Решение № 3180 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3180 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330101157 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. В., ЕГН ********** против „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 10а ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ... от 12.11.2019 г., по който предвидената „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ от 63,58 лева не била дължима, предвид чл. 10а, ал. 2 ЗПК и недействителност на клаузата в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на клаузата за такса /чл.1, ал. 3/ - уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП, както и принципно недължима, съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Договорът бил валиден и обвързващ страните, всички условия били ясно описани.

Императивните изисквания на ЗПК били спазени, при ясно посочени – ГЛП, ГПР, а сочените нарушения не били налице. Кредиторът имал право да получава такси във връзка с договора, като уговорената такава не противоречала на ЗПК, не била и включена в ГПР. Била начислена, поради изричната воля на ищеца да ползва описаната услуга. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно ответника – в хода на процеса, на 12.04.2023 г. ответното дружество е заличено като търговец /преобразуване чрез промяна на правната форма/, а негов правоприемник, съобразно вписванията в публично достъпния ТР, е „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, което следва да бъде конституирано и спрямо което следва да бъде постановено решението по делото /чл. 227 ГПК/.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 12.11.2019 г., по който ищецът е усвоил сумата от 200 лева, при уговорена „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ от 63,58 лева, която не е платена от потребителя /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3541/21.03.2023 г. – л.28-29/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63,58 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Тя представлява 31,79 % от заетата сума.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на 2 заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказа твърденията си да е осъществил реално престацията по експресно разглеждане на заявката за кредита. Тоест реално извършване на конкретната услуга не се установява, за да се дължи предвидената сума за такса /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от 400 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ЗАЛИЧАВА като ответник по делото „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, поради заличаване на търговеца в хода на процеса /преобразуване чрез промяна на правната форма/.

КОНСТИТУИРА като ответник по делото на мястото на заличения търговец – неговия правоприемник „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. П. В., ЕГН ********** и „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548 /правоприемник на „Вива кредит“ 3

ООД, ЕИК 201995287/, че клаузата на чл. 1, ал. 3 за дължимост на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от сключения договор за паричен заем № ..... от 12.11.2019 г., е недействителна.

ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г да плати на М. П.

В., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, на основание чл.

38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., със служебен адрес: ...., сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. П. В. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4