Разпореждане № 1543 от 28.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1543 гр. Разград, 28.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100816 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, подадено от пълномощника Н. А. Г. - юрисконсулт, против М. Г. С., **********, с настоящ адрес: **********, за сумите: 98.70 евро неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната - представляващи неустойка за невърнато оборудване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 13.90 евро представляващи мораторна лихва, начислена за периода 13.11.2024 г.27.04.2026 г. върху сумата от 98.70 евро претендирана като неустойки за прекратяването на Договор за предоставяне на комунални услуги 505986873 от 24.09.2021 г., както и сторените разноски - платена държавна такса в размер на 10,86 евро и 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

След като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът прецени, че същото е допустимо, но не е основателно по следните съображения:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото е видно, че М. Г. С., за 1 когото се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая - три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на 2 устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена/цена при продажба на изплащане. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, подадено от пълномощника Н. А. Г. - юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Г. С., **********, с настоящ адрес: **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:;

98.70 евро неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната - представляващи неустойка за невърнато оборудване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 13.90 евро представляващи мораторна лихва, начислена за периода 13.11.2024 г.- 27.04.2026 г. върху сумата от 98.70 евро претендирана като неустойки за прекратяването на Договор за предоставяне на комунални услуги 505986873 от 24.09.2021 г. и отхвърля искането за присъждане на сторените разноски за платена държавна такса в размер на 10,86 евро и 76.69 3 евро юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4