Решение № 262166 от 01.04.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4623/2020
- Вид
- Решение № 262166
- Подписан
- 01.04.2021
- В сила
- 01.04.2021
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 396 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 47, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 65 т.7 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София,
..................2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4623 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 57422/04.03.2020г. по гр.дело № 72318по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 62-ри състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.2032544/12.12.2019г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 09.12.2019г. от „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Й.Д. и адв. М.Д.,*** срещу З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. ******с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 1250лв. -частичен иск целият за 3372лв., представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”, като „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******е осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ******съдебни разноски по делото в размер на 400лв.
Срещу така постановеното Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5043066/10.03.2020г. по регистъра на СРС от ищеца „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******, в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните по делото доказателства установявали основателността на исковете. Разпитаният по делото свидетел установил, че на място на ПТП не бил поставен знак В16, че преди него под моста преминали други два товарни автомобила, нямало основание водач да предположи, че няма да успее да премине под моста, показанията му се подкрепяли от приети по делото снимки.
Означението М 16 не било достатъчно, за да се предположи че височината на моста не е достатъчна, за да премине товарния автомобил. Тази маркировка не сочела ограничение за височина на МПС и водачът не бил проявил груба небрежност. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалвана част е правилно. Посочило е, че по делото било установено, че водач не бил спазил технически и технологични правила, не спазил маркировка за ограничаване габарити на пътя и така проявил груба небрежност. В случая камион се ударил в рамка, тоест в пътна маркировка, а не както твърдял ищеца пред ответника и в хода на съдебно дело - в пътното съоръжение мост, поради което и при съобразяване на обстоятелството, че водач бил „професионален шофьор” следвало извод за проявена от него груба небрежност, имало различия в заявени и установени факти, което било допълнително основание да се откаже обезщетение. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Община Родопи е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Маркировката М16 обозначавала пътни съоръжения – мост, тунел, укрепителни и подпорни стени и др., разположени непосредствено до платно на движение, които ограничават габарити на пътя. Водачът на камиона направил неправилна преценка за височината на пътното съоръжение и поради своята небрежност нанесъл щети на автомобила.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете –Национална компания „Ж.и.”, ЕИК ****** е оспорило жалбата. Посочило е, че по делото било установено, че водач на камион проявил небрежност, като направил погрешна преценка и ударил автомобила в ограничителна бетонна рамка въпреки че имало обозначение М16. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2032544/12.12.2019г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 09.12.2019г. от „С.– Б”ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Й.Д. и адв. М.Д.,*** срещу З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. ******с която е поискал от съда на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1250лв. -частичен иск целият за 3372лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” полица № 4704190230000133/08.04.2019г. за вреди по застрахования товарен автомобил „Ман”, рег.№ ******, настъпили на 15.08.2019г. от удар с бетонов мост на път, свързващ с.Ягодово и с.Катунци, обл. Пловдив. Посочил е, че при приближаването към моста не видял да има знаци, ограничаващи височината на преминаващи МПС, преди него други два товарни автомобила преминали, но при преминаването на застрахования автомобил под моста настъпила увреда по тавана му, стойността на ремонта бил 3372лв., поискал от ответника да му заплати обезщетение за вредите, но ответникът отказал с писмо от 30.08.2019г.
Претендирал е разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не били претърпени процесните вреди, същите не били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, описано в исковата молба, , декларираните пред него обстоятелства били различни от установените и така съгласно т.7.1 от ОУ не дължал обезщетение. В случая имало изключен застрахователен риск, възможно било и инсцениране на застрахователно събитие и въвеждане в заблуждение. Отделно водачът управлявал камион по затворен за преминаване път и това било груба небрежност и изключвала отговорността на застрахователя. Водачът не спазил технически и технологични правила. Водачът не спазил пътна маркировка, ограничаваща габарити на пътя –М16, и така проявил груба небрежност.
Размер на иск бил силно завишен, не било установено плащане на сумата от ищеца. Не бил изпаднал в забава. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Община Родопи е оспорило исковете. Посочило е, че ПТП настъпило в ограничителна портална рампа, отговорността за маркировка била за НК”Ж.и.”. Пътят бил общински и общината отговаряла за маркировката по него с изключение на тази, която е по порталната рамка, каквато била процесната.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете –Национална компания „Ж.и.”, ЕИК ****** е оспорило исковете. Посочило е, че поставянето на маркировка било задължение на общината.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско ” полица № 4704190230000133/08.04.2019г ., Общи условия, преписка по щета № 59-02180-535/2019г., съгласно които на 08.04.2019г.
С.”ЕООД и З.Б.В.И.Г.”АД са сключили договор за застраховка „ Пълно Каско” за територия на Република България за товарен автомобил Ман, рег. № ******за застрахователна сума от 20 000лв. с клауза ремонт в „доверен сервиз”, на 20.08.2019г. по искане на застрахования е образувана щета за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на 15.08.2019г. на пътя от Асеновград към Първомай след с. Ягодово при преминаване под бетонен мост без обозначена височина, при което се ударил в моста, усукала се цялата конструкция на борда, ответникът е огледал щетите на 22.08.2019г. и е установил, че има такива по основна каросерия, греди на каросерия, брезент л. и брезент д., на 30.08.2019г. застрахователят отказал да плати обезщетение поради поведение на водача, който не съобразил вертикално ограничение на допустима габаритна височина за преминаване в участък, предвиден за МПС с по-малка височина, което е грубо нарушаване на технически и технологични правила за експлоатация, на 03.09.2019г. ищецът е оспорил отказа като поискал да се съобрази обяснението на водача , сочещо че не е имало указание за височина, че два четиритонни камиона преминали под моста преди него, че при влизането под моста закачил бетонова рамка, наложило се да изпусне въздушни възглавници за да продължи и така минал под железния мост без да има проблем, но с писмо от 09.09.2019г. застрахователят отново отказал да изплати обезщетение. Съгласно Общите условия раздел І, глава ІІІ, т. 7.1.застрахователят не изплаща обезщетение, ако се установи различие между декларирани и действителни факти. Съгласно т.1.4 от раздел Х, Общи изключения от ОУ, не се покриват щети в резултат на умишлени или действия при груба небрежност на застрахования или на упълномощения водач. Съгласно т.1.1.2 от раздел ІХ на ОУ не се дължи обезщетение, ако загуби и вреди са в следствие на грубо нарушаване на установени технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС. Съгласно т.24, , 2- Дефиниции, в раздел „Каско“, „груба небрежност“ е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от поведението, но се надява че предвиждани от него последици няма да настъпят.
Приета е фактура от 19.08.2019г., издадена от
ЕТ”М.Е.-А.А.” с получател ищеца за сумата от 3372лв. за монтаж и демонтаж на каросерия, изправяне, заваряване, рязане на каросерия, Т.образи, труд за ремонт на Ман, рег. № ******.
Приети са снимки на камион.
Приети са снимки на път, на който се вижда че същият преминава под бетонова рамка и мост, рамката е преди моста, рамката е оцветена в два цвята под форма на райе.
Разпитан по делото св. И.А.е заявил, че бил водач на камиона на ищеца, управлявал го от около седмица преди ПТП, имал категория Б,С,С+С, Е, ЕЕ, за първи път се движел по този път, преминавал под мост нямало знаци за ограничение на височината, преценил че ще успее да премине под моста, през него самосвали успели да преминат, преди моста се движел със скорост от 30-40км/ч. Посочил е, че минавайки под ограничителната рамка усетил, че се закачил, минал 10-20см. , заклещил се и спрял, за първи път виждал такава рамка по пътищата. Разстоянието между рамката и моста било около 30м. Заклещил се под рамката и там спрял, спаднал въздушните възглавници и по този начин камиона легнал по-ниско, изкарал камиона по посока към моста, за да отбие и да не пречи на движението, после минал под моста, уврежданията били от удара в рамката. Рамката била оцветена в жълто и черно райе, както се обозначавали ограниченията. Ако не бил спаднал въздушните възглавници нямало да може да излезе из под рамката. След като ги спаднал минал под рамката и след това минал и под моста.
С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че процесните вреди могат да настъпят по начин, описан в исковата молба, пазарната стойност на работи и части за отстраняването на същите към дата на ПТП била в размер на 3235,20лв.
Посочило е, че бетоновата рамка била преди железопътен мост, съприкосновение на камион с бетоновата рамка или с мост може да причини процесните вреди. Рамката/моста били с по-малка височина от габаритното МПС.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., договора за застраховка е сключен през
2019г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.,).
Предявените искове са с правно основание чл. 405 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Разпечатката съдържа 49 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61fc4e6d-f27b-4aea-85c0-d53e95af791b