направена й е мека превръзка тип осмоза и е освободена за домашно лечение.

Като твърди, че претърпяното увреждане е предизвикало значителни болки и страдания, наложило е ограничаване на движенията на лявата ръка и въпреки, че фрактурата е консолидирана при извършен преглед при ортопед близо 5 години след инцидента са установени ограничени движения – обдукция и ротация в лявата раменна става, което продължава да създава дискомфорт, ищцата заявява, че е отправила претенция до отговорния застраховател, но той нито е определил, нито е заплатил обезщетение, ищцата настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната 2 лихва, считано от 25.01.2019г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът – З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С., район С., бул. С.ш. № 67 А, представляван от адв. Д. С. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на претърпяни от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка със станалото ПТП. Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 30 от 25.01.2019г., по която няма данни застрахователя, нито да е определил, нито да е заплатил обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

С постановление от 03.02.2017г. на РП Д. е прекратено досъдебно производство № 781/2016г. по описа на РУ на МВР Д., образувано срещу Х.А.Х.в за това, че на 03.11.2016г. в с. Г.И., Община Д. при управление на МПС - лек автомобил «О.» с ДК № *** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Д. И. на 5г., изразяваща се във фрактура на ляво бедро – престъпление по чл. 343, ал.1 б.б вр. чл. 342, ал.1 НК. Основанието за прекратяване на досъдебното производство е чл. 343, ал.2 НК - изразеното от Д. И., майка на пострадалата А. И. нежелание да се води наказателно производство за причиненото увреждане на детето й.

Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от 03.11.2016г., в който е отразен следния механизъм на станалото ПТП: МПС О. с водач Х. навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в движещия се срещу него по път с предимство «Ф.П.» с водач Д., като водача Х. превозва дете на задната седалка на автомобила без система за обезопА.ване, вследствие което е пострадало детето А. И. – пътник в л.а. О., която е получила фрактура на ляво бедро.

От приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4480 3 от 03.11.2016г. – л.8 и конкретното снетата анамнеза се установява, че ищцата И. Х. А. е пострадала при ПТП, плаче, държи се за лявата ръка, а в окосмената част на главата има повърхностна рана. С основна диагноза «счупване на ключицата» е издадения амбулаторен лист 006528 от 25.11.2016г. – л.9.

От приетата от съда и неоспорена от страните СМЕ на в.л. д-р Х.Е. и от разпита му при приемане на заключението се установява, че вследствие претърпянатото ПТП ищцата е получила счупване на лявата ключица, като обичайния срок за възстановяване е до месец и половина, без данни за усложнения при лечението на травмата, като е уточнил, че оздравителния процес е приключил и прогнозата е благоприятна.

Няма спор между страните, че гражданската отговорност на Х.А.Х.в е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което се установява и от извършената проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност» - л.13.

Не се спори, а това се установява и от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №* от 28.01.2015г., че ищцата И. А. е дъщеря на Д. И. И. и Х.А.Х.в – л.11.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е прието, че ищцата е увредена при станалото на 03.11.2016г. ПТП, респ., че на същата се дължи обезщетение.

Настоящият състав на съда изцяло възприема формирания от решаващия съд извод за това, че ищцата е пострадала при станалото на 03.11.2016г. ПТП, който се подкрепя както от събраните по делото писмени доказателства – лист за преглед в «Спешно отделение» и амбулаторен лист, а и от приетата от съда и без възражения от страните СМЕ на д-р Х.Е..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 като официален писмен документ, в който ищцата не е посочена като пострадала и данните от който са подкрепени и от постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат зачетени като установени. Съставеният констативен протокол за ПТП е официален свидетестващ документ, чиято материална доказателствена сила е опровергана от приетите писмени доказателства – лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4480 от03.11.2016г.и амбулаторен лист от 25.11.2016г., които не са оспорени от ответника, а също от приетата като неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че при разпита на Д. И. като пострадала в хода на образуваното досъдебно производство същата е заявила, че дъщеря й И. А. не е била в автомобила по време на станалото ПТП. Видно от приложеното досъдебно производство и конкретно съставения протокол от проведен разпит на свидетел на 4

09.11.2016г. Д. И. е заявила, че след станалото ПТП «…един познат на мъжа й откарал нея и децата им в гр. Х.».

Невярно е и твърдението на жалбоподателя, че Д. И. не е отправила претенция до застрахователя за определяне на обезщетение за претърпените от детето й И. А. травматични увреждания при станалото на 03.11.2016г.

ПТП, който факт се установява от представената претенция вх. № 30 от 25.01.2019г. – л.12.

Въз основа на изложеното до тук съдът приема за установена причинната връзка между станалото на 03.11.2016г. ПТП и претърпяното от малолетната И. А. увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица, поради което и следва да се разгледа следващия спорен въпрос, касаещ определения за дължим размер на обезщетението и съответен ли е той на критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.

От събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Т.

Х., баба на ищцата, които съдът кредитира като преки и непосредствени се установява, че И. била със счупена ключица, което наложило обездвижване на ръката, както и че тя започвала да плаче при допир по същата ръка, а и понастоящем при движение се оплаква от болки в лявата ръка. В аналогичен смисъл са и обясненията, дадени от майката на ищцата, която сочи, че счупването на ключицата наложило превръзка на ръката за 23 дни, като в период от около 2-3 месеца движенията на дъщеря й й били «направо ад», плачела постоянно, ръката я боляла, не спяла, а и по настоящем е с ограничени движения и я щади. От значение за дължимия справедлив размер на обезщетението е и заключението на в.л. д-р Х.Е., който сочи, че обичайния срок за възстановяване от травмата – счупване на лява ключица е до месец и половина, като оздравителния процес е приключил и прогнозата е благоприятна.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6202b8c6-4d9a-4c6f-9667-ef51ec21a2c9