Решение № 4211 от 24.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9259/2025
- Вид
- Решение № 4211
- Подписан
- 24.11.2025
- Състав
- НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127и, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 48, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4211 гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110209259 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 800894-F782477 от 06.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 53 от ЗАНН, на хх е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 47013,10 лева, за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н5/29.09.2023 г. на министъра на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
В жалбата се навеждат доводи за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при издаването му, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложената имуществена санкция. В конкретика, жалбоподателят оспорва твърдяната с процесното НП липса на предварително декларирани данни за превоза, доколкото в електронната система на НАП е фигурирал уникален номер на превоза /УНП/ № 2024080410234, като се изтъква, че декларирането на превоза е било факт още на 04.08.2024 г. Твърди, че от приложената към жалбата кореспонденция се удостоверява, че превозът е организиран от продавача на стоката, а дружеството-жалбоподател като лице, придобиващо стоката, е декларирало предварително данни за превоза и е изпратило на изпращача-продавач - хх горепосочения генериран от системата на НАП уникален номер. Признава, че 1 във връзка с претендираното уведомяване представителят на санкционираното дружество е допуснал техническа грешка като неправилно е посочил регистрационния номер на транспортното средство с което е извършен превозът и името на фирмата-превозвач. Като вероятна причина за указаното объркване сочи обстоятелството, че от същия доставчик - хх е извършена и друга доставка на процесната стока с висок фискален риск, която доставка е предварително декларирана с декларация с изх. № 2900И0579371/01.08.2024 г. и за която е генериран УНП 202408110639. Въз основа на изложеното сочи, че така допуснатата техническа грешка не касае вида на стоките, тяхното количество и стойност. Позовава се на това, че грешно декларираните данни по отношение на фирмата превозвач и номера на транспортното средство не могат да обосноват ДДС измама, укриване и невнасяне на данъци. По отношение приложената санкционна разпоредба на чл. 278б, ал. 3 ДОПК твърди, че същата следва да намери приложение единствено в случаите на неподаване въобще на декларация или подаването на такава след като транспортното средство вече е влязло на територията на страната. Отделно от това, навежда пространни аргументи за неправилно определени дата и място на извършване на нарушението. Излага съображения и за съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетели, отсъствали при осъществяване на процесните проверки. Въз основа на наложената от органите по приходите обезпечителна мярка на дружеството-жалбоподател, плащането на дължимия ДДС от същия и деклариране на данъчната основа на превозваната стока в НАП, обосновава липсата на увреждане на каквито и да било публични интереси. На база последното извежда и приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. хх. В пледоарията си по същество процесуалният представител на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отхвърлено като неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на събраните по делото доказателства, от които се установява деклариране предварително на процесния превоз – на 04.08.2024 г., макар и с грешно посочени превозвач и номер на превозното средство, от което следва и промяната в датата на извършване на евентуалното нарушение. Изрично сочи, че на посочената в НП дата на нарушението – 06.08.2024 г. би било извършено такова единствено ако превозът изобщо не е бил предварително деклариран. Изтъква, че за първи път в атакуваното НП се посочва мястото на извършване на нарушението, което засяга правото на защита на жалбоподателя. Претендира разноски по справедливост.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрк. хх. Последният иска от съда да остави жалбата без уважение и съответно да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Твърди, че в обжалваното НП изрично е записано нарушението, посочени са дата и място на извършване, като наред с това изтъква, че нарушението е безспорно доказано и от представените 2 доказателства. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и заедно с това обективира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че се претендира такъв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /06.12.2024 г./, датата на връчване на същото /24.01.2025 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /11.02.2025 г., като се вземе предвид и начина на подаване на същата – чрез лицензиран пощенски оператор/, съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.
На 06.08.2024 г. в 08:52 часа била извършена проверка на фискален контролен пункт ГКПП Кулата, от органи по приходите на транспортно средство марка хх, с водач хх, като бил съставен протокол за извършена проверка № 010103167458_1/06.08.2024 г. и било поставено техническо средство за контрол на същото.
На 06.08.2024 г. в 15:57 часа била извършена проверка относно разтоварване на стока с висок фискален риск в хх. При проверката било установено, че транспортно средство марка хх, с водач хх, превозвало стока от списъка на стоки с висок фискален риск: меса от животни от рода на свинете: пресни или охладени: от домашни свине: обезкостени с код по КН: 0203 19 55, с тегло 18 838 килограма. Стойността на стоката с висок фискален риск била 117 535.75 лева. Получател на стоката било дружеството жалбоподател.
Движението на превоза било от Испания за България.
След проверка от органите по приходите в съответната система било установено, че не са налице данни за уникален номер на превозвача (УНП), генериран до влизане на транспортното средство на територията на страната.
Видът на стоката бил определен на място при разтоварване и от придружаващите стоката транспортни документи - международна товарителница, стокова разписка и инвойс фактура № 1102406115/02.08.2024 г. За извършената проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск бил съставен протокол № 010103167458_5/06.08.2024 г.
На база тези констатации проверяващите приели, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, получателят не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно 3 средство на територията на страната, с което задълженото лице е нарушило чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Било прието, че нарушението е извършено в гр.
София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, на 06.08.2024 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната. На 13.08.2024 г. служителят на НАП хх съставила на дружеството-жалбоподател, АУАН с № F782477 за извършено нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н5/29.09.2023 г. на министъра на финансите. Коментираният процесуален документ бил съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставяне на процесния акт.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 800894 -F782477 от 06.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК и чл. 53 от ЗАНН, на хх е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 47 013,10 лева, за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н5/29.09.2023 г. на министъра на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите хх /актосъставител/ и хх, на писмените доказателства по делото, които са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по делото по съответния за това ред в чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя хх като намира същите за логични, последователни и изчерпателни както по отношение извършената на мястото на разтоварване проверка, така и по отношение процедурата по съставяне на процесния АУАН.
Отделно настоящият съдебен състав цени показанията на сочения свидетел като допринасящи в достатъчна степен за изясняване на фактическата обстановка и подкрепящи се изцяло от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло, доколкото същите са в синхрон с твърденията на коментирания свидетел.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че и двата процесуални документа са издадени от надлежен орган и в рамките на неговите правомощия. Настоящата съдебна инстанция обаче счита за необходимо да отбележи, че докато атакуваното НП отговаря по 4 форма и съдържание на инкорпорираните в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН изисквания, същият извод не може да бъде направен по отношение акта за установяване на административно нарушение, в който липсва изрично указано място на извършване на нарушението. Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, в него ясно и недвусмислено е посочено мястото на нарушението, а именно седалището на компетентната териториална дирекция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК – ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, чието седалище е в гр. София. С оглед указания пропуск, регистриран в процесния АУАН и неговото последващо саниране в атакуваното
НП
/което задава официалните параметри на административнонаказателното обвинение спрямо евентуалния нарушител/, съдът намира, че допуснатото нарушение не е от естество да внесе неяснота в повдигнатото спрямо санкционираното лице административно обвинение.
Поради изложеното, съдът възприема указаното процесуално нарушение като несъществено, с което намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя в тази посока.
Тук е моментът да намерят отговор и останалите възражения, поместени в жалбата относно липсващите или неправилно определени реквизити. По отношение аргументите за неправилно определена дата на извършване на нарушението, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото и в АУАН и в НП ясно е разписана датата на нарушението – 06.08.2024 г., като същата е зависима от датата на влизане на транспортното средство, с което се превозва стоката с висок фискален риск на територията на страната. Относно доводите на жалбоподателя за генериран от системата на НАП уникален номер на превоза още към 04.08.2024 г., съдът намира същите за неотносими към конкретно извършения и спрян за проверка на 06.08.2024 г. превоз на стоки с висок фискален риск. Доколкото са налице съществени разминавания между предварително декларираните по електронен път на 04.08.2024 г. име на фирмата превозвач, транспортно средство и регистрационния номер на последното, съдът възприема като правилно определена датата, посочена от органите по приходите в двата процесуални документа, на която обективно същите са установили коректните данни досежно транспортното дружество, видът на превозното средство и неговият номер за конкретно осъществения тогава превоз.