Акт от 09.12.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2635/2022
- Подписан
- 09.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл.221, ал.2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 285, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№. 2355 гр. Пловдив, 09.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 2635 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.
София към Министерство на правосъдието и касационна жалба от Б.Т.В., ЕГН **********, чрез адв. С., срещу Решение № 1388 от 18.07.2022 г., постановено по адм. д. № 377 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив.
Жалбоподателят ГДИН – София оспорва решението в частта, с която по искова претенция на Б.Т.В. е осъден да му заплати сумата от 1 430 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и сумата от 1 266 лв. за периодите от 25.11.2020 г. до 03.12.2020 г. вкл.; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020 г. вкл.; на 21.12.2020 г.; от 06.01.2021 г. до 07.01.2021 г. вкл.; от 12.01.2021 г. до 01.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до 13.05.2021 г.; от 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл.; от 30.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до изплащането на сумите, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца при престоите му в Затвора - Пловдив.
ГДИН - София счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500 лева.
Ответникът по касационната жалба – Б.Т.В., не взема становище до допустимостта и основателността на същата.
Жалбоподателят
Б.Т.В.,***, чрез адвокат В.С., оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София: за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на първия претендиран период от
07.05.2018 г. до 01.06.2019 г. вкл., касаещ Затвора -
Пловдив; за сумата в размер на 20 000 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 01.11.2020 г. вкл., касаещ ЗО „Смолян“; за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на третия претендиран период от 01.11.2020 г. до 14.02.2022 г. вкл., касаещ Затвора - Пловдив.
Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в цялост.
Ответникът по касационната жалба –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на жалбата на В..
3. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата на В. е неоснователна, а тази на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София следва да бъде уважена.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
4. Касационните жалби са подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страни с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Б.Т.В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до изплащането на сумата, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, от които 10 000 лв. за периода от 07.05.2018 г. до 01.06.2019 г., когато твърди да е пребивавал в Затвора Пловдив; 20 000 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 01.11.2020 г., когато твърди да е пребивал в ЗО „Смолян“ и 20 000 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 14.02.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди да е пребивавал в Затвора Пловдив. В исковата молба се поддържа, че през посочения период ищецът бил в пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; имало наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, както и липсвала течаща топла вода в килиите, с което на лицето са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
6. От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че ищецът е постъпил в Затвора - Пловдив на 15.06.2018 г., където е пребивавал до 11.06.2019 г. На 17.06.2019 г. е преместен в ЗО „Смолян“, където е пребивавал до 24.11.2020 г., като на 25.11.2020 г. отново е върнат в Затвора - Пловдив, където е пребивавал до 14.02.2022 г. (датата на исковата молба).
При тези данни съдът е приел, че претенциите за периодите от 07.05.2018 г. до 14.06.2018 г. вкл. (когато не се установява да е бил на територията на Затвора - Пловдив), от 01.06.2019 г. до 16.06.2019 г. вкл. (когато не се установява да е бил на територията на ЗО „Смолян“) и от 01.11.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл. (когато не се установява да е бил на територията на Затвора - Пловдив) са неоснователни, тъй като през тези периоди няма доказателства В. да е бил в посочените от него затворнически заведения.
7. По отношение на първия исков период се установява, че В. е пребивавал на територията на Затвора - Пловдив от 15.06.2018 г. до 01.06.2019 г. и е бил настанен, както следва: от 15.06.2018 г. до 24.01.2019 г. вкл. на Пети пост в килия № 63, която е с площ от 26,99 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), с два отваряеми прозореца и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец.
За периода от 15.06.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., т.е. 200 дни, не са представени данни от затворническата администрация с колко други лишени от свобода е бил настанен в посоченото спално помещение ищеца. Удостоверено е, че в Затвора - Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, е съхраняван за срок от три години.
За периода от 01.01.2019 г. до 04.01.2019 г. вкл. в помещението са били настанени 4 л.св.; от 05.01.2019 г. до 24.01.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.; от 25.01.2019 г. до 01.06.2019 г. вкл. ищецът е бил настанен на Пети пост в килия № 65, с площ от 27,24 кв.м.
(т.е. за 6 л.св.), с два отваряеми прозореца и санитарен възел с площ от 2,65 кв.м. с един отваряем прозорец, където през целия период са били настанявани между 3 и 6 л.св.
Установява се, че за този исков период, на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, който в случая е всяка сряда и всеки петък от 09,30 часа до 11,30 часа (л. 89).
Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените, които за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си, утвърден със заповед на Министъра на правосъдието.
Представени са също доказателства за извършвани дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/, отразени в протоколи за извършени услуги от „Д.Д.Д.-1“ ООД на 04.07.2018 г., 17.09.2018 г.,
27.11.2018 г., 06.03.2019 г., 08.04.2019 г. и 22.05.2019 г. (л. 15 и сл.).
8. По отношение на втория исков период се установява, че ищецът е пребивавал на територията на ЗО „Смолян“ от 17.06.2019 г. до 01.11.2020 г. вкл., последователно в стая № 311, Приемно отделение с площ от 38,16 кв.м. (т.е. за 9 л.св.), в която не са били настанявани повече от 7 л.св. включително с ищеца; стая № 309, Приемно отделение с площ от 23,20 кв.м. (т.е. за 5 л.св.), в която не са били настанявани повече от 5 л.св. включително с ищеца; стая № 212, състояща се от две помещения – външно с площ от 14,85 кв.м. и вътрешно от 13,47 кв.м. (т.е. за 7 л.св.), в което не са настанявани повече от 6 л.св. включително с ищеца; стая № 213, състояща се от две помещения – външно с площ от 13,64 кв.м. и вътрешно с площ от 12,85 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в което не са били настанявани повече от 6 л.св. включително с ищеца; стая № 302, състояща се от две помещения – външно с площ от 15,44 кв.м. и вътрешно с площ от 17,16 кв.м. (т.е. за 8 л.св.), в което не са били настанявани повече от 7 л.св. включително с ищеца.
Стая № 311 и стая № 309 не разполагат със санитарен възел, като настанените в тези стаи ползват общата тоалетна на същия етаж. Останалите стаи разполагат със собствени санитарни възли. Етажите разполагат с общо помещението, което се използва за сушилня и обща баня, като и на двете помещения е направен основен ремонт през 2018 г. Достъп до течаща топла вода лишените от свобода имат два пъти в седмицата (по график) в общото помещение за задоволяване на хигиенните нужди (л. 100-101).
Представени са и данни за извършвани дейности по ДДД, а именно протоколи за извършени услуги от „Д.Д.Д.-1“ ООД на 30.09.2019г., 07.11.2019 г., 04.02.2020 г., 16.03.2020 г., 11.05.2020 г. и 15.07.2020 г. (л. 24 и сл.).
9. По отношение на третия исков период, през който ищецът е пребивавал на територията на Затвора Пловдив се констатира, че е бил настанен, както следва: от 25.11.2020 г. до 08.12.2020 г. вкл. в стая „Чужда делегация“ с площ от 27,04 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в която от 25.11.2020 г. до 03.12.2020 г. вкл. (9 дни) са пребивавали общо между 7 и 10 л.св., а от 04.12.2020 г. до 08.12.2020 г. вкл. между 1 и 5 л.св. Стаята разполага със собствен санитарен възел с площ от 3,35 кв.м., разполагащ с течаща студена вода; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020 г. вкл. (8 дни) в стая ОП-1 с площ от 26,47 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в която са пребивавали общо между 7 и 14 л.св.
Стаята разполага със собствен санитарен възел с течаща студена вода; от 17.12.2020 г. до 05.01.2021 г. вкл. в стая „РЦ“ с площ от 27,04 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в която са пребивавали общо между 4 и 6 л.св., с изключение на 21.12.2020 г., когато са пребивавали 7 л.св.; от 06.01.2021 г. до 01.06.2021 г. вкл. на Пост № 2, в стая № 82, с площ от 56,09 кв.м. (т.е. за 14 л.св.) и санитарен възел с площ от 2,71 кв.м., като са били настанени от 06.01.2021 г. до 07.01.2021 г. вкл. - 15 л.св., от 12.01.2021 г. до 01.02.2021 г. вкл. – 15 л.св., от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл. – 15 л.св., от 23.04.2021 г. до 13.05.2021 г. – между 15 и 16 л.св., в останалите периоди в това спално помещение са били настанени между 12 и 14 л.св.; от 02.06.2021 г. до 19.07.2021 г. вкл. на Пост № 3 в стая № 30, с площ от 16,86 кв.м. (т.е. за 4 л.св.), в която са били настанени между 8 и 10 л.св., поради извършващ се ремонт на спално помещение № 82. Спалното помещение разполага със санитарен възел с площ от 1,04 кв.м.; от 20.07.2021 г. до 14.02.2022 г. вкл. на Пост № 2, в стая № 82, с площ от 56,09 кв.м. (т.е. за 14 л.св.) и санитарен възел с площ от 2,71 кв.м., като са били настанени от 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл., от 30.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл. – 15 л.св., а в останалите периоди общо между 12 и 14 л.св.