Решение № 14639 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14639 гр. С, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110115894 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от И. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, общ. С, ж.к. В-1, бл. 535, вх. „Г", ет.3, ап. 76, срещу С община за сумата от 5112,92 евро /10000 лева/ частичен иск от обща претенция в размер на 10225,84 евро /20000 лева/ – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето - „Счупване на долния край на лъчевата кост – закрито“ на горен десен крайник, причинено на 12.05.2023 г. при падане на кръстовището на ул. „З“ и ул. „П“ на отсрещния спрямо заведение „Трите смока“ тротоар, настъпило в резултат от спъване в необозначена и необезопасена неравност на тротоара, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 12.05.2023 г. около 13:00-13:30 часа, в гр. С, вървейки по тротоара на ъгъла на ул. „З" и ул. „П“, се е спънала в необезопасена и необозначена неравност на тротоара, вследствие на което е паднала. Твърди, че на мястото на инцидента настилката на тротоара не отговаря на изискванията за правилно изградена пешеходна зона, тъй като части от тротоара не са поддържани и ремонтирани с години, върху тротоара има шахти, които са издадени над тротоарните плочки, на места плочките са счупени, разместени или липсват.

Посочва, че след падането е откарана в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, където е приета с оплаквания от силни болки в областта на лявата китка и таза и след извършен преглед е установено „Счупване на долния край на лъчевата кост - закрито“. С молба от 10.02.2026 г. уточнява, че травмата е на лявата ръка в областта на китката. На 14.05.2023 г. е 1 извършена операция, като й бил предписан домашно - амбулаторен режим на лечение, считано от 12.05.2023 г. до 14.07.2023 г. Твърди, че в периода от 15.06.2023 г. до 05.09.2023 г. е била на лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД. Отделно от посоченото поддържа, че е с 50 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: коксартроза съгласно Експертно решение за ТЕЛК № 1014 от 13.03.2020 г., издадено от „ВТОРА МБАЛ - С“ ЕАД.

Твърди, че е понесла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинената травма, довели до затруднения в извършването на основни физически действия във връзка с ежедневието си, неудобство от близките и приятелите си, от чийто ежедневни грижи се нуждаела. Поддържа, че възстановяването й било дълго, съпроводено от следоперативни болки и физиотерапия, което се е отразило на психическото й състояние. Вследствие на инцидента била принудена временно да преустанови трудовите си задължения.

Поддържа, че тротоарът, в рамките на който се е спънала е общинска собственост и С община не е положила дължимата грижа на добър стопанин, респ. вследствие на неупражнения контрол по поддръжка на настилката на тротоара и обезопасяване на опасния участък, е настъпил инцидентът.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е недоказано настъпване на процесното събитие. Твърди, че не е ясно конкретното място на настъпване на инцидента, като твърди, че в рамките на сочения участък са разположени две подземни комуникации на слаботокова и силнотокова мрежа с капаци на шахти, около които възникват сервитути, в рамките на които поддръжката е задължение на "ЕЗ" ЕАД, ЕИК ****** и „ВБ“ ЕАД, ЕИК ******.

Оспорва причинно-следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и самите вреди да са търпени в претендирания период.

Оспорва претендираното обезщетение да е в справедлив размер.

Навежда възражение за съпричиняване на вредите от ищцата със собственото й поведение.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля ДГИ, се установява, че според него на 17.05.2023 г. около 13,00-13,30 заедно с ищцата, която е негова майка, се придвижвали в гр. С, като при преминаване по тротоара на кръстовището на ул. „З“ и ул. „П“ ищцата се спънала в разместена плочка от настилката и паднала. Според свидетеля на мястото имало поставени само тротоарни плочки и като цяло тротоарът е бил разбит. Според свидетеля конкретно плочката, в която се спънала ищцата, била изкъртена и се местела. След падането 2 свидетелят помогнал на ищцата да се изправи и тъй като лявата й ръка отекла много, я придружил до болница „Пирогов“, където било констатирано счупване и поставена около 10 см планка. По време на възстановяването на ищцата за нея се грижили свидетеля и неговия баща, тъй като ръката й била обездвижена и постоянно я боляла. Ищцата имала проблеми със съня, изпитвала болка поне един месец до сваляне на шевовете, а за около два месеца изобщо не можела да използва ръката си. Посочва, че ищцата посещавала рехабилитация три пъти седмично за период от около два месеца, в резултат на която настъпило подобрение и започнала постепенно да движи ръката

От епикриза, издадена от лекуващ лекар и началник клиника при „УМБАЛСМ Н. И.

Пирогов“ ЕАД /л.4 от делото/, се установява, че на 12.05.2023 г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с оплакване за болка в областта на лявата китка и таза след падане на улицата в същия ден. След извършване на рентгенови снимки и консултации с ортопед — травматолог в посоченото лечебно заведение е установено счупване на лъчевата кост на лява предмишница в долния й край, поради което е предприето оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака винтове. Според посоченото в епикризата на 15.05.2023 г. ищцата е изписана от лечебното заведение с определена временна неработоспособност и издаден болничен лист за периода от 12.05.2023 г. до 14.06.2023 г. Видно от епикризата определен е контролен преглед на 28.05.2023 г. за сваляне на конци втори контролен преглед на 13.06.2023 г.

С болнични листове от 15.05.2023 г. /л.5 от делото/ и от болничен лист от 14.06.2023 г.

/л. 6/ на ищцата е предоставен отпуск поради временна неработоспособност и необходимост от домашно лечение за периода от 12.05.2023 г. до 14.06.2023 г и от 15.06.2023 г и от 14.07.2023 г.

Според медицинско свидетелство от 05.09.2023 г., издадено от УМБАЛСМ Н. И.

Пирогов“ ЕАД /л. 7/ ищцата е била на лечение в болницата в периода от 15.06.2023 г. до 05.09.2023 г.

Представено е Експертно решение на ТЕЛK при II МАБЛ С ЕАД от 13.03.2020 г. за определяне на 50 % трайно намалена работоспособност, установена от 16.03.2017 г. с водеща диагноза „коксартроза“.

От заключението на СМЕ се установява, че описаната травма може да се получи по начина, описан исковата молба. При прегледа, извършен на 05.03.2026 г., вещото лице констатира, че лечебният процес е завършил като е налице оперативен белег по вътрешната страна на лява гривнена става с надлъжен ход и дължина 9см, без патологични промени.

При прегледа вещото лице констатира ограничен обем движение при свиване на лява гривнена става от 70 градуса, при норма 90 градуса, което при изслушване на заключението в о.с.з. уточнява, че е свързано с увреждането и начина на лечение, тъй като китката не може да се свие напълно поради поставената плака. Според вещото лице захватът на ръката е съхранен, като ограничението е само при свиването и за отстраняването му е необходимо отстраняване на плаката чрез последващо оперативно лечение. Според заключението приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК за определяне на трайна 3 неработоспособност 50% е за смяна на лява тазобедрена става и няма отношение към травмата на лява гривнена става.

При така събраните доказателства съдът намира за установено, че на 12.05.2023 г. около 13,00-13,30 ищцата при движение по тротоара на кръстовището на ул. „З“ и ул. „П“ стъпила на разместена тротоарна плочка и паднала, като при падането получила счупване на лъчевата кост на лява предмишница в долния й край. Увреждането е лекувано оперативно чрез открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, което довело до интензивни болки и нарушение в съня за един месец, затруднено движение на ръката за два месеца, временна неработоспособност за периода от 12.05.2023 г. до 14.07.2023 г., остатъчен белег около 9 см и трайно ограничен обем на движение при свиване на лява гривнена става от 70 градуса, при норма 90 градуса, но без патологични изменения и засягане захвата на ръката.

При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Фактическият състав на деликта е реализиран, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

От събраните в производството доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия правото на вземане за обезщетение фактически състав.

Съдът намира, че ищцата е претърпяла травматично увреждане в следствие на загубване равновесие и падане, настъпило поради неизправност на тротоарната настилка, изразено в отлепване и разместване на тротоарна плочка на кръстовището на ул. „З“ и ул.

„П“ в гр. С. От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява наличието на описаната неизправност в тротоарната настилка, като този извод е обоснован и логичен при отчитане свидетелските показания на свидетеля ДГИ, в чиято достоверност, въпреки близката връзка с ищцата, съдът няма доказано конкретно основание да се съмнява с оглед 4 липсата на доказателства, които да поставят изложените от свидетеля обстоятелства под съмнение или да водят до друг извод. Поради това и съдът кредитира напълно дадените от него показания, включително относно мястото и причината за настъпване на инцидента.

Корективно съдът тълкува показанията единствено по отношение датата на събитието тъй като същият сочи 17-ти, а не 12-ти май, но с оглед данните за постъпването на ищцата в лечебно заведение датата е установена от приложените писмени доказателства.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, задължение на съответната община е да поддържа общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари като част от обхвата на пътя, в състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях, което означава и отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, създаваща опасност за пешеходците.