Решение № 1251 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502816 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 261875 от 06.6.2022 г. по гр.д. 1451/2020 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е обявен по иск на НАП, чрез ТД на НАП – София, БУЛСТАТ: 131063188, гр.София предявен против „Мариет-93” ЕООД, ЕИК: 102093196, седалище и адрес на управление: гр.

***, ж.к. „***” *, бл. *, вх.*, ап.**, М. П. К., ЕГН ********** и Я. Ж. К., ЕГН ********** с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК за недействителен по отношение на Държавата договор от 27.02.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „***” ** заедно с построените в поземления имот сгради: пречиствателна станция с идентификатор ***; утаител /подземен/ с идентификатор ***; и склад за ГСМ с идентификатор ***, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 52, том № І, рег.№ 1749, дело № 48/2015г. на помощник – нотариус по заместване на нотариус рег.№ *** при НК, сключен между „Мариет-93” ЕООД, ЕИК: 102093196, като продавач и М. П. К., ЕГН **********, като купувач. Поради това, дружеството и двете физически лица са осъдени да заплатят на ищеца 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в полза на СГС – 1 866,29 лв. разноски по делото.

Първоинстанционното решение е обжалвано от М. П. К. и Я. Ж. К. с обща въззивна жалба (редовна и допустима) и с доводи за неговата неправилност поради неспазване на 1 материалния закон. Излагат се следните съображения: а) за това, че при първоначалното завеждане на делото не са конституирани двамата съпрузи, които били задължителни другари-това довело до погасяване на исковата претенция по давност, доколкото правото на иск против „Мариет-93” ЕООД и Я. К. било упражнено по-късно-след изтичане на петгодишния давностен срок, то правото на иск не било надлежно упражнено и следвало предявения иск да бъде отхвърлен; б) не била извършена разпоредителна сделка след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, като в тази връзка се оспорва валидното и надлежно връчване на проверяваното лице „Мариет-93” ЕООД на заповедта за възлагане на ревизия по ДОПК – като се излагат аргументи по приложението на чл. 112, 113 и 118 ДОПК се счита, че не са изпълнени императивните предпоставки на данъчния процесуален закон за започване на ревизионното производство и узнаването му от ревизираното лице; в) оспорва се извършената сделка да е с цел да се увреди публичния взискател, тъй като останало недоказано твърдението на ищеца, че увреждащата сделка била извършена след знанието за започналото ревизионно производство, а и намерението за увреждане не се предполагало, а следвало да бъде установено., което също не било сторено; г) твърди се още, че данъчните задължения били погасени по давност и като приел обратното СГС бил нарушил и нормата на чл. 171 ДОПК. В заключение се моли САС да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което конститутивният иск по чл. 216 ДОПК да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Останалите страни в производството не са дали писмени становища по подадената въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Ищецът твърди, че с Ревизионен акт № Р-22221014003607-091-001/14.07.2015 г., издаден срещу „Мариет-93“ ЕООД са установени задължения в размер на 219 164,96 лева, лихва по акта – 115 938,43 лева. Поддържа, че посочените задължения представляват данък върху добавената стойност /ДДС/ и корпоративен данък /КД/ и не са внесени от дружеството.

Твърди, че със Заповед № 22221014003607-020-01/22.12.2014 г. било образувано ревизионно производство спрямо „Мариет-93“ ЕООД, като заповедта била връчена електронно на 05.01.2015 г., а ревизията приключила с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р22221014003607-091-001/14.07.2015 г. Твърди, че публичният изпълнител направил проучване за наличие на активи, собственост на дружеството, но било установено, че няма такива, които да служат като обезпечение на установените публични задължения и не било предложен начин на изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Твърди, че с нотариален акт № 200, том 22, № 7394 от 27.02.2015 г., вх. рег. № 10418 от 27.02.2015 г., номер от дв. вх. рег. 10416, вписан в Службата по вписванията – гр. София, „Мариет-93” ЕООД е продало на М. П. К., която към този момент е била в брак с Я. Ж. К. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „***” ** заедно с построените в него сгради: А) пречиствателна станция с идентификатор ***, Б) утаител (подземен) с идентификатор ***, и В) склад за ГСМ с идентификатор ***.

2

Твърди, че продажбата е извършена след връчването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-222210140036-7-020-01/22.12.2014 г. на 05.01.2015 г. Поддържа, че в нотариалния акт е отразена данъчната оценка на имота към момента на сключване на договора 826506,10 лева към 27.02.2015 г., а цената на която са продадени е 50000 лева. Поддържа, че с извършването на тази разпоредителна сделка „Мариет-93“ ЕООД е отчуждило имущество, което е могло да послужи за обезпечаване на задълженията му по РА № Р22221014003607/14.05.2015 г., като сделката е увреждаща и възмездна – даденото надхвърля значително по стойност полученото. Поддържа, че разпоредителната сделка е недействителна. Моли на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК сделката да бъде обявена за относително недействителна по отношение на НАП.

Ответникът „Мариет-93“ ЕООД (н.) не е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Ответникът М. П. К. оспорва предявения иск. Поддържа, че разпоредителната сделка не е сключена след датата на връчване на заповед за възлагане на ревизия. Твърди, че заповедта не е връчена на „Мариет-93“ ЕООД на посочения в нея адрес гр. София, ул. „Липа” 2, който е бил посочен като адрес за кореспонденция. Поддържа, че не е спазена предвидената в ДОПК процедура за връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Липсвали данни данъчно – задълженото лице да е предоставяло електронен адрес за връчване, за получаване на електронното съобщение, за изпращане на потвърждение от данъчно задълженото лице за получаване на заповедта и др. Оспорва твърдението, че продавачът „Мариет-93“ ЕООД е имал намерение да увреди държавата. При условията на евентуалност поддържа възражение за изтекла погасителна давност на задължението по ревизионния акт, както и на правото на иск по чл. 216 ДОПК.

Ответникът Я. Ж. К. в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че правото да бъде предявен иск по чл. 216 ДОПК е погасено по давност.

От фактическа страна се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р22221014003607-020-01/22.12.2014 г. е образувано ревизионно производство спрямо "Мариет-93" ЕООД. Ревизията е приключила с издаването на PA № Р-22221014003607-091001/14.07.2015 г., с който са установени задължения в размер на: главница – 219 164,96 лв„ лихва по акта – 115 938,43 лв., представляващи данък върху добавената стойност и корпоративен данък, които не са внесени от търговското дружество.

Въпреки всички предприети действия от страна на публичните изпълнители – налагане н апредварителни обезпечителни мерки с постановление от 12.05.2015г., установеното публично вземане с PA № Р-22221014003607-091-001/14.07.2015 г. не било обезпечено, нито е предложен начин за изпълнение.

На 27.02.2015г. с договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт за покупко продажба на недвижими имоти № 52, том №І, рег.№ 1749, дело № 48/2015г. на помощник – нотариус по заместване на нотариус рег.№ *** при НК., "Мариет-93" ЕООД продава на М.

П. К. следния собствен на дружеството имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор 3

***, находящ се в гр. София, ул. ”***” ** заедно с построените в поземления имот сгради: Пречиствателна станция с идентификатор ***; Утаител /подземен/ с идентификатор ***; и Склад за ГСМ с идентификатор ***, за сумата от 50 000 лева, а към датата ба извършване на сделката данъчната оценка на имота е била 826 506.10 лв. Към датата на сключване на сделката, М. К. е била в брак с Я. К., при което имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

В този контекст, първоинстанционното решение е допустимо и валидно. Същото е и правилно с оглед неоснователността на въззивните оплаквания, а именно:

Първи въззивен довод – че исковата претенция е погасена по давност, тъй като съпрузите К.и не са конституирани като задължителни необходими другари към датата на завеждане на иска, а когато това било сторено – 30.10.2022 г. с предявяване на претенцията и спрямо Я. К. съответната петгодишна погасителна давност била изтекла.

Оплакването е неоснователно. Отменителният иск по чл. 216 ДОПК е много близък като характер и правна същност до общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД със съответните разлики относно характера на вземането /публично/ и кредитора /публичен взискател/. Настоящият състав на САС счита, че и тук следва да намери приложение ТР 3/29.06.2017 г. по ТД 3/2016 г. на ОСГТК, според което, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Вярно е, че искът по чл. 216 ДОПК не е собственически иск, а специфичен конститутивен такъв, с който се бранят права на кредитора по дадено публично вземане. Отмяната по чл. 216 ДОПК, когато е насочена против покупко-продажба на недвижима вещ, обаче касае засягане правото на собственост върху недвижим имот, придобито в режим на СИО и няма основание да се отрекат разрешенията, дадени от ВКС в посоченото тълкувателно решение, а именно – че съпрузите К.и са необходими, а не задължителни другари. Поради това, обстоятелството, че претенцията против Я. К. е предявена на 30.10.2022 г. е ирелевантно, доколкото, същата е заведена против съпругата му М. К. /като купувач/ и „Мариет-93“ ЕООД /н./ - като продавач на 04.02.2020 г., а процесната атакувана сделка е реализирана на 27.02.2015 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Ето защо, не следва да се сподели оплакването, че съпрузите били задължителни другари в конкретния казус и че давността за завеждане на иска била изтекла.

4

Втори въззивен довод – че сделката не е извършена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/. Доколкото, нормата на чл. 216, ал. 1 ДОПК изисква атакуваната сделка да е извършена след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, то е необходимо ищцовата страна да докаже, че продажбата е извършена след връчване на ЗВР.

В случая се твърди от НАП, че ответното дружество е узнало за ЗВР чрез запознаване със същата и изтегляне на заповедта от електронен адрес: ********** на 05.01.2015 г. /така на л.

101, том първи/.

ДОПК урежда няколко различни начина за връчване на съобщения – чл. 29 от закона. За да е валидно електронното връчване на съобщения и книжа от административния орган следва да са спазени изискванията на този текст от закона. След като, представител на дружеството не е бил намерен на адреса, посочен в търговския регистър, връчването на документите по ревизията е ставало на посочения в предходния абзац електронен адрес. След като този електронен адрес присъства и в настоящето актуално състояние на юридическото лице в Агенция по вписванията – търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, то следва да се приеме, че е налице съгласие кореспонденцията да се осъществява и по този начин. Както се посочи, от страна на ищеца е представено писмено доказателство /л. 101, том първи/, че ЗВР е изтеглена от електронния адрес на 05.01.2015 г. /с посочване и на съответния IP-адрес/, поради което връчването е било редовно и в съответствие с императивните изисквания на закона.