Решение № 4990 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4990 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100514593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на С. П. У., конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство първоначална ищца Л.К.Е., чрез процесуален представител – адв. Х. Б. срещу решение № 16296/31.08.2025 г. на СРС, 36 състав, постановено по гр.д. 20 335/2023 г., с което са отхвърлени предявените от С. П.

У., конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство първоначална ищца Л.К.Е. срещу „КОМЕ“ ООД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 3 853, 81 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и рехабилитация, вследствие на причинената на Л.К.Е. на 22.02.2022 г. фрактура на ляво рамо.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че съдът незаконосъобразно е ценил единствено СТЕ, изслушана по делото, която била 1 непълна. Не било определено в кой от петте режима е работила автоматичната врата и този режим във връзка ли е със станалия инцидент. Заявени са съображения, че не били обсъждани свидетелските показания, както и СМЕ за механизма на полученото увреждане..

Заявени са твърдения, че ответното дружество отговаря за техническата подвижна врата към 22.02.2022 г., когато бил настъпил инцидента като безспорно бил установен неговия механизъм, както и този на полученото увреждане като според СМЕ травмата била получена по начина, съобщен в исковата молба като описаните лечебни процедури и рехабилитация са съобразно, посоченото в исковата молба.

Изложени са съображения, че противоправното деяние е в причинна връзка с понесените от ищцата вреди и се изразило в бездействие доколкото съгласно СТЕ се установявала липса на данни „за периодична проверка на процесната врата“ Било установено по делото, че ако се преминава с по-ниска скорост радара на управление на вратата ще спре и ще „притисне“ по средата на преминаване на придвижващия се. Твърди се, че механизма на промяна на настройките на врата е изцяло на служители на процесния магазин като при бавно движение е възможно притискане, каквото се е случило.

Поради което се иска отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „КОМЕ“ ООД, чрез процесуален представител адв. С. С., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозирано и писмено становище на третото лице помагач на страната на ответника, ответник по заявения в производството обратен иск, ЗК „Уника“ АД, чрез процесуален представител юрк. И.М., в който са посочени съображения за бланкетност на въззивната жалба и такива относно правилността на обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма 2 и по процесуално допустими искове.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани обективно съединени осъдителни искове по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното.

В този смисъл, доказателствената тежест, относно обстоятелствата, подлежащи на установяване, предвид правилата на чл. 154 от ГПК е правилно разпределена от първоинстанционния съд в определение 31 697/05.08.2024 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, прието без възражение от страните.

3

В исковата молба са наведени твърдения, че първоначалната ищца, починала в хода на съдебното производство, Л.К.Е. посетила на 22.02.2022 г. магазин „СБА-КОМЕ“, находящ се в гр. София, ул. „Слатинска“, до бл. *** като на излизане от магазина автоматичната подвижна врата я притиснала и тя паднала.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че ответното дружество стопанисва търговския обект и в този смисъл носи отговорност за състоянието и техническата безопасност на съоръженията в обекта.

За установяване факта на деянието – притискане на първоначалната ищца от страна на автоматичната подвижна врата на магазина, вследствие на което тя паднала са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.Б.А.. Разпитаната втора свидетелка по делото С. П. У., дъщеря на първоначалната ищца, с оглед факта на смъртта на същата впоследствие е конституирана като страна в производството, поради което показанията на същата следва да бъдат ценени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК доколкото не попадат в законовата забрана на нормата на чл. 166 ал.3 от ГПК.

Свидетелката В.А. заявява, че станала свидетел на падането на една жена, която един господин вдигнал. Заявява, че видяла част от инцидента от разстояние от около 20 метра, когато излизала от магазин за плодове и зеленчуци, намиращ се в близост до търговския обект на ответника като част от секундата видяла и разбрала, че нещо се случва, защото и нея на два пъти я захапвала тази врата. Свидетелката заявява, че видяла ищцата как е бутната от вратата на магазина за части от секундата като видяла инцидента и как първоначалната ищца била вече на земята. Свидетелката обяснява, че гледайки вратата на магазин „КОМЕ“ видяла паднал човек.

Свидетелката С. У., разпитана преди конституирането й по чл. 227 от ГПК като ищец, обяснява, че нейната майка й се обадила и й казала, че има адска болка и че я е прищипала вратата на супера като някакъв мъж й помогнал да я вдигне като майка й отказала да извикат линейка, а другата разпитана свидетелка й помогнала да стигне до блока, където живее.

Преценени в тяхната съвкупност тези показания не установяват точен механизъм на осъществяване на деянието по начина, описан в исковата молба, поддържан и в рамките на заявените възражения във въззивната жалба.

4

Показанията на свидетелката А. установяват, че тя е непосредствен наблюдател, от разстояние от около 20 метра, когато първоначалната ищца е била вече паднала на земята т.е. същата е била очевидец на вече осъщественото падане от страна на първоначалната ищца, но не и на причината довела до него. Изводът, че е била прещипана/бутната от автоматичната врата, видно от показанията, свидетелката не обяснява с непосредственото и личното си възприемане на предполагаемия удар/прещипване на вратата, а с предположения ,обосновани от собствения си личен опит доколкото неколкократно е заявила, че тя също е била прищипвана от тази врата. Другата свидетелка дава показания, основани на разказаното й от самата първоначална ищца относно механизма на осъществяване на деянието като показанията й не почиват на преки и непосредствени впечатления.

Изслушана пред СРС е и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.Г.. В заключението си експертът обяснява, че травмата може да се причини по време и начин, съобщени в исковата молба като при удар на ръката в областта на рамото от врата или след падане върху терен, така и индиректно при предизвикано от отклоняване от равновесие падане на пострадалата с упора на лява ръка като липсата на описани мекотъканни травми в травмираната област и на образни изследвания не позволява да се прецизира механизма. В съдебно заседание от 23.06.2025 г. вещото лице отново е посочило, че ако е имало притискане или директен удар по рамото то обикновено се асоциира с наличие на контузия или кръвонасядане, каквито не са описани, а са безкрайно много възможностите за загуба на равновесие.

Изводите на вещото лице почиват на теоретична възможност инцидента да се е случил по начина, посочен в исковата молба при наличие и на други достатъчно разнородни причини, които биха могли да доведат до същия краен резултат. Липсата на описани мекотъканни увреди в травмираната област, съобразно заключението на експерта, още повече разколебават твърденията в исковата молба, че механизма на процесния инцидент е осъществен по начина, описан в нея.

На свой ред и изводите на вещото лице, по изслушаната пред СРС съдебно –техническа експертиза, инж. А.А. отново посочват, че съществува техническа възможност при процесната автоматична врата – като марка и модел – същата да предизвика „притискане“ на преминаващ човек т.е. трайно 5 принудително задържане в неподвижно състояние, след което да следва загуба на равновесие. Вещото лице е посочило, че не е и напълно логично да се извежда, че след „притискане“ задължително да следва падане, но с голяма степен на вероятност ще причини някаква степен на загуба на равновесие.

Всички тези изводи отново почиват на предположения и съществуващи технически възможности, а не на конкретни и обективно установени и доказани факти.

Вещото лице по СТЕ е посочило, че самата врата има защита при поява на съпротивление по време на етапа на затваряне на врата и ако срещне препятствие спира двигателя и веднага обръща посоката на движение като не са намерени данни за повреда на процесната автоматична врата, довела до инцидента респ. исторически данни за други повреди на вратата като повтарящи се такива. Вещото лице е посочило, че съобразно представен му протокол за процесната автоматична врата е извършена профилактика на 17.01.2022 г.

При съвкупна преценка на тези ангажирани по делото доказателства – свидетелски показания и заключения на вещи лица, изготвени на базата на представените от страните писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена тежест на ищцата – въззивник същата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че конкретната причина за реализираната увреда е притискане/удар на автоматичната врата на търговския обект на ответното дружество. Разпитаните свидетели дават откъслечни сведения за последиците от инцидента – падането на първоначалната ищца, но не и за конкретната причина за същото. Изводите и на двете вещи лица са обективирани на база съществуващи технически възможности и вероятности, обосновани на предположения, които не могат да мотивират настоящият съдебен състав да обоснове извод в желаната от въззивника насока, доколкото освен посочените от вещите лица възможности същите са посочили и редица други, които са еднакво вероятни да са се осъществили и чийто източник не е автоматичната врата на търговския обект.