Определение № 439 от 06.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Велико Търново, 06.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр.с чл. 274, ал.1, т.1. ГПК.

С определение № 618 от 25.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 289/2025г. на Окръжен съд - Плевен, съдът е оставил без разглеждане като недопустима, жалбата по реда на чл.435, ал.2 ГПК, депозирана от К. А. К., ЕГН ********** от гр.София, *********** - солидарен длъжник по изп.д. № 20248150400711 по описа на ЧСИ Т. К., рег.№815 и район на действие ОС Плевен срещу действията на ЧСИ по посоченото изп.дело, изразяващи се в отказ за заличаване на две възбрани върху недвижими имоти, обективиран в съобщение с изх.№13711/04.03.2025г. и прекратил производството по делото.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от К. К. от гр.София.

Обосновават се оплаквания за неправилност, като се навежда довод, че по същество, със съобщение от 04.03.2025 г. ЧСИ отказва да заличи двете възбрани върху недвижими имоти, намиращи се в гр.Гулянци, ********, и така извършва отказ да прекрати принудителното изпълнение спрямо възбранените недвижими имоти, а съгласно разп. на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение.Позовавайки се на разрешение в практиката на ВКС, жалбоподателят обосновава правният си интерес от обжалване действията на ЧСИ с това, че лицето, което се е отказало от наследство, се изключва от числото на наследниците и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и във връзка с наследството.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде задължен ЧСИ да заличи двете възбрани с номера, както следва: 1. Номер от входящия регистър 6591/28.06.2024 г., том №4, акт № 41, книга Възбрани; 2.Номер от входящия 1 регистър 2367/01.07.20214 г., том № 1, акт № 134, книга Възбрани.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , „Юробанк България" АД - взискател по изпълнителното дело и ответник по жалбата – не е подал писмен отговор във връзка с нея.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт /чл. 274, ал.1, т.1 ГПК/, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК , във връзка с чл. 275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съображения:

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по жалба от К.

А. К. от гр.Плевен, длъжник по изп.д. № 711/2024г.по описа на ЧСИ Т. К.,рег.

№815 и район на действие ОС Плевен срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ, обективиран в съобщение от 04.03.2025г. да заличи следните две възбрани, вписани в Служба по вписванията Плевен:

1. номер от входящия регистър 6591/28.06.2024г.,том №4,акт №41, книга - Възбрани;

2. номер от входящ регистър 2367/01.07.2024г,том №1,акт №134, книга Възбрани.

К. е твърдял, че с нарочна молба от януари 2025 г. до ЧСИ Т. К. е поискал да бъдат заличени двете гореописани възбрани, като към молбата е представено удостоверение от РС Никопол, съгласно което в нарочната книга на съда е вписан негов отказ от наследството на А. К. П., в което са включени недвижимите имоти, предмет на описаните две възбрани. С молба от 28.02.2025г. жалбоподателят е потвърдил молбата си за заличаване на възбраните, като със съобщение от 04.03.2025г. ЧСИ Т.К. е отказала да ги заличи .

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК - взискателят по изпълнителното дело „Юробанк България" АД е подал писмено възражение, с което е взел становище, че жалбата е недопустима, доколкото не попада в кръга на обжалваеми от длъжника действия на съдебния изпълнител, очертани в нормата на чл.435, ал.2, т.1-7 ГПК.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Т. К., рег.№815, с район на действие ОС Плевен, изразява становище, че действията и са 2 правилни и законосъобразни, а подадената жалба срещу тях е неоснователна.

Приложено е копие от изп.дело №711/2024г. по описа на ЧСИ Т. К..

Установява се, че същото е образувано на 27.06.2024г. по молба на „Юробанк България"АД, гр.София срещу „СКОРПИО" ЕООД, гр.Плевен, представлявано от К. А. К. и срещу К. А. К. от гр.Плевен и издадени 4 броя изпълнителни листове, издадени на основание заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

К. А. К. е солидарен длъжник по част от вземанията на „Юробанк България" АД.

Извършвани са изпълнителни действия във връзка с образуваното дело.

С молба, вх.№4038/21.01.2025г. /л.812, том 2 от изп.дело/ солидарният длъжник К. К. е заявил, че е направил отказ от наследството на А. К. П., въз основа на което е направил искане до ЧСИ да бъдат вдигнати наложените възбрани, вписани в СВ Плевен съответно:

1/номер от входящия регистър 6591/28.06.2024г., том №4,акт №41, книга Възбрани;

2/номер от входящ регистър 2367/01.07.2024г., том №1, акт №134, книга Възбрани.

Към молбата е представено удостоверение изх.№1894/23.12.2024 г,. издадено от Никополски Районен съд. Съгласно това удостоверение К. А. К. се е отказал от наследството на А. К. П., б.ж.на гр.Гулянци, поч. на 05.07.2011г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под номер 60 от 23.12.2024г.

От К. К. е подадена втора молба с идентично съдържание, вх.

№10532/28.02.20225г. /л.926, том 2 от изп.дело/, с която повторно е направено искане ЧСИ Т.К. да вдигне незабавно наложените две гореописани възбрани.

Обосновал, че имотите не са негова лична собственост, с оглед направения отказ от наследство.

Със съобщение на ЧСИ Т.К., изх.№13711/04.03.2025г. /л.931,том 2 от изп.д./ е постановен отказ да бъдат заличени двете вписани възбрани, както следва: 1/ Възбрана, вписана под том 1,акт №131 /01.07.2024г., наложена върху недвижим имот на К. А. К.,придобит по наследство от неговия баща А. К. П., а именно 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с адрес на имота гр.Гулянци, ********* ; 2/ Възбрана, вписана под том 4,акт

№41/28.06.2024г.на АВ Плевен, наложена върху недвижими имоти, собственост на трето лице „Лонг Ойл" ЕООД, ипотекирало свой имот за задължението на длъжниците по изп.дело, а именно ПИ с идентификатор ***, заедно с изградената в него сграда с идентификатор ***, с адрес на имотите гр.Плевен, ул."Западна индустриална зона". В съобщението, в което е обективиран обжалвания отказ, ЧСИ изложил мотив, че взискателят по изп.дело „Юробанк България"АД не е дал съгласие наложените възбрани да бъдат заличени. Относно първата възбрана ЧСИ изтъкнал, че е наложена преди вписания отказ от наследство, а относно втората - че касае недвижим имот, който не е собственост на К..

3

За да остави жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, първоинстанционният съд е приел, че отказът на ЧСИ Т. К. да вдигне наложените две възбрани върху недвижимите имоти не е сред лимитативно изброените в чл.435, ал.2 ГПК действия, които длъжникът може да обжалва пред съда, поради което така депозираната жалба се явява недопустима, както и че е недопустимо длъжникът по изп.дело К. К. да упражнява чужди права, респ. правата на засегнати трети лица, собственици на възбранените имоти.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, споделя изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата на К. К. срещу постановения отказ на ЧСИ да вдигне възбраните върху двата недвижими имота.

В действащия ГПК са изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване – визирани са конкретни действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на атакуване, както и лицата, които разполагат с право на жалба за всяко от тях. Разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител не подлежат на разширително тълкуване. В чл. 435, ал.2 ГПК са изброени действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва и обжалваното действие по вдигане на наложени възбрани върху недвижими имоти не е сред тях. Към момента на налагане на възбраната идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на имота: гр.Гулянци, *********, е била собственост на длъжника по смисъла на чл. 435, ал.4 ГПК /Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната./, поради което жалбоподателят, който продължава да е длъжник в изпълнението не обосновава правен интерес като трето лице по отношение на този имот.

Следва да се има предвид, че вписаната възбрана върху недвижим имот осигурява запазването на принадлежността му в патримониума на длъжника.

Възбраната брани освен интересите на кредиторите, така и на купувача от публичната продан,тъй като вписването на постановлението за възлагане на имота има ред от момента на вписването в Службата по вписвания, а то е в покъсен момент в сравнение с предходните вписани възбрани.

Няма спор, че на основание чл. 435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл. 434 ГПК, спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Обжалваният от К. отказ да бъдат вдигнати възбраните върху недвижими имоти и продължаването на действията по реализиране на изпълнението, не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради 4 липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока. По изпълнителното дело липсва, както нарочно искане от длъжника за прекратяване на изпълнението, в чиято молба до ЧСИ са наведени твърдения за погасяване на правото, така и постановен нарочен отказ за прекратяване от съдебния изпълнител, който действително да подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което възражението, направено от частния жалбоподател в тази насока е неоснователно.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящия съдебен състав с изложените такива в атакуваното определение на Окръжен съд – Плевен, въззивният съд приема подадената частна жалба за неоснователна.

Обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 618 от 25.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 289/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5