Определение № 2386 от 18.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2386 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. като разгледа докладваното от М. Д. Д.Административно наказателно дело № 20221110211019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.144 от АПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Образувано е по молба от Директор на РД „АА“-гр.София, във връзка с постановеното решение по НАХД №11019/202022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с която прави възражение срещу прекомерност на присъдените съдебни разноски за заплащане от ИА“АА“-гр.София. Навежда доводи, че съдът неправилно е присъдил разноските в полза на жалбоподателя, тъй като по делото своевременно е направено възражение за прекомерност, още с изпращане на жалбата от АНО в съда. Твърди, че уговорения адвокатски хонорар не кореспондира с извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя и същият надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, поради което моли претенцията да бъде оставена без разглеждане, като неоснователна и прекомерна.

В законоустановения едноседмичен срок по чл.248, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от жалбоподателя „Карат-С“ ООД, чрез адв.Х. Л. от САК, с който моли съда да остави молбата за изменение на решението в частта на разноските без разглеждане, като процесуално недопустима – подадена извън срока за обжалване на решението, или да я отхвърли като неоснователна, тъй като претендирания и присъден размер на адвокатското възнаграждение е дори по-нисък от минимално предвидения такъв в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

1

Съдът, като взе предвид направеното искане и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение №1757/18.04.2023 г., постановено по НАХД №11019/2022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдът е отменил на основание чл.63, ал.2, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН наказателно постановление №42-0002107/18.07.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“гр.София, с което на „Карат-С“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Мечка“ №35, представлявано от Миролюб Георгиев Столарски, с което на основание чл.100 от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.100 от ЗАП, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, с постановеното решение по делото съдът е осъдил ответната страна – РД „АА“-гр.София, да заплати на „Карат-С“ АД, сумата от 420 лева, представляваща направени разноски в производството – заплатено в брой възнаграждение за процесуално представителство на един адвокат.

Въпросът за възлагане на разноските в административно-наказателния процес е изрично уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН, като тази правна норма предвижда, че в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта разноските.

В настоящия случай, искането за изменение на решението в частта на разноските е подадено от заинтересована срана и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК – молбата е подадена на 15.05.2023 г., преди влизане в сила на решението на 25.05.2023 г. , но се явява несонователно и следва да бъде оставено без уважение.

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските, установени като изключение от правилото по чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е 2 произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда. Настоящият случай не е такъв.

Съдът е формирал воля за основателност на искането за разноски в мотивите на решението и изрично я е отразил в акта си с осъдителен диспозитив.

Втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Съгласно трайната съдебна практика, по реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това. С оглед на горното и доколкото молбата съставлява „възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение“, съдът приема, че искането на ответната страна по делото по своята същност не е за допълнително произнасяне, а за изменение на постановеното решение в частта за разноските по смисъла на чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК.

Съдът констатира, че е формирал воля за основателност на искането за разноски на жалбоподателя в мотивите на решението и изрично я е отразил в акта си с осъдителен диспозитив, в пълния претендиран от страната размер, при вземане предвид на представените доказателства по делото – списък на разноски, договор за правна помощ и пълномощно, в които се претендира сума в размер на 420 лева, представляваща действително заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за един адвокат, и при вземане предвид на направеното своевременно възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата с констатацията, че претендираните от жалбоподателя разноски не надвишават предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че искането на ответната страна по жалбата за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от директора на РД „АА“гр.София за изменение на постановеното съдебното решение по НАХД №11019/2022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4