Решение № 364 от 06.03.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 364 от 06.03.2020 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Лилия Александрова

Членове: 1. Станимир Христов

2. Диана Ганева при секретаря К. Л.и прокурор Христо

Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 13 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №49/20.11.2019г., постановено по НАХД №63/2019г по описа на Районен съд – Малко Търново в частта, в която е отменено НП №575/2019г., издадено от изпълняващ длъжността началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“. В касационната жалба се изразява несъгласие с решението на районния съд в отменителната му част, като се счита, че в тази част то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че режимът на контрол на движение на пари в брой, установен в българския Валутен закон и Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. е декларативен и не е в противоречие с Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. Прилагането на националното право на Република България не противоречи на общностното право, като предоставя възможност на държавите-членки да прилагат в съответствие с Договора националните методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността. Изложени са доводи, че нарушението е безспорно установено и доказано. Наложеното наказание глоба в съчетание с предвидената санкция по чл. 20 от Валутния закон се явява напълно съразмерно и не е в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението и наказанието. По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и потвърждаване на наказателното постановление в частта, с която е постановено отнемане на предмета на нарушението.

Ответникът по касация А.А.К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила до 60% от постановената конфискация и отменено в останалата част.

Настоящата съдебна инстанция, като обсъди възраженията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С атакуваното Решение № 49/20.11.2019г., постановено по НАХД № 63/2019 г., Районен съд – Малко Търново е отменил наказателно постановление №575/2019г., издадено от изпълняващ длъжността началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, в частта, с която от А.А.К., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ), вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 21 800 евро, 2370 турски лири и 1310 лева, всичко на стойност 44715.28 лв. и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 11а, ал. 1 от ВЗ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв .

За да постанови решението си, районният съд приел, че не е допуснато процесуално нарушение в хода на съставяне и връчване на АУАН. Последният, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са издадени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. В тази връзка РС е приел, че нарушението и обстоятелствата по извършването му са правилно описани, като правилно е определена и правната квалификация на деянието. По същество съдът е констатирал, че наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 18, ал. 1 от ВЗ, тъй като не е декларирало пренасяната от него парична сума в размер общо на 44715.28 лв. Районният съд е анализирал и размера на наложеното наказание "глоба" и е изложил мотиви, че същият е определен правилно от административнонаказващия орган. Съобразно европейската практика по сходни дела, районният съд е преценил, че предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ВЗ административно наказание "глоба", в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ, се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ. престъплението и наказанието. Поради това стигнал до извода, че спрямо жалбоподателя не следва да се приложи чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречала на правото на ЕС.

При касационната проверка на решението в оспорената му част настоящата инстанция намира, че същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Изцяло се споделя приетото от районния съд, че в случая нарушението, каквото безспорно се установява да е осъществено от обективна страна, основателно е вменено на А.К..

Настоящата инстанция намира за правилни изводите районния съд за неприлагане по отношение на наказаното лице на разпоредбата на чл. 20 от ВЗ.

Правилно първата инстанция е посочила, че правото на Европейския съюз има предимство пред националното право. В подкрепа на формираните от районния съд мотиви за отмяна на НП, в частта относно отнемане предмета на нарушението в полза на държавата, следва да се има предвид и Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 на Съда на Европейския съюз, постановено по отправено преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 9, §. 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, и на чл. 49, §. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно: Дали тези общностни норми следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази на чл. 20, ал. 1 от Валутния закон, която за нарушение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент, респективно по чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон, наред с налагането на глоба по чл. 18, ал. 1 от Валутния закон, допълнително предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, независимо от произхода и предназначението. Във връзка с посоченото преюдициално запитване СЕС постановява, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална права уредба като разглежданата в главното производство – чл. 20, ал. 1 от ВЗ, която, като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Последното води на извод, че налагането на санкция "отнемане предмета на нарушението" наред с наказанието "глоба" не следва да се прилага, доколкото противното би било в противоречие с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. Предвид изложеното, не се споделят доводите на касационния жалбоподател в насока, че прилагането на националното право на Република България не противоречи на общностното право, конкретно че режимът на контрол на движение на пари в брой, установен в българския Валутен закон и Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г., е декларативен и не е в противоречие с Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. Противно на тезата на касатора, наложеното наказание глоба в съчетание с предвидената санкция по чл. 20 от Валутния закон се явява напълно несъразмерно и е в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението и наказанието.

Като е достигнал до извода за отмяна на НП в частта относно отнета на нарушителя сума, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49/20.11.2019г., постановено по НАХД №63/2019г. по описа на Районен съд – Малко

Търново, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.