Определение № 497 от 24.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. *, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500353 по описа за 2026 година Съдебното производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГП.Ж.лба на П.Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК, срещу определение № 918/27.07.2026г. по гр. д. № 1979/2026г. по описа на Районен съд *, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.дело № 1979/2026г. по описа на Районен съд *.

Окръжен съд *, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.дело № 1979/2026г. по описа на Районен съд * е образувано по искова молба на П.Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК срещу „К.“ ЕАД и „А.т.“ ЕООД, с предмет прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №*, сключен на 25.03.2026г.

С исковата молба е представена и молба на ищцата за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, с приложена декларация за материално и гражданско състояние, препис от трудов договор и удостоверения за раждане на дете.

С обжалваното определение съдът е оставил искането за освобождаване от заплащане на държавна такса без уважение, като е приел, че възрастта на ищеца, месечния размер на доходите не обосновават извод за невъзможност на ищеца да заплати държавната такса по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се 1 внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

В мотивите по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, той я освобождава от заплащането им и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

От представените от ищците доказателства се установява следното:

Ищцата П. Ж. е трудоспособна, в добро здравословно състояние, като реализира месечен доход в размер на 970 евро от работа по трудово правоотношение. Декларира като собствен лек автомобил * от 2003г., както и задължения за издръжка към две непълнолетни деца.

Дължимата за производството държавна такса е в размер на 50 евро.

Служебно известно на съда е, че ищцата, в настоящото производство е инициирала поне пет искови производства за прогласяване нищожността на договори за потребителски кредити. От приложеното към исковата молба извлечение от ЦКР към БНБ е видно, че ищцата е длъжник по множество договори за парични заеми към различни банкови и небанкови институции.

Предвид установените доходи на ищцата в размер на 970 евро, то съдът приема, че същата не разполага със средства за заплащане дължимата по делото държавна такса. Притежаваното от нея МПС не може да послужи за осигуряване на доход. Друго имущество ищцата не притежава според приложената декларация, а получаваните месечни доходи от заплата не са над необходимите средства за издръжката на семейството й, поради което и е в обективна невъзможност да поеме разходите по водене на делото.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата не разполагат с достатъчно средства за заплащане държавната такса по делото и са налице предвидените в чл. 83, ал.2 ГПК предпоставки за освобождаване от заплащането й, съответно обжалваното определение се явява неправилно и 2 следва да бъде отменено.

С оглед основателността на частната жалба, жалбоподателят следва да се счита освободен и от заплащането на държавната такса в размер на 7,67 евро за производството по обжалването, като не е необходимо произнасяне от съда с изричен диспозитив в този смисъл.

Настоящето определение с оглед чл. 274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд *

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 918/27.07.2026г. по гр. д. № 1979/2026г. по описа на Районен съд *, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр. дело № 1979/2026г. по описа на Районен съд *, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата П.Ж., от заплащане на държавна такса по гр.дело № 1979/2026г. по описа на Районен съд *.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3