Решение № 4827 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4827 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103735 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от управителя Я. Б. Я., чрез пълномощник юрисконсулт Н. Т., е предявил против В. М. Л., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****“ № ****, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 9766/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4681/ 11.07.2023 г., парични суми, както следва: сумата от 1 116, 91 лева- главница, дължима по договор за паричен заем № ***** от 22.12.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен с поръчителството на „Файненшъл България“ АД, което е изпълнило вместо длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (като правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780) с приложение № ***/ 05.12.2022 г. към рамков договор за покупкопродажба на вземания от 02.03.2020 г., сумата от 113, 38 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.01.2021 г.- 29.09.2021 г. и сумата от 140, 15 лева- лихва за забава за периода 30.09.2021 г.- 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.07.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

В исковата молба е посочено, че на 22.12.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД 1 и ответника бил сключен договор за паричен заем № *****, по който лицето получило в заем сумата от 1 500 лева, с договорна лихва от 221 лева. По договора било предвидено да се предостави и обезпечение- поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант, като „Файненшъл България“ АД се явявало именно такова и с него длъжникът сключил договор за поръчителство. Така гарантът се задължавал да отговаря солидарно с длъжника за задълженията по кредита и тъй като длъжникът не платил, заемодателят отправил искане до гаранта за изпълнение, който на 05.12.2022 г. платил сумата от 1 303, 24 лева и по този начин встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Гарантът прехвърлил вземането си в полза на ищеца с приложение № ***/ 05.12.2022 г. към рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020 г., ведно с всички привилегии, за което ответникът бил писмено уведомен на адреса си, но пратката се върнала с отбелязване „непотърсена“. За събиране на дължимите суми се образувало частно гр. дело № 9766/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, но длъжникът възразил против издадената заповед за изпълнение и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Твърди се, че по договора за кредит имало влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 19754/ 2021 г. на ПРС, XI гр. с-в, с който той бил обявен от съда за недействителен.

Въпреки това обаче, вземането било продадено на ищеца, който образувал заповедно производство, а след това и исково такова. Отделно от това, между страните, на същото основание, но по друг договор за кредит, вече имало влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 4755/ 2023 г. на ПРС, XIX гр. с-в. Предвид приключилите вече дела, искът следвало да се отхвърли. В съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява, като не взема и становище по спора

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4681/ 11.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9766/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 116, 91 лева- главница, дължима по договор за паричен заем № ******* от 22.12.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен с поръчителството на „Файненшъл България“ АД, което е изпълнило вместо длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (като правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780) с приложение № ***/ 05.12.2022 г. към рамков договор за покупкопродажба на вземания от 02.03.2020 г., сумата от 113, 38 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.01.2021 г.- 29.09.2021 г. и сумата от 140, 15 лева- лихва за забава за периода 30.09.2021 г.- 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.07.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските в общ размер на 77, 41 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена чрез работодателя на длъжника, 2 който в срок чрез пълномощника си е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за паричен заем № ***** от 22.12.2020 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лева, за срок от 40 седмици, на двуседмични вноски от по 86, 05 лева, с фиксиран лихвен процент- 35 % и ГПР41, 37 % и общ размер а плащанията- 1 721 лева. Към договора са представени погасителен план и общи условия, както и СЕФ за преддоговорната информация. Представени са още уведомления за нов кредитор, за просрочени задължения и за предсрочна изискуемост.

С договор за предоставяне на поръчителство № **** от 22.12.2020 г., сключен между ответника и „Файненшъл България“ АД, поръчителят се е задължил да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, при възнаграждение в размер на 1 059 лева, платимо разсрочено с погасителните вноски по кредита.

Поради неизпълнение на задълженията на длъжника по кредита, поръчителят е заплатил целия дълг, с което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника. В тази връзка е прието платежно нареждане за сумата от 1 303, 24 лева, внесена от „Файненшъл България“ АД към „Изи Асет Мениджмънт” АД, с основание- договор № *****.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г.

„Файненшъл България“ АД е прехвърлил на ищеца вземането си по договора за поръчителство към кредита, като са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.

Представено е и уведомително писмо за цесията до длъжника, без данни за връчването му.

Прието е още влязло в сила на 14.04.2022 г. съдебно решение № ***/ 18.03.2022 г., постановено по гр. дело № 19754/ 2021 г. на ПРС, XI гр. с-в, с което е признато за установено спрямо ответника в отношенията му с „Изи Асет Мениджмънт” АД по цедирания договор за паричен заем № ***** от 22.12.2020 г., че договорът е недействителен, като съдържащ нищожни клаузи, поради което по него не се дължи възнаградителна лихва.

Във връзка с писмена молба на ищеца от 05.09.2024 г., ищецът заявява, че оттегля исковите си претенции за сумата от 113, 38 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.01.2021 г.- 29.09.2021 г., както и за сумата от 140, 15 лева- лихва за забава за периода 30.09.2021 г.- 27.06.2023 г. Така с протоколно определение в с.з. от 14.11.2024 г. съдът е прекратил производството по делото в тази му част.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

3

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Към договора за кредит е бил сключен и договор за поръчителство, с който гарантът се е задължи да отговаря солидарно с длъжника към кредитора и поради неизпълнението на длъжника, поръчителят е заплатил целия дълг на кредитора, с което е встъпил в правата му.

Вземането на поръчителя в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 12 от договора за поръчителство, според който той има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в договора за поръчителство изрично е предвидена възможността поръчителят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Файненшъл България“ АД да уведоми от името на последните всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор.

В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици.

Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но това е без значение. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Още повече, че по заповедното производство длъжникът е подал възражение, т.е. същият е узнал за издадената заповед за изпълнение против него, която му е надлежно връчена. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

4

Както вече се посочи, с влязло в сила съдебно решение в предходен процес, в който макар и да не е участвал ищецът, е било признато за установено, че договорът за кредит с ответника е недействителен, поради което този въпрос повече не подлежи на пререшаване.

След като договорът за поръчителство е сключен във връзка с договора за кредит и е предназначен да го обезпечи, при нищожен главен дълг, не може да има и валидно поръчителство и в тази връзка вторият договор също се явява недействителен.

Законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. В този смисъл и ищецът е направил частично намаляване на претенцията си, като е оттеглил исковете си за лихви и е поддържал единствено сумата за главница в претендиран размер от 1 116, 91 лева. В случая е без значение обстоятелството, че в настоящото производство тази главница принципно се претендира на договорно основание, като това обстоятелство не следва да води до отхвърляне на иска. Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на чистата заета сума, дори и в хода на делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския кредит при установяване на неговата недействителност. Тя следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата- предявен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за недействителността на договора за кредит обичайно възниква и се разглежда именно в подобно производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на договор за потребителски заем. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес, в който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В случая няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61fe72e0-0ae2-480c-94db-dd0229600e87