Решение № 261 от 11.07.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. С., 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Н. при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно гражданско дело № 20211800500830 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260081 от 30.08.2021 г., постановено по гр. дело № 513/2017 г. на Районен съд- гр. С., е намалено завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., направено със саморъчно завещание от същата дата от страна на В. С. А., б.ж. на гара Л., община С., ЕГН**********, починала на 25.12.2018 г., на основание чл. 30 ЗН, по направено възражение от Л. Д. АЛ., с което е завещано на ЗДР. М. П. от гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. 602, вх. 3, ет. 2, ап.

160, ЕГН7**********, 3/4 идеални част от правото на собственост върху 58 кв. м. и РЗП от 180 кв. м., заедно с 3/4 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ III 220, кв. 6 по плана на гара Л., община С., с площ от 802 кв. м., със сумата от 14527, 85 лева, необходима за възстановяване на запазената част на Л. Д. АЛ. от гара Л., община С., ***, ЕГН********** от наследството на В. С. А., Възстановена е запазената част на Л. Д. АЛ. от наследството на В. С. А., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН и е предоставена собствеността на 3/4 идеални част от правото на собственост върху 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с 3/4 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ III 220, кв.6 по плана на гара Л., община С., с площ от 802 кв.м.

Л.А. е осъдена да заплати сума в размер на 19147.15 лева на ЗДР. М. П., представляваща паричната равностойност на разполагаемата част на В. С. А..

Отхвърлен е предявеният иск от В. С. А., починала на 25.12.2018 г., 1 заместена в процеса от заветника ЗДР. М. П. срещу Л. Д. АЛ. за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ III 220, кв. 6 по плана на гара Л., община С., с площ от 802 кв.м.

С оглед изхода на делото ЗДР. М. П. е осъдена да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд- С., сума в размер на 25 лева представляваща дължима държавна такса.

Недоволна от поставения акт е останала

З.П./ищца в първоинстанционното производство/, която е подала въззивна жалба. С нея прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който да се допусне до делба процесния имот.

Сочи се, че първоинстанционния съд не е направил необходимото от негова страна за установяването на разполагаемата и запазена част от наследството, както и това, че не е бил приложил законовия способ за установяване на квотите.

На следващо място се сочи, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, относно стойността на завещания имот и това, че той надвишава с повече от половината разполагаемата част от наследството.

Прави се оплакване, че в наследствената маса е следвало да се включат имотите, които В. А. е била наследила от С. П..

Сочи се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за това, че ответницата правомерно не е била посочила имотите от наследствената маса при приемането от нейна страна по опис на наследството на В. А., поради което не е следвало да се приеме, че са настъпили последиците визирани в чл. 64 ЗН. Релевират се оплаквания, че в наследствената маса е следвало да се включи имота по пункт втори от исковата молба, предвид факта, че производството по отношение на него е било прекратено.

На последно място се прави оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционния съд не е обсъдил въпроса за включването на движимите вещи от наследството в делбената маса.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд приема следното:

Предявени са за разглеждане искове за делба във фазата на допускането.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на РС- С. е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

По отношение на фактическата обстановка:

2

Ищецът- В. А. е предявила срещу Л.А. иск за делба на два недвижими имоти, както следва:

1. Масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м., върху парцел 3, план 220, кв.6 с площ от 802 кв. м. за построяването на жилище до 120 кв. м, при съседи улица, УПИ №2-218, 216, 215, 217:

УПИ1-221:УПИ 4-222, всички в кв. 6 по ПУП на с. гара Л..

2.Неурегулиран поземлен имот с площ от 600 кв. м., находящ се в границите г. Л., околовръстен строителен полигон на махала „Държанчова нива“, заедно с построената върху него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., при съседи: път, Л. Д. АЛ., ДАГ- СГС- С., П. Д. Д., наследници на А. Л. Ц..

Ищецът посочва, че квотите са 3/4 ид. части за нея и 1/4 ид. част за ответницата.

Ответникът е депозирал писмен отговор и е заявил, че искът е допустим, но оспорва иска по отношение на претендираните делбени квоти, както и оспорва факта, че ищцата притежава право на собственост върху имота по пункт втори.

В хода на производството ищцата- В. А. е починала, като е оставила като наследници- ответницата Л.А. по закон и З.П.- наследник по частно завещателно разпореждане. Последната е конституирана като страна по делото по отношение на първия имот, докато за втория имот делбата е прекратена.

Съгласно обявено саморъчно завещание на В. С. А. от 04.03.2015 г., обявено на 09.04.2019 г. от нотариус Мария Маринова- с район на действие РС – С., рег.№793 на НК, на ЗДР. М. П. са завещани 3/ 4 идеални части от масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП 58 кв.м. и РЗП от 180 кв. м., заедно с толкова идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ с площ от 802 кв. м., съставляващ парцел 3-220, кв.6 по ПУП на село гара Л. при граници улица, УПИ №2-218, 216, 215, 217: УПИ1-221:УПИ 4-222/л.164 от п.д./.

На 18.02.2019 г. Л. Д. АЛ. е подала заявление от РС- С. за приемане по опис наследството останало от В. С. А. на основание чл. 61, ал.1 ЗН, а именно: 3/4 идеални части от масивна двуетажна сграда, находяща се в г. Л., община С., ***, със застроена площ от 116 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на стоеж върху държавна земя, съставляваща УПИ, с площ от 802 кв.м., съставляващ парцел 3- 220, кв. 6 по ПУП на село гара Л..

На 21.05.2019 г. Л.А. е направила възражение за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазената му част като наследник по закон на В. С. А., починала на 25.12.2018 г., а именно 1/2 ид. част от завещания имот. Релевирано е и искане по чл. 36, ал.1 ЗН, имотът да остане изцяло в наследството на Л.А., като З.П. получи стойността на разполагаемата част на А..

С молба от 30.05.2019 г. и уточнителна молба към нея от 08.07.2019 г.

3

З.П. е поискала да се включат изрично посочени движими вещи в наследствената маса оставена от В. С. А./л.146 от п.д./.

От договор за право на строеж върху държавна земя от 28.07.1982 г. се установява, че е било отстъпено правото на строеж на Д.Б.А., в резултат на което е била построена масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв.м., върху парцел 3, план 220, кв. 6 с площ от 802 кв. м. за построяването на жилище до 120 кв. м, при съседи улица, УПИ №2-218, 216, 215, 217: УПИ1-221:УПИ 4-222, всички в кв. 6 по ПУП на с. гара Л.. Къщата е била построена по време на сключения през 1975г. брак, с първоначалната ищца- В. А., като строежът е бил реализиран с общи средства на двамата съпрузи. Последния факт се установява от свидетелските показания на свид.

Т. П.а и П. П..

Видно от удостоверение за наследници от 14.12.2011 г., Д.Б.А. е починал на 02.08.1992 г, като е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. С.

А. и дъщеря си- Л. Д. АЛ./ответницата по делото/ .

Съпругата В. А. след прекратяване на СИО със смъртта на Д. А. е наследила 3/4 идеални части от неговото имущество, докато дъщеря му- Л.А. е наследила 1/4 идеални части.

С решение на поземлената комисия №18 от 28.08.1992 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Д. П./баща на В. А./ в съществуващи стари реални граници върху 12 броя земеделски земи в землището на с. Г., община С., а с решение на ПК от №23 от 03.05.2001 г. е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи от горски фонд на наследниците на С. П..

От удостоверение за наследници № 28.01.2020 г./л.207 от п.д./ се установява, че С. Д. П. е починал на 27.10.1991 г. и е имал 4 деца, сред които е била и В. А.. Същият е бил вдовец, поради което всяко едно от неговите деца е наследило 1/4 идеални части от правото на собственост върху възстановените земеделски земи и гори.

От показанията на свидетелите Т. П.а/племенница на В. А./ и П. П. се установява, че В. А. заедно със своя съпруг са построили с общи средства/спестявания и заеми/ две къщи. Първата по малката е била построена някъде около 1984 г., докато втората по-голяма е била построена след това.

След смъртта на Д. А., първоначалната ищца е продължила да ползва имота в „Държанчова нива“, като през летния сезон дори е живеела в малката къщичка намираща се в него. Двамата свидетели са категорични, че тя е ползвала имота до 2012-2013г., като след настъпил инцидент е била пострадала и е спряла да ходи там. Двамата свидетели не са посещавали имота през последните десет години, поради което няма как да бъдат приети свидетелските и показания към наличните движими вещи и състоянието на имота към този момент.

От показанията на свидетелите В. Н./свекърва на Л.А./ и П. Н./брат на Р.

Н., живеещ на семейни начала с ответницата/ се установява, че Л.А. и Р. Н. са се нанесли в голямата къща в гара Л. през 1992 г. От тяхна страна е бил извършен ремонт през 2004г., като ищцата В. А. е живеела с тях, макар и 4 отделно на първия етаж. След 2011г. са започнали скандали с В. А., в резултат на което тя се е преместила да живее в имота намиращ се в „Държанчова нива“. С показанията на двамата свидетели се установява, какви подобрения извършени през годините в обитавания от ответницата и семейството и имот, както и това, в какво са се изразявали отношенията между В. А. и Л.А..

От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза /л.197 от п.д./ се установява, че стойността на недвижимите имоти посочени в исковата молба е 54000 лева, сформирана от сумата от 44 900 лева- стойността за първия имот, която включва оценка на правото на строеж и на жилищната сграда, както и сумата от 9100 лева- представляваща стойността за втория имот, включваща оценка на земята и намиращата се върху него жилищна сграда. Настоящия съдебен състав приема, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано изцяло като обективно и компетентно дадено с оглед останалите данни по делото.

От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно- оценителна експертиза /л.293 от п.д./ се установява, че пазарната оценка на възстановените земеделски земи на наследниците на С. П. е в общ размер на 13911.54 лева.

Пазарната оценка на намиращите се насаждания в четирите имота в землището на село Г., съгласно даденото експертно заключение /л. 301 от п.д./ е в общ размер на 4565,60 лева, сформирана по следния начин- 840 +1740+1124+861.60.

Двете заключения са достатъчно обосновани и ясни, кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат приети изцяло.

По делото е прието и заключение по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно- оценителна експертиза, с която вещото лице е оценило посочените от ищцата З.П. движими вещи. Доколкото посочените от нея вещите не са били установени в хода на производството, то приетото заключение, не следва да се кредитира.