Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 04.06.2021, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 32/2021
Вид
Решение № 73
Подписан
04.06.2021
В сила
04.06.2021
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

04.06.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.04

Година

2021

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

32 по описа за

2021 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на арх.

К.С.З. от ***, против Решение № 7/20.01.2021 г., постановено по АНД № 165/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кирково е издал разрешение за строеж № 1/15.05.2020 г. и одобрил инвестиционен проект за строеж „Външно електрозахранване на Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки в УПИ ***, кв. *** по плана на ***“, без представено положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на население, задължително за строежи от трета категория.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Момчилград е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че К.С.З., в качеството си на главен архитект на община Кирково е извършил вмененото му административно деяние, като счита, че събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, не установявали това обстоятелство.

На следващо място твърди, че с Решение от 06.07.2020 г. по а.д. № 83/2020 г. на Административен съд – Кърджали, е била отменена като нищожна Заповед № КД-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е било отменено процесното разрешение за строеж. Решението на административния съд било оставено в сила с Решение № 15350/10.12.2020 г. по а.д. № 10 058/2020 г. на ВАС, поради което издаденото от касатора разрешение за строеж и одобрените проекти били в сила и липсвало основание за санкционирането на лицето.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 7/20.01.2021 г., постановено по АНД № 165/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

В съдебно заседание, чрез адв. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник РДНСК – Кърджали, чрез юрисконсулт М. депозира отговор по касационната жалба, в който излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд.

Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът юрисконсулт М. поддържа отговор по изложените в него доводи. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кирково е издал разрешение за строеж № 1/15.05.2020 г. и одобрил инвестиционен проект за строеж „Външно електрозахранване на Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки в УПИ ***, кв. *** по плана на ***“, без представено положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на население, задължително за строежи от трета категория.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от К.С.З., който в качеството си на главен архитект на община Кирково, в нарушение с изискванията на нормата на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е издал процесното разрешение за строеж, без издадено положително становище от органите на пожарна безопасност и защита на населението. Изложил е мотиви, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се издавало едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това било поискано в заявлението, както и в конкретния случай, което било видно от приложеното заявление от 09.01.2020 г.. В този случай разрешението за строеж се издавало в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект/чл. 148 ал. 4 изр.последно от ЗУТ/. С други думи, одобряването на инвестиционния проект предшествало издаването на разрешението за строеж, тъй като последното било допустимо само при одобрен инвестиционен проект по аргумент от чл.1 48 ал. 4 изречение последно от ЗУТ. В легалната дефиниция на понятието „строителни книжа“ по см. на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ също било налице разграничение между „одобрени инвестиционни проекти„ и „разрешение за строеж“. Санкционната норма на разпоредбата на чл. 232 ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвиждала санкция по отношение на няколко действия на длъжностно лице, а именно: което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на посочения закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. В заключение е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона глоба, която в случая била наложена в минимален размер.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за протекло съдебно производство по обжалване на Заповед № ДК-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, излагайки доводи, че се касае за две отделни, самостоятелни производства.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, наведени от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения: