Решение № 51 от 28.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Мадан, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100316 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ** г. сключен между Ф. А. Б., като кредитополучател и КРЕДИСИМО ЕАД като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК както и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 27.06.2022г, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и доколкото не бил породил правни последици и на основание, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2022г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *** г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 4500лв. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № *** г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.54 %, а годишният процент на разходите е 21,39%. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието 1 на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл.

5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 4500лв. с посочен ГПР 21,39 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не бил представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,39 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,54 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21.39 %. Ищецът се позовава на Решение на СЕС от 21.04.

2016 г. по дело С-377/14.

В исковата молба се сочи, че съгласно Договор за потребителски кредит № ** г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки 2 се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и на 27.06.2022г. подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължила да изплати на фирмата – поръчител възнаграждение в общ размер на 3787.20лв., платимо като добавък към падежната вноска. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, поради следните съображения:

Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка била нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Ищецът счита, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Счита, че изпълнен общия фактически състав на чл.

143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен.Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ** г., между ищцата, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД, като кредитодател, за сумата от 4500,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 3

19,54 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,39%. Ищцата се е задължила да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 5 502,49 лева (сбор от 4 500,00 лева главница и 1002,49 лева договорна възнаградителна лихва).

Оспорва, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на Кредисимо ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Клаузите на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.

Договорът за кредит предвиждал изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е, потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.

Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Дори кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответното дружество не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, поради което не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД. Дори и да се приеме, че проиесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ответникът изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата 4 молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 27.06.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № ** г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Ф. Б. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 4 500,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,39 % и ГЛП от 19,45%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на 5 502,49 лева. АЙ ТРЪСТ ЕООД сключило с КРЕДИСИМО ЕАД договор за поръчителство, по силата на които се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца. Твърди, че с ключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на Ай Тръст ЕООД, до която Кредисимо ЕАД няма достъп. Кредисимо ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия било обезпечаването на договора. В раздел II Одобряване и усвояване на кредита, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на Ай Тръст ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за коедитополучателя. Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР. тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.