Решение № 5865 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5865 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100508915 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№47692/13.02.2024г., подадена от ответницата – М. Л. Т., с ЕГН **********, срещу решение №286 от 05.01.2024г., постановено по гр.дело №15281/2023г. по описа на СРС, Г.О., 174 състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е признато за установено по отношение на М. Л. Т., с ЕГН **********, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 4218.49 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 675.94 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022г.; сумата от 28.63 лв. – главница за услугата "дялово разпределение" за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 5.88 лв. – лихва върху цената на услугата "дялово разпределение" за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.11.2022г. по ч.гр.дело №60763/2022г. по описа на СРС, Г.О., 174 състав, както и е осъдена М. Л. Т., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 498.58 лв., сторени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 148.58 лв., представляваща направени в заповедното 1 производство разноски по ч.гр.дело №60763/2022г. по описа на СРС, Г.О., 174 състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия през исковия период, както и че между страните е възникнала валидна облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е собственик или притежава ограничено вещно право на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот, поради което не намира приложение нормата на чл.153 от ЗЕ, която постановява, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот.

Твърди се, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през исковия период. В тази връзка се излага, че по делото се доказва, че топлофикационното дружество неправилно е изчислило доставената в имота топлинна енергия, с който факт първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че данъчните фактури не могат да послужат като доказателство за претендираните суми, тъй като документите не са подписани от нея. Оспорват се изводите на изслушаната по делото СТЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт Божидар Антов, с надлежно учредена представителн авласт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач – "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу М. Л. Т., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №60763/2022г. по описа на СРС, Г.О., 174 състав, въззиваемият – ищец – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.11.2022г. и е постановена на 24.11.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника – М. Л. Т., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Подадено е от длъжника – М. Л. Т., с ЕГН **********, възражение, което по съдържание е такова по чл.414 ГПК, депозирано е в законоустановения срок, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.*** ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 – ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответницата, в качеството на собственик на процесния имот се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.42 ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в процесния топлоснабден имот при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време, предвид на което за ответницата е възникнало задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Настоящият състав 3 следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали за процесния период ответницата по предявените исковете, въззивник в настоящото производство, е собственик на процесния топлоснабден имот и като такава се явява потребител на услугите, за които са предявени исковете.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се доказва от събраните доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №150, том LXLIX, дело №19923/1994г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №84, том I, рег.№1432, дело №65/2007г., че ответницата – М. Л. Т., е била собственик на топлоснабдения недвижим имот през исковия период – м.05.2019г. до м.04.2021г., предвид на което и по горните мотиви на съда същата се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. При това положение правилен е обоснованият краен извод на СРС, че ответницата като носител на правото на собственост по отношение на процесния имот за исковия период от време е клиент на топлинна енергия и е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на нейната договорна отговорност за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.