Определение № 35825 от 28.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35825 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110128124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес: ********, чрез **********, със съдебен адрес: *********, срещу ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *********** и **********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***********, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове и осъдителен иск, както следва: срещу *********** за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ********* от 24.01.2024 г., сключен между ******** и *********** поради противоречие със закона и осъдителен иск за заплащане на сумата от 1756 лв., формирана от платените по нищожния договор за кредит лихви и други разходи по кредита, надхвърлящи предоставена в заем сума, която се явява платена при начална липса на основание поради нищожонстта на договора; срещу ********** за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 24.01.2024 г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Ответникът *********** е оспорил допустимостта на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, при доводи за липса на правен интерес за ищеца от този иск, при положение, че има на разположение осъдителен иск.

Ответникът ********** също е оспорил допустимостта на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция, поради липсата на правен интерес предвид липсата на твърдения за извършени плащания по този договор. Наведени са и твърдения за злоупотреба с процесуални права. Съдът намира доводите за недопустимост на исковите претенции за неоснователни. Страната по договор винаги има интерес за предяви иск за прогласяване на нищожността като с решението обвърже от силата на пресъдено нещо и другата страна по договора. Без значение е дали страната разполага с право на друг иск – осъдителен, доколкото правният интерес от прогласяване на нищожността е самостоятелен и независи от това дали страната има притезателни права, произтичащи от нищожната сделка. По отношение на твърдението за злоупотреба право, наличието на такава няма да доведе пряко до недопустимост на предявения иск, а би намерила отражение при разпределение отговорността за разноските.

1

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира, което искане следва да бъде уважение.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответниците за недопустимост на исковите претенции.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в счетоводството на ответниците, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *********, тел. ********, като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и първия ответник ********* бил сключен Договор за паричен заем № ********* от 24.01.2024 г. за сумата от 3500 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 40 % и посочен ГПР 49,02 %. Сочи в чл. 4 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя, в срок от три дни след сключването му да осигури поне едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица – Поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодателя за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на трудовото им възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да на се заематели или поръмители по друг договор за паричен заем, сключен с ***********; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със стаус „просрочие от 0 до 30 дни“; 2) Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора за паричен заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане по договора; 3) Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Ищецът твърди, че в изпълнение на така уговореното възнаграждение на 24.01.2024 г. сключил с втория ответник 2

********** Договор за предоставяне на гаранция № *********, съгласно чл. 2 на който било предвидено заплащането на възнаграждение в полза на гаранта в размер на 712,20 лв. Оспорва договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено възнаграждението по гаранционната сделка, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Поддържа, че в договора са предвидени няколко варианта на обезпечение, но първите две са напълно неизпълними, поради което кредитополучателят винаги е принуден за прибегне до третото обезпечение, чрез сключване на договор с дружество – гарант срещу възнаграждение. Т.е. този разход е изначално ясен, а доколкото гаранта е свързано с кредитодателя лице, то следва, че това възнаграждение представлява скрита лихва по кредита. Излага, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на договора за гаранция счита, че същият пряко и съществено нарушава изискванията за добросъвестност и справедливост, поради което противоречи на добрите нрави и същевременно със сключването му се цели заобикаляне на закона, предвид въведено ограничение за размера на ГПР. С допълнителна молба прави уточнение, че за погасяване на договора за кредит е платил сума в общ размер на 5256 лв., като предвид, че договорът е нищожен платените суми над предоставената главница подлежат на връщане, поради което претендира от първия ответник *********** сумата от 1756 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***********. Ответникът оспорва предявения установителен иск като недопустими, поради възможността на ищецът да се защити със осъдителна претенция. Навежда твърдение и за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Оспорва предявените искове и като неоснователни, като подробно аргументира, че договорът за заем е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява „общ разход по кредита за потребителя“, поради което счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че ищецът е имал възможност да предостави обезпечение, различно от поръчителството на дружеството-гарант. Развива подробни съображения в насока, че лихвеният процент по договора за заем е в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че клаузите от процесния договор за заем са индивидуално уговорени между страните. Оспорва се и осъдителният иск, като счита, че ако бъде прогласена нищожността на договора, платената от ищеца сума и подлежаща на връщане би била в размер на 862,26 лв. Смита, че недължи връщане на платените от ищеца суми във връзка с договора за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявените и с ко в е . Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при доводи, че за ищеца не съществува правен интерес за предявяване на иска за нищожност, доколко изрично заявява, че не е извършвал плащания по договора. Сочи, че ищецът злоупотребява с процесуални права. Оспорва предявения иск и като неоснователен, като подробно излага, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Сочи, че двата договора са самостоятелни, както и че евентуалната недействителност на договора за кредит не влияе на действителността на договора за гаранция, а нормите на ЗПК не са приложими за договора за гаранция. Моли съда да 3 отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове и един осъдителен иск, както следва:

1/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ********* от 24.01.2024 г., сключен между ******** и *********** с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10; 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 3) за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 24.01.2024 г., сключен между ******** и ********** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и *********** е сключен Договор за паричен заем ********* от 24.01.2024 г., със соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по договора за заем са обезпечени с поръчителството на **********, за което между ищцата и **********, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 24.01.2024 г. срещу възнаграждение в размер на 712,20 лв.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По установителния иск, предявен срещу ***********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на посоченото основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения, в това число, че клаузите от Договора са индивидуално уговорени.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу ***********:

УКАЗВА на ищеца, че е заплатил по нищожния договор за кредит претендираните суми, които надвишават размер на предоставения заем.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По предявения иск срещу **********: