Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 541 от 02.10.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 402/2020
Вид
Определение № 541
Подписан
02.10.2020
Състав
Магдалена Бриславова Младенова, Пенка Томова Петрова, Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 536 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 536, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 541

01.10.2020 г.

Окръжен съд – Враца

Град Враца

III-ти въззивен граждански състав

На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Пенка Т. Петрова

Магдалена Б. Младенова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно частно гражданско дело № 20201400500402 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Ц. Т. Д. – управител, против Определение № 1101/16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 203/2020 г. на Районен съд – Враца, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т. дело № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца и докато бъде извършено вписване на нов председател на ТПЗК „***“.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че към момента на връчване на процесната заповед за изпълнение длъжникът няма избран и вписан в ТТРЮЛНЦ председател, като подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК не съдържа волеизявление на законен представител, не може да породи действие на редовно такова и на практика води до липса на възражение, при което съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист, а не да постановява спиране на производството.

Твърди се, че в случая т.д. № 20/2020 г. има за предмет искане по чл.

536, ал. 1, т. 1 ГПК – спиране на охранително производство в търговския регистър, няма състезателен характер и по него няма и не би могло да има преюдициален спор, който да обуславя изхода на настоящото производство.

Изтъква се и че т.д. № 20/2020 г. не приключва със съдебен акт, който да формира сила на пресъдено нещо и разрешаването на спора по заповедното 1 производство, който на практика липсва, не е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която е уредена в общия исков процес, е неприложима в заповедното производство.

Поддържа се и че погрешно е позоваването на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, като последната предвижда даване на срок за извършване на поправка, а не спиране на производството при констатиране на нередовно процесуално действие. Изтъква се, че спирайки производството съдът е нарушил принципа за равенство на страните в процеса, като съдът няма задължение да следи дали страна в процеса има законен представител или не, защото нейно е задължението да предприеме действия по неговото избиране и вписване. Твърди се, че в случая заповедният съд е следвало да даде срок на страната за отстраняване на констатираната нередовност на процесуалното действие и ако тя не бъде поправена в срок, действието да се смята за неизвършено – чл. 101, ал. 3 ГПК.

Изтъква се и че оспорването на решение на общото събрание за избор на председател и спиране на регистърното производство по вписването му не е пречка страната да проведе нов избор, за да защити в максимална степен интересите си.

Иска се от съда да отмени обжалваното определение и да постанови издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Кооперация „*** „***“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по заявление на „***” ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Кооперация „*** „***“, БУЛСТАТ: ***.

В т. 9 от заявлението се сочи, че се претендира частично парично 2 вземане в размер на 24 500,00 лв. от общо 245 000,00 лв. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство.

Посочено е, че така претендираните суми представляват пропуснати ползи от неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането в т. 12 от заявлението се сочи, че на 02.08.2018 г. дружеството-заявител е подписало договор за доставка на пшеница с „***“ ЕООД за общо количество 5 000 метрични тона пшеница по БДС, реколта 2018 г. при единична цена от 339,00 лв. на тон или общо 1 695 000,00 лв., като „***” ЕООД се е задължило да достави стоката в периода 20-31.08.2018 г. Твърди се, че в изпълнение на така сключеният договор „***” ЕООД е закупило от ТПЗК „***“ част от общото количество стока, което е следвало да бъде доставено на „***“ ЕООД, а именно 500 метрични тона при цена от 290,00 лв. за тон. Посочва се, че съгласно сключения договор с длъжника стоката е следвало да бъде доставена на заявителя най-късно до 19.08.2018 г. Твърди се, че длъжникът не доставил договореното количество и поради неизпълнение на договора от негова страна, договорът между „***” ЕООД и „***“ ЕООД бил едностранно прекратен от последното дружество поради неизпълнение и поради недоставяне на конкретната партида от 500 метрични тона пшеница. Сочи се, че с това дружеството-заявител е пропуснало полза от маржа в цената в размер на общо 245 000,00 лв. – 5 000 тона по 49,00 лв. за тон, която се явява пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от 09.08.2018 г. Твърди се и че съгласно договора между заявителя и длъжника купувачът има право на компенсаторна неустойка в размер на 30 на сто от стойността на недоставеното количество, която в случая е равна на 43 500,00 лв., която сума е недостатъчна да покрие размера на пропуснатата полза.

Към заявлението е приложен описаният в него Договор за покупкопродажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г.

Районен съд – Враца е издал Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., с която е разпоредено длъжникът „*** „***“ да заплати на кредитора „***” ЕООД сумата от 24 500,00 лв. – пропуснати ползи от неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г., представляваща част от пропуснати 3 ползи в размер на общо 245 000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 490,00 лв. – държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена на 10.02.2020 г. на Е. А. – домакин на дружеството-длъжник.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.

414 ГПК с вх. № 4335/05.03.2020 г., подадено от К. П. К., в което се посочва, че ТПЗК „***“ не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение и не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на кооперацията.

Към възражението е приложен Протокол от заседание на управителния и контролния съвет на „*** „***“ – гр. *** от 04.03.2020 г., от който е видно, че членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията единодушно са решили по издадени 6 бр. заповеди за изпълнение, сред които и Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., да се подадат възражения, като са определили К. П. К. да представлява кооперацията и да подаде възражение срещу заповедите. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 4434/05.03.2020 г. с аналогично съдържание и от Б. С. М.. Към възражението е приложен Протокол от заседание на управителния и контролния съвет на „*** „***“ – гр. *** от 05.03.2020 г., от който е видно, че членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията единодушно са решили по издадени 6 бр. заповеди за изпълнение, сред които и Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., да се подадат възражения, като са определили Б. С. М. да представлява кооперацията и да подаде възражение срещу заповедите.

С Разпореждане № 1643/06.03.2020 г. Районен съд – Враца е приел, че възраженията са подадени в законоустановения едномесечен срок и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г. срещу ТПЗК „***“ в едномесечен срок от получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя и че ако не представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на служител на „***” ЕООД на 18.05.2020 г.

На 16.03.2020 г. е постъпило възражение от „***” ЕООД, в което се 4 посочва, че депозираните от длъжника възражения по чл. 414 ГПК са подадени от лица без представителна за ТПЗК „***“ власт. Твърди се, че председателстващото кооперацията лице М. Е. М. е починало преди входиране на възражението. Заявителят е депозирал допълнителна молба с вх.

№ 6437/19.05.2020 г. за даване на указание на длъжника да отстрани констатираната нередовност по извършеното действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Със съобщение, връчено на А. М. – главен счетоводител на ТПЗК „***“, на 29.05.2020 г. съдът е връчил препис от молбата на заявителя с вх. № 6437/19.05.2020 г.„ като е указал на длъжника в едноседмичен срок да ангажира становище и да посочи кое лице представлява кооперацията понастоящем, както и да представи доказателства за това. В указания от съда срок от ТПЗК „***“ не е депозиран отговор.

Към жалбата е приложено Определение № 152/21.02.2020 г. по т.д. № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, от което е видно, че на основание чл. 536 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР съдът е спрял регистърното производство по вписване на промени по партидата на „*** „***“ – гр. *** относно обстоятелства, за които са взети решения на проведено на 02.02.2020 г. извънредно общо събрание на кооперацията и които са заявени пред Агенция по вписванията – Търговски регистър със Заявление, вх. № 20200219152311, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството пред Районен съд – Враца по искова молба вх. № 3565/21.02.2020 г. От мотивната част на определението се установява, че М.

Г. М., ЕГН: ***, е депозирал пред Районен съд – Враца искова молба вх. № 3565/21.02.2020 г., с която е предявил срещу „*** „***“ – гр. ***, иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решения, взети на проведеното на 02.02.2020 г. извънредно общо събрание на кооперацията.

С обжалваното определение Районен съд – Враца е приел, че когато председателят на кооперацията е починал, както е в настоящия случай, а изборът на нов председател е оспорен, респективно регистърното производство по неговото вписване – спряно, не е налице представляващ, който може да направи валидно възражение. Намерил е, че при такава хипотеза не може да се гарантира изпълнение на целта на заповедното производство, а именно – да се провери дали вземането е безспорно, или не, а ако бъде издаден изпълнителен лист, без да се даде възможност на 5 насрещната страна да заяви дали оспорва, или не претендираното вземане, то това би било нарушение на принципите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Още повече, че в случая е заявено оспорване от член на УС и от член на КС на ТПЗК „***“. Приел е, че тъй като надлежното продължаване на съдопроизводствените действия в настоящото производство по ч.гр.д. № 203/2020 г. е обусловено от приключване на производството по т. дело № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, касаещо вписване на промени по партида на ТПЗК „***“ относно обстоятелства, за които са взети решения на проведено на 02.02.2020 г. извънредно общо събрание на кооперацията, в това число и избора на нов председател на кооперацията, то т. д. № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца има преюдициален характер по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК за настоящото производство. Крайният правен извод на районния съд е, че производството по делото следва да бъде спряно, като след приключване на т. д. № 20/2020 г. по описа на ОС Враца и след като е налице вписване на нов председател на ТПЗК „***“, следва да бъде възобновено.