Решение № 267 от 29.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Габрово, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Н. Х. в качеството му на особен представител на ответника Ц. С. Ц., против Решение № 235/03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 528/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че жалбоподателят дължи на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД главница в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ по договор за кредит CREX-17431877 от 06.11.2019 г. сключен от длъжника с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево, както и е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ – разноски за заповедното производството и сумата 649.00 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева/ – разноски за исковото производството.

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно поради това, че не били положени достатъчното усилия за да бъде издирен ответника Ц., да бъде призован и да участва лично в производството, както и по причина, че при сключването на договора за кредит е сключен и договор за застраховка в полза на кредитора, от която последният следвало да се удовлетвори. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в 1 обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност се прави искане ако съдът не отмени решението досежно дължимостта на главницата в размер на 900.00 лева, то да отмени същото в частта за разноските на осн. чл. 23 от ЗПК.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските във въззивната инстанция сторени за възнаграждение на особения представител на жалбоподателя, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, срещу Ц. С. Ц. ЕГН ********** за следните суми: 1 144,50 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2023 г. до окончателното плащане, 103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2019 г. до 15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа на РС Севлиево.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Бъдгария“ и Ц. С. Ц., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит с номер CREX-17431877. По силата на Договора кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 144,50 лева, от които сумата от 1050,00 лева с която се финансира покупката на стоки и сумата от 94,50 лева за заплащане на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитополучателят се съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените търговски партньори. В процесния случай това били: „Зора М.М.С.“ ООД за частта от кредита, с която се финансира покупка на стоки и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ за частта от кредита, с която се финансира заплащане на застрахователна премия.

Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с 2 дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, представляващ част от договора за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 15,48%. Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) бил 16,63%. Кредитополучателят, ответник не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска бил настъпил на 15.12.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и съгласно чл.86 ЗЗД дължал обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 15.11.2020 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва. Дължала се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението. В процесния случай претендираната лихва за забава била начислена само за част от периода, в който длъжникът е бил в забава, а именно - от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г. , с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищецът в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. било подписано Приложение № 1а, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани с исковата молба, бил ищецът. Сочи се, че цедентът е упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Ц. С. Ц., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.

Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес.

За събиране на вземанията си, тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било депозирано пред Севлиевски РС Заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. д. №187/2023г. на РС Севлиево и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирал искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си. Прави се искане съдът да уважи така предявените искове като признае за установено, че съществува вземане на ищеца спрямо Ц. С. Ц. за сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира се и присъждани не разноски за заповедното и исковото производства.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения си особен представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер. Позовава се на настъпила давност по отношение на претендираните лихви и главница. Искането към 3 съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.

С обжалваното първоинстанционно решение Севлиевският районен съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 против Ц. С. Ц., ЕГН **********, положителни установителни искове предявени по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. С. Ц. дължи на ищцовото дружество сумата от 900 лв.

/деветстотин лева/ главница във връзка с договор за кредит CREX-17431877 от 06.11.2019 г. сключен от длъжника с БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ведно със законна лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за главницата за разликата над сумата от 900 лв. до пълния предявен размер от 1 144,50 лв.. С решението са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло и исковете за следните суми: 103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2019 г. до 15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. С решението е ОСЪДЕН Ц. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ – разноски за заповедното производството и сумата 649.00 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева/ – разноски за исковото производството.

Прието е, че претенцията на ищеца се основава на представения по делото договор за потребителски кредит с номер CREX – 17431877 от 06.11.2019 г. и сертификат № CREX17431877 от 06.11.2019 г. в уверение на това, че Кардиф Общо Застраховане клон България и БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“ (представени по делото) Ц. С. Ц., като е посочена застрахована стока: климатик, марка Fudjitsu на цена 1050 лв.

По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, в качеството на продавач, с който продавачът е прехвърлил на купувача – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземания, сред които и вземането по процесния договор за кредит, обективирано в Приложение№ 1 към договора за цесия.

С уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А.“, ответникът Ц. Ц. е бил уведомен за извършената цесия, за което е представено известие за доставка, получено лично от адресата. По делото са приети три броя епикризи на ответника, издадени от Държавна психиатрична болница – Севлиево.

От приетото от съда заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, е установено, че размерът на усвоения паричен кредит по процесния договор е 1 144,50 лв., като няма извършени от ответника плащания по погасяване на задълженията по договора. Дължимият размер на главницата е 1144,50 лв., на договорната 4 лихва е 103,02 лв., а размерът на законната лихва за забава е 313,89 лв. В заключението е посочено, че след датата на извършената цесия – на 26.05.2020 г. по сметка на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпила сума от 150 лв., с която е погасена законна лихва, остава задължение за законна лихва в размер на 163,89 лв.

При установените фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон, каквато е нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК.