Решение № 19930 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19930 гр. *****, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110105034 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата в размер от 500.00 евро – частичен иск от сума в общ размер от 1 328.42 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № ********/27.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка „Каско+“ за лек автомобил „*****“, модел „*** с рег. № *****, собственост на „****“ ООД, обективиран в застрахователна полица № ****** от 20.03.2025 г., със срок на действие от 22.03.2025 г. до 21.03.2026 г., при уговорено покритие „Пълно каско” на рисковете съгласно Общи условия на предлаганата застраховка. В срока на действие на застрахователния договор, на 26.08.2025 г., в гр. *****, е възникнало ПТП между МПС „*****“ модел „***“ с рег. № ***** – който се намира в движение и лек автомобил „*****“, модел „****“ с рег. № *******, управляван от *********, който поради движение с неосъобразена с пътната обстановка скорост и неспазване на необходимата дистанция реализира ПТП, вследствие на което ударил задна броня спойлер, задна броня лайсна цяла и теглич на МПС „*****“ модел „***“ с рег. № *****. Ищецът посочва, че в съставения между страните двустранен протокол изрично е посочено, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „*****“, модел „****“ с рег. № *******, управляван от *********. След настъпване на застрахователното събитие при ищеца е подадено искане за оценка на причинените вреди и образувана ликвидационна преписка по щета № ********/27.08.2025 г., при която са констатирани увреждания задна броня спойлер, цяла задна лайсна и теглич. Ремонтът е възложен на сервиз на дружеството „********“ ООД, гр. *****, а за отстраняването на щетите е издадена фактура № **********/30.10.2025 г. за сумата от 3 608.21 евро с еквивалент 7 057.04 лева. За ликвидиране на щетата са начислени 15 лв. - ликвидационни разноски. Твърди, че на 03.11.2025 г. с преводно нареждане за масов превод № 295_20251103_101020 изплатил на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните работи, сумата от 7 057.04 лв. Посочва, че между „Застрахователно дружество ********“ АД и собственика на лек автомобил„*****“, модел „****“ с рег. № *******, към датата на ПТП е имало сключена задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което на основание чл.

411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му.

Твърди, че с нарочно съпроводително писмо с изх. № 0-92-*****/14.11.2025 г. и покана за доброволно възстановяване на сумата от 7 072.04 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение от 7 057.04 лв. и начислените 15 лв. ликвидационни разноски, е поканил ответника да възстанови сумата на ищеца, която покана е получена на 17.11.2025 г., като е последвало плащане в размер от 4 473.88 лева, която според ищеца не е достатъчна, за да покрие реално нанесените вреди. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „*****“, модел „****“ с рег. № *******. Не оспорва и механизма на реализираното ПТП и вината на водача на л.а. „*****“, модел „****“ с рег. № *******. Сочи, че с платеното от ответника обезщетение са компенсирани в пълен обем претърпените увреди на л.а. „*****“ с рег. № *****. Счита, че липсва причинна връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП. Излага доводи, че следва да се вземе предвид експлоатационният период на л.а.

„*****“ с рег. № *****, който е повече от 5 години, поради което и не следва да се влагат части от официални сервизи. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е силно завишен. Оспорва претенцията за законна лихва. Счита, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 386, ал. 2 КЗ и Наредба № 24/2006 г. и по пазарната стойност на причинените щети. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното на 19.10.2026 г. открито съдебно заседание бе прието изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК, като същият се счита за предявен до пълния му размер от 1 328.42 евро.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Не е спорно в отношенията между страните следните обстоятелства: 1) ищецът е застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица № ****** от 20.03.2025 г., с предмет - „*****“, модел „*** с рег. № *****; 2) в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по щета № ********/27.08.2025 г., в размер на 7 057.04 лева, като е сторил и ликвидационни разходи в размер на 15 лв.; 3) към датата на процесното събитие – 26.08.2025 г. ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „*****“, модел „****“ с рег. № *******, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) след отправена регресна покана от ищеца, ответникът му е заплатил част от претендираното вземане за застрахователно обезщетение, в размер на 4 473.88 лева.

Не е спорно, че на 26.08.2025 г. в гр. ***** на на ул. „*******“ е настъпило ПТП между водача на„*****“, модел „*** с рег. № ***** и водача на л.а. „*****“, модел „****“ с рег. № *******. Не се оспорва и механизмът на реалзииране на процесното ПТП, както и вината на водача на застрахования при ответното дружество водач.

Спорно е дали всички от причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и какъв е техният действителен размер.

Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от 26.08.2025год., същото е настъпило около 14,0 0 часа, като за „Превозно средство Б“ е отбелязано в 11.Обстоятелства: т.10 „счупена задна броня, парктроник, лайсни, вреди от 2

МПС А удря отзад водач от МПС Б при неспазване на дистанция“.

Въз основа на Заявление, подадено от собственика на л.а. „****“ ООД е образувана при ищеца щета № ********/27.08.2025 г., по която е извършен опис на претенция и опис заключение, в които са отразени констатирани увреждания, като на Автосервиз „********” ООД е възложен ремонт на МПС „*****“ модел „***“ с рег. № *****.

Последния е издал фактура от 30.10.2025год. за сумата от 7 057.04лв., като с Приемо предавателен протокол от 28.10.2025год. автомобилът е бил предаден на собственика след ремонт.

С Опис-заключение по претенция от 27.08.2025год. и Доклад по щета от същата дата е определено застрахователно обезщетение в размер на 7 057.04 лв.,което да бъде заплатено на сервиза, извършил ремонта.

Не е спорно, че сумата от 7 057.04 лева е заплатена от ищеца.

С регресна покана до ответника, ищецът е поискал възстановяване на сумата от 7 072.04лв., с вкл. 15лв. ликвидационни разноски, като от страна на ЗД „********“ е била преведена сума, част от която е и сумата от 4 473.88 лв. по настоящата щета.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че механизмът на процесното ПТП бил следният: на 26.08.2025 г., в гр. *****, е възникнало ПТП между МПС „*****“ модел „***“ с рег. № ***** – който се намира в движение и лек автомобил „*****“, модел „****“ с рег. № *******, управляван от *********, който поради движение с неосъобразена с пътната обстановка скорост и неспазване на необходимата дистанция реализира ПТП.

Според вещото лице механизмът на ПТП, както и описаните в описа на застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация 5 години, 3 месеца и 22 дни от датата на първоначалната му регистрация 04.05.202 0 год.

Стойността, необходима за възстановяване на автомобила от нанесените в следствие процесното ПТП щети, изчислена на база средни пазарни цени, възлизала на 7 212.86лв.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло като следва се отчете и посоченото, че обичайните ликвидационни разноски възлизат на 20-25лв.

По делото е допусната и повторна САТЕ, неоспорена от страните, като съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Експертът описва, че стойността на нов теглич към септември 2026 г. по средни пазарни цени е в размер на 9 725.21 лева, като не са установени нови алтернативни детайли, които да притежават същата техническа спецификация и да осигуряват едновременно необходимата механична и електронна функционалност, както и че с оглед характера на констатираните увреждания по МПС „*****“ модел „***“ с рег. № *****, конструктивното изпълнение на възела и липсата на отделни резервни компоненти за увредените части, процесният теглич е неподлежащ на технологично целесъобразен ремонт чрез възстановяване на отделните му компоненти, а необходимо заместване изцяло на целия възел изцяло с друг за въстановяване в пълнота на неговата функционалност и техническо състояние.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 411 КЗ :

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното 3 право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ на процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП.