Решение № 1295 от 22.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20232120202716 по описа за 2023 година

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „С.... със седалище и адрес на управление: гр.

.........., ...........представлявано от ........ – Управител против Наказателно постановление НП № 689533-F691104/15.03.2023 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 500 лв, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание, за жалбоподателя нe се явява представител. В писмено становище, молят НП да бъде отменено. Не правят искане за присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорва жалбата, като сочи събраните по делото доказателства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави искане за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 1

ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена на 28.12.2022 г. в 10:59 часа проверка в търговски обект, съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС - аптека, находящ се в гр. Бургас, ул. „..... стопанисвана от „..........., проверяващите установили, че в търговският обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел MF-TH 250QP, с ИН на ФУ: BN 013987 и ИН на ФП: 51014996.

При проверката в 11:19 часа, се отпечатаЛ дневен финансов „X“ отчет с номер № 0000031902/28.12.2022г., от който се установило, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 0.00 лв „служебно въведени“ суми във ФУ са в размер на 100,00, „служебно изведени“ суми от ФУ са в размер на 485,22 лв. Фактическата касова наличност в търговският обект била в размер на 486.53 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства в касата, с дата 28.12.2022г. Сумата била преброена и описът бил изготвен от присъствалата на проверката ...... - пом. фармацевт в аптеката, с ЕГН: **********.

Констатира била положителна разлика на паричните средства в размер на 486.53 лв., която представлява промяна на касовата наличност и не била отразена във фискалното устройство, посредством функцията „служебно въведени“ суми. Фискалното устройство притежава и са активни функциите „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми, видно от отпечатания дневен „X“ отчет, с номер 0000031902/28.12.2022 г.

В резултат на събраните при проверката доказателства било установено, че „........... не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба/сторно операции, да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез операцията „служебно въведени“ суми.

Нарушението било констатирано и документирано с Протокол за извършена проверка КД 184, сер. АА № 0089926/28.12.2022 г. и протокол №1655404/06.01.2023 г. и описаните в тях писмени доказателства.

На 16.01.2023 година, за така констатираното нарушение, актосъставителят съставил АУАН, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 500 лв, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин и от свидетелските показания на актосъставителя, която поддържа направените констатации в АУАН и които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени. От тях по несъмнен начин се изяснява описаната фактическа обстановка. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност към момента на проверката в размер на 486.53 лева и неотразяването и в наличното в обекта фискално устройство чрез операция „служебно въведени суми“ не се оспорва по същество и от жалбоподателя. В подкрепа на обсъдените гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Анализът на ангажираните по делото доказателства – гласни и писмени установяват по несъмнен начин, че към датата на извършената проверка действително осигуреното в обекта фискално устройство, е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня посредством операция „служебно въведени“ суми.

Несъмнено установен е и факта, че тези средства не са били регистрирани във фискалното устройство посредством операцията „служебно въведени“. Констатираното деяние, осъществява всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.20106 3 година на МФ, което и такова на формално извършване.

Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

Съдът счита, че случая не носи белезите на „маловажен“ такъв, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не установяват същият да се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера на имуществената санкция, който е съобразен в настоящата хипотеза и поради това е наложена минимално предвидената от законодателя. Неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение, търговецът би носил съответната административно-наказателна отговорност. В конкретния случай са от значение обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и документираните средства от търговеца. Предвид изложеното съдът счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция за нарушителите – юридически лица или еднолични търговци в размер от 500,00 лева до 2000,00 лева и е наложил такава в минимално предвидения от законодателя размер.

При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени на АНО от жалбоподателя.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 689533-F691104/15.03.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. против „........... – ......, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 500 лв, на основание чл. 185, ал.

2 ЗДДС.

ОСЪЖДА „.......... да заплати на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5