Решение № 223 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Бургас, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501837 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба на А. С. И., ЕГН **********, с адрес с*****“ ,чрез пълномощника и адв.Н. М. от САК против съдебно решение № 252 от 28.07.2022г. по гр.д.№ 318/2022г.по описа на НРС , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни следните,предявени от въззивницата И. искове:

-предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от А. С. И., ЕГН **********, с адрес с*****“, срещу „Фемили“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. с****, за обявяване на нищожен поради противоречие със закона на Договор за управление и поддръжка на комплекс „Б*“, сключен между А. С.

И. и „Фемили“ ООД;

-предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от А. С. И., ЕГН **********, с адрес с*****“, срещу „Фемили“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. с****, за присъждане на сумата от 2065 лв., получена при изначална липса на основание;

-предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от А. С. И., ЕГН **********, с адрес с*****“, срещу „Дриймърс 2012“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С*** , за присъждане на сумата от 1400 лв., получена при изначална липса на основание.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението на НРС. Въззивникът посочва,че първоинстанционното решение се основава единствено на Определение №37 от 20.01.2021г.по т.д.№606/2020г.на ВКС,първо т.о.,което не представлява задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК и касае търговско-правни отношения. В същото време съдът не е съобразил многобройната съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК,цитирана и в исковата молба,според която процесният договор за поддръжка и управление на комплекс“Б*“ е нищожен поради противоречие със 1 закона,тъй като сградата не отговаря на изискванията за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗУЕС. Наред с горното,счита,че сключеният договор без дата,а така също и без да има нотариална заверка на подписите и вписване в СВ, не може да бъде източник на задължения за ищеца ,като се позовава по този въпрос на практика на ВКС и на БОС. На следващо място прави довод,че в решението не са обсъдени съображенията в исковата молба,че датата на сключване на договора е преди влизане в сила на ЗУЕС,ако се приеме за дата на сключването по индикации от уведомление от 09.07.2008г. Ако една етажна собственост е възникнала и учредена при действието на ЗС и ПУРНЕС/отм./,тя не може да се трансформира в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на ЗУЕС.Изложени са твърдения по фактите,които според въззивницата сочат на извод за допуснати множество нарушения от въззиваемите дружества,включително и издаване на приходни ордери без дати и без касови бонове,както и че Общо събрание не е провеждано въобще,няма банкова сметка на етажната собственост,няма и книга на етажните собственици. Двама съседи на ищцата са я потърсили през 2021г.,за да и покажат своите приходни касови ордери,които също са били без дата и касов бон към тях. Посочва,че през 2019г. е извършила ремонт на общ отходен канал на сграда „А“ в комплекса за сумата 715.56 лева, като е поискала да и бъде възстановена от ответниците,но и е било отказано от управителя. Моли за отмяна на решението на НРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат уважени.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор въззиваемите дружества изразяват становище за неоснователност на жалбата,като считат,че НРС правилно и законосъобразно е отхвърлил предявените искове. Правилен и обоснован според тях е изводът на НРС,че процесният договор е валидна облигационна връзка,възникнала между страните. Намира за неоснователно възражението на ищцата,че по отношение на процесния договор не е спазена разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС. Тази разпоредба не е приложима в случая,тъй като договорът не е сключен с инвеститора,а с трето юридическо лице,различно от инвеститора,при индивидуално договаряне на всеки от етажните собственици с изпълнителя. Затова в отношенията между страните,обвързани от процесния договор намират приложение общите правила на договора за изработка по чл.258 и сл.ЗЗД и по договора за поръчка по чл.280 и сл.ЗЗД в частта относно поетите задължения по управление.Считат,че липсата на договор по реда на чл.2 от ЗУЕС не влече автоматично недействителността на всички други договори за управление ,каквито безспорно етажните собственици са сключили с ответното дружество.

Подобна забрана няма в ЗУЕС,а и би противоречала на основния принцип на свободата на договаряне/чл.9 ЗЗД/. Договорът не е нищожен поради противоречие със закона,тъй като с него е договорено възлагане на определени услуги,чието извършване не е забранено от закона и е договорено постигане на незабранен от закона резултат.Въззиваемите дружества заявяват,че поддръжка и управление е извършвана,поради което не е основателно искането на ищцата да и бъдат върнати заплатените до момента суми.Към датата на подаване на исковата молба ищцата не е предприемала действия за надлежно прекратяване на договора,а и прекратяването би имало действие занапред и не би било основание за връщане на платеното.Ответниците са изпълнявали поетите по договора задължения,поради което не е налице и неизпълнение. Намират за правилен изводът на НРС относно комплексния характер на договора/с елементи на договор за поръчка и договор за изработка/ и крайния извод,че искът с правно основание чл.26 ЗЗД е неоснователен. По отношение на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД се сочи,че районният съд правилно е приел,че плащанията,извършени от ищцата са на годно основание- договор за поддръжка и управление,който не е нищожен.Изложени са правни аргументи в подкрепа на становището,че договорът е изпълняван от въззиваемите дружества,няма данни за развалянето му от ищцата ,но и при разваляне не се дължи връщане на даденото,тъй като се касае за договор с продължително и периодично изпълнение,което прави невъзможна такава реституция. Посочва,че възникналите между страните договорни отношения изключват приложението на чл.55 ал.1 ЗЗД,тъй като е налице основание за получаване на престациятавалидно сключен договор,обвързващ и двете страни. На следващо място се прави довод,че 2 искът е погасен по давност,както правилно е приел и НРС.По отношение на представените приходни касови ордери молят съдът да не ги приема като доказателства по делото,предвид преклузията на чл.266 ал.1 ГПК.

В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от адв.Б.,която поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемите дружества,редовно уведомени,не изпращат представители. С писмена молба пълномощникът им адв.С. оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на съдебното решение по реда на чл.269 ГПК въззивният съд го намери за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита НРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.26 ал.1 пр.първо ЗЗД и по чл.55 ал.1 изр.първо вр.с чл.34 ЗЗД.

От фактическа страна по делото не е било спорно между страните,че между „Фемили“ООД /в ликвидация/ и ищцата А. И. е бил сключен договор за управление и поддръжка на комплекс „Б*“ .В договора липсва дата на сключването му,като ищцата е твърдяла,че договорът е сключен през 2008г.,когато е придобила собствеността върху апартамент в комплекс“Б*“ и е представила приходен касов ордер от 09.07.2008г.за заплатена такса поддръжка в размер на 500 евро,издаден от „Фемили“ООД,както и уведомление до ищцата от 03.06.2010г.,в което е посочена дата на сключване на договора 09.07.2008г. Ответниците не са оспорили твърдението,че процесният договор е сключен през 2008г. Не е било спорно между страните също така,че „Фемили“ООД не е инвеститор на комплекса.

Ищцата е твърдяла,че договорът е нищожен поради противоречие със закона,тъй като към момента на сключването му през 2008г.са действали разпоредбите на чл.42-чл.49 ЗС /редакцията им преди изменението от ДВ бр.6/2009г./и ПУРНЕС/отм./,съобразно които сградите в режим на етажна собственост се управляват от Общо събрание на ЕС,което взема решения за размера надължимите такси за поддръжка и управление на общите части.Към 2008г. липсва правна уредба на управлението и поддръжката на общите части на сгради,находящи се в „жилищен комплекс от затворен тип“ и съответно- липсва основание да бъдат сключвани договори за поддръжка и управление индивидуално с всеки етажен собственик. Изложила е доводи,че действащата към 2008г. нормативна уредба познава само управлението в режим на етажна собственост,а с влизане в сила на ЗУЕС на 01.05.2009г.,т.е.след сключването на процесния договор, законодателят е дефинирал в §1 т.3 от ДР на ЗУЕС понятието „жилищен комплекс от затворен тип“,а в чл.2 на ЗУЕС е предвидил особена форма на управление на общи части на сгради,представляващи част от затворен комплекс- чрез индивидуален договор,сключен с инвеститора.

Ответниците са оспорили предявения иск за нищожност на договора за управление и поддръжка на комплекс „Б*“,като са заявили насрещни твърдения,че договорът е сключен между страните в рамките на свободата на договаряне и автономия на волята,а обстоятелството дали комплексът е от затворен тип е ирелевантно на спора.Навели са също доводи,че липсата или наличието на решение на ОС на ЕС за ползването и управлението на общите части също не се отразява на валидността на сключения договор за поддръжка.Считат,че процесният договор има за предмет постигането на незабранен от закона резултат,който обаче е непостижим без изрично договаряне,поради което същият е действителен и обвързва страните.

НРС е приел,че оспореният договор представлява валидна облигационна връзка между страните,тъй като не съществува пречка в рамките на свободата на договаряне 3 отделните собственици да сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс,които договори не се влияят от правилата на ЗУЕС.По този въпрос се е позовал на съдебна практика- Определение №37 от 20.01.2021г.по т.д.№606/2020г.на ВКС,І т.о. и е достигнал до извод,че договорът не е следвало да отговаря на изискванията на чл.2 ЗУЕС и за валидността му няма значение обстоятелството дали се касае за комплекс от затворен тип по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗУЕС ,както и дали са спазени правилата на ЗС и ПУРНЕС/отм./,тъй като няма пречки за сключването на подобен договор,който няма отношение към правилата,уреждащи отношенията в сграда в режим на етажна собственост.

С оглед липсата на спор между страните и представените доказателства,въззивният съд намира за безспорно,че процесният договор е сключен през 2008г. Към 2008г. в правната уредба на собствеността в България не съществува понятието „жилищен комплекс от затворен тип“ .Съгласно чл.37 от ЗС етажи или части от етажи могат да принадлежат на отделни собственици,като съгласно чл.38 ЗС в тези случаи общи за всички собственици са земята,върху която е построена сградата,дворът,основите,външните стени,разделителните стени,стълбите,площадките и др.,изброени в чл.38 ЗС. Управлението на общите части на сградите в режим на етажна собственост към 2008г.е осъществявано съобразно чл.42чл.49/ред.към 2008г./ и ПУРНЕС/отм./- от Общо събрание на етажните собственици и избран от него управител на ЕС.