Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 13.12.2021, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 836/2021
Вид
Решение № 147
Подписан
13.12.2021
В сила
26.01.2022
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Свиленград, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200836 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43-0000541 от 17.11.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на АКГ. М. С. с ЛНЧ ********** от град София, бул.„******* ****** ****” № 59, етаж 2, за нарушение на чл. 10, предложение първо от Приложение „Контролен уред” на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят АКГ. М. С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушения на процесуалния закон – не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не било конкретизирано деянието, не било посочено мястото на нарушението, не била спазена процедурата по чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, липсвал превод и било налице маловажен случай.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – Стара Загора - Антон Ставрев Ставрев, редовно призовани, н е изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения свидетелите Г. М. Г. и Вл.

Н. Н. (служители на РД „АА” – Стара Загора към 01.10.2020 година) на 01.10.2020 година около 22.50 часа в района на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват проверка на автобус марка „Мерцедес” с турски регистрационен № ** ВN **** – управляван от жалбоподателя АКГ. М. С. и извършващ международен превоз на пътници по маршрут от град Истанбул, Република Турция до град София, Република България, попадащ в обхвата на АЕТR. При проверката констатират, че пътното превозно средство (ППС) съгласно Разрешително № 2014440089, валидно до 16.12.2024 година осъществява международна редовна автобусна линия с посочения маршрут и че е оборудвано с контролен уред, а именно: дигитален тахограф „Continental/VDO” със сериен № 04302613 и че тахографът регистрира почивка до момента на проверката видно от седмичната и дневна разпечатки от картата на водача с № 57448465442210.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. М. Г. – Инспектор към РД „АА” – Стара Загора към онзи момент, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) серия А-2019 с бланков № 275493. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Вл. Н. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неосигуряване на правилното функциониране на контролния уред, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 10, предложение първо от Приложение „Контролен уред” на AETR, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не вписва възражения против констатациите.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” - Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000541 на 17.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган.

НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 11.10.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 10, предложение първо от Приложение „Контролен уред” на AETR, тъй като като водач на ППС, оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, не е осигурил правилното функциониране на тахографа. За това нарушение на основание чл. 93в, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр ) на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 3

1308 от 30.07.2020 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА” , от която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на Р Д „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок от 1 година, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 06.12.2021 година свидетели Г. М. Г. и Вл. Н. Н.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. М. Г. и Вл. Н. Н., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РД „АА” – Стара Загора към датата на проверката, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

4

Административнонаказателната преписка

(АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Н., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са били в служебно правоотношение с АНО към момента на проверката, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че като водач на ППС, оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, не е осигурил правилното функциониране на тахографа. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

5

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените възражения относно липсата на превод на АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по 6 обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН, респ.