Решение № 260052 от 22.01.2021, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260052 гр. Кюстендил,22.01.2021 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2640/2019 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

„РАЙФАЙЗЕНБАНК“

/България/ ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, представлявано от А. В. А. –

Изпълнителен директор и М. Т. П. –

Прокурист, чрез пълномощника адв. С. Г., съдебен адрес:*** е предявило против Н.И.Д., ЕГН: **********,***, иск за установяване дължимостта на сумата от 13 636,22, за която е издадена ЗИПЗ № 789/2019г. по ч.гр.д. № 1547/2019г. на

КРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност – осъдителен иск за същата сума.

Ищецът претендира и направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът депозира такъв чрез назначения му на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител адв. А. ***. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за студентски кредит, сключен на

23.08.2013г., ведно с приложен към него Погасителен план, е че между страните възникнало облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се задължило да предостави на Д. сума в общ размер на 10 400 лв. с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение на последния, всяка в размер на 1300,00 лв. Крайният срок за погасяване на задължението е определен на 15.08.2028г. като страните уговорили и гратисен срок от 66 месеца (до 15.02.2019г.,) през който не се дължи плащане на главница и лихва (поради което първата дължима вноска е от дата 15.03.2019г.). Съгласно условията на договора, отпуснатите от Банката суми се превеждат по изрично посочена сметка на „Нов Български университет“, с изключение на средствата за първата такса, дължима за първия семестър на първата година, която, при определени условия, се превеждала по специално открита в банката сметка на кредитополучателя (същата, съгласно уговореното, се ползвала за издължаване на сумите по кредита – чл. 4.10 от Договора). Съгласно постигнатите договорености се дължат и акцесорни на главницата плащания. В случай на неизпълнение (неплащане на 3 последователни месечни вноски) по смисъла на договора, кредитът става изцяло и предсрочно изискуем – чл. 6.2 от Договора.

Представено е изготвено от Банката Уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 001-50880 от 18.06.2019г., адресирано до ответника в настоящото, както и обратна разписка, удостоверяваща изпращане на същото, но с отбелязване, че пратката не е потърсена в срок.

Видно от представената на л. 23 от делото справка за движението по процесния кредит, е че размер на задължението на ответника към 22.11.2019г. е определен, както следва: 13 205.42 лв. главница; 430,80 лв. лихва; 463.53 лв. законна лихва, с отбелязване, че върху изискуемата главница се начислява дневна законна лихва в размер на 3,67 лв. Посочена и дължимост на съдебни разноски от 272,72 лв.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява следното:

Общата сума която ответникът е усвоил по процесния кредит възлиза на 10 400 лв. Към датата на подаване на ЗИЗИПЗ по чл. 410 ГПК – 29.07.2019 г. задължението на ответника е както следва: 13205,42 лв. – главница; 372,83 лв. – възнаградителна лихва; 69,07 лв. – законна лихва; общ размер – 13647.32 лв.

Дължимите вноски до 12.07.2019г. (вещото лице сочи тази дата като такава, на която е настъпила предсрочната изискуемост) са в размер на 330.44 лв. (81,89 лв. на 15.03.2019г., 82,37 лв. на 15.04.2019г., 82,85 лв. на 15.05.2019г. и 83.33 лв. на 15.06.2019г.). Дължимата наказателна лихва към 25.07.2019г. е 57,97 лв., а към 28.07.2019г. – 69,07 лв. Дните в просрочие към 26.07.2019г. от първия настъпил падеж са 134, а към 19.12.2019г. – 279. Няма извършвани от ответника по процесния кредит плащания за периода 26.07.2019г. до 04.01.2021 г.

При така установеното от фактическа стра, от правна съдът приема следното:

По допустимостта:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1547/2019 г. на КРС, а в условията на евентуалност – осъдителни такива за същите суми.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът счита, че искът е частично основателен поради следните съображения:

Преди всичко съдът счита, че производството по делото не подлежи на прекратяване поради изложеното от особения представител на ответната страна съображение, а именно, че липсвала изрична от ищцовото дружество молба делото (и по-конкретно последното проведено по него открито съдебно заседание) да се води в негово отсъствие. Процесуалният закон е ясен в тази насока, като сочи, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за гледане на делото, като тази последица не е обусловена от изрично изявление на страната делото да се гледа в нейно отсъствие. Неявяването на някоя от страните, ведно с липса на изрично направено искане в посочения вече смисъл, има отношение към искането за постановяване на решение при липса на контрадикторен процес, но при наличие на допълнителни за това предпоставки, а не води до прекратяване на производството на това само основание. Идеята за прекратяване на производството по делото при неявяване на някоя от страните ( и то по първото заседание само) не е чужда на законодателя, но при коренно различна от настоящата хипотеза и условия.

С оглед изложеното и при преценката за валидност на процесния договор предвид общото оспорване от ответната страна на представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч. и същият, съдът намира следното: ищецът претендира вземане по договор за студентски кредит от 23.08.2013, по силата на който е предоставил на ответника кредит в размер на 10 400 лева. Съгласно чл.

2. 1 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 15.08.2028 г. Лихвеният процент по кредита е в размер на 7 % годишно. В чл. 4. 2 от договора е уговорен гратисен период от 66 месеца, считано от датата на сключване до 15.02.2019 г. Погасяването на кредита се извършва на 114 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2019г. до 15.08.2019 г.

Посоченият договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съдържанието на договора съответства на специалните изисквания по чл. 19 и чл. 21 от ЗКСД, доколкото не е предвидено обезпечение и средствата е следвало да бъдат превеждани по конкретно посочена банкова сметка, ***, с изключение на първата вноска за първата година на първия семестър при наличието на конкретни обстоятелства, като приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, установява извършване на конкретните преводи съобразно договореностите между страните. В договора са посочени и специалните предпоставки за предоставяне на държавна гаранция за погасяване на кредита. Законът за кредитиране на студенти и докторанти поставя общите рамки, в които Министъра на финансите и Министъра на образованието и науката сключват с банките, отпускащи този вид кредити, Типов договор, съдържащ всички задължителни реквизити на договора за кредит

- чл. 7, ал. 2 от ЗКСД. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба следва извод, че типовият договор е предназначен да определи основните изисквания, на които кредитополучателите по този специален вид договор за кредит трябва да отговарят, както и правата и задълженията на държавата като основен и единствен гарант по тях. Последното съдът посочва и в подкрепа на това, че не се касае за финансиране с публични средства, а само гарантиране от държавата връщането на сумите към банките и то при определени условия.

Типовият договор не урежда специфичните отношения по погасяване на кредита от студента/докторанта, които са предмет на самия индивидуален договор, който ще бъде сключен. В този ред на мисли, задължението на кредитополучателя е ясно очертано в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, която е с императивен характер, а именно то се формира след изтичане на гратисния период и включва 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в това число лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗКСД, на които изисквания процесният такъв отговаря, поради което и съдът намира, че е възникнало валидно договорно отношения между същите.

Относно твърдяната за настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, съдът намира следното:

Съгласно чл. 6.2 от Договора, при неплащане на 3 последователни вноски по кредита, последният става изцяло изискуем. Ищцовото дружество твърди, че такива вноски с настъпил падеж, по които липсва плащане, са с дати 15.03.2019г., 15.04.2019г., 15.05.2019г., а и 15.06.2019г. Липсата на извършени от ответника погасявания по процесния кредит се установява и от приетата по същото съдебно-счетоводна експертиза ( с оглед установения общ размер на същия), която съдът кредитира като обективно изготвена. От друга страна, правото да бъде обявено цялото вземане за предсрочно изискуемо не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. По делото доказателства за това не са ангажирани. В действителност налице е представена обратна разписка за изпращане уведомлението на банката, че счита кредита за изцяло изискуем, но същата не е достигнала до знанието на кредитополучателя. Връчване не може да се фингира и по силата на уговореното в чл. 9.3 от процесния договор, доколкото установената по въпроса национална съдебна, а и съюзна практика е, че е необходимо да бъде положена дължимата според съответния процесуален закон грижа, така че съответното съобщение да достигне до своя адресат. От данните по делото е видно, че е направен един-единствен опит за връчване на ответника по пощата с обратна разписка, като уговорката на чл. 9.3 от договора цели да намали драстично дължимата според закона, а и морала грижа на страните по облигационното отношение. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В настоящия случай не са предвидени ясни правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължима грижа, поради което посочената договорна клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения.