Определение № 3977 от 08.12.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3977 гр. София, 08.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №264524 от 07.02.2023г. на СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя В. Т. Д. и Фондация „Очи на четири лапи", ЕИК[ЕИК], peг. по ф.д. № 10 633/2000г. по описа на СГС, представлявана от председателя А. Т. А., чрез пълномощник на двамата -адв. А. Делова срещу Решение №263412/01.12.2022г., постановено по [населено място] №14407/2019г. на СГС, с което е ОТМЕНЕНО решение №39531 от 13.02.2019г., постановено по [населено място] №49502/2014г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от „Екстралюкс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, като вместо него е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Съюз на слепите в България“, ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК], че „Екстралюкс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №193, том I. peг. №10581, д.

№174/2010г. на площ от 389 кв. м. представляваща част от недвижим имот с идентификатор №... по КККР-София, като „С. на слепите в България“ Е ОСЪДЕН на основание чл. 109 ЗС да премахне построената ограда в собствения на „Екстралюкс“ ЕООД недвижим имот с идентификатор № ... , която ограда е графично обозначена и се намира между буквите А-ВС-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013г., намираща се на л. 8 от в.

[населено място] №14407 по описа на СГС за 2019г. и чрез която ограда към имот с идентификатор № ... са били присъединени 389 кв. м. площ от имот с идентификатор № ... , и С. е ОСЪДЕН да заплати съдебни разноски в първоинстанционното производство от 2016,71 лева, и съдебни разноски във въззивното производство в размер на сумата от 2559 лева. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и 1 незаконосъобразно. Излагат, че са налице съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и което е основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Оспорва се като неправилна преценката на въззивният съд относно основателността/неоснователността на извършения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се основават правата на праводателите на ищеца „Екстралюкс“ ЕООД, а именно решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община]. Твърди се, че при спор за собственост, съдът на осн. чл. 17, ал.2 ГПК е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение на Общинската служба по земеделие, с което се възстановява собствеността по ЗСПЗЗ, и от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Излага се, че съдебната преценка за законосъобразността на акта при осъществения косен контрол има значение само за конкретното дело, като за разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения, съдът не може да отмени незаконосъобразния акт, но следва да откаже да зачете действието на един незаконен административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на законността в администрацията. Твърди се, че именно такава косвена преценка за законосъобразност на акта е извършил първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Като е отхвърлил извода на районния съд в тази насока, въззивният съд е решил съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и закона. В случая конкретното неправилно разрешение на този процесуален въпрос се е отразило по съществен начин на правилността на решението във вреда на жалбоподателите. Твърди се също, че въззивният съд в нарушение на задължението си по осъществяване на въззивната дейност в решаването по същество на материалноправния спор, не е обсъдил своевременно въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Касаторите считат, че решението на въззивния съд е в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, Решение №49/25.06.2020 по дело №2427/2019г., на ВКС, I ГО, Решение № 230 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2252/2013 г. на ВКС, I ГО, съобразно която при влязъл в сила в сила административен акт или съдебно решение по обжалването на същия, ако страната по гражданското дело не е участвала в административното или съдебното производство, поради това, че не е била конституирана или не е била уведомена за производството, „съдът се произнася инцидентно съгласно чл.

17, ал. 2, изр. 2 по законосъобразността (унищожаемостта) на административния акт или на съдебното решение" (т. р. № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г., ОСГК НА ВКС.

Формулирани са следните въпроси, които касаторът счита, че са от значение за правния спор в обжалваното въззивно решение: 1. Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство и оспорва 2 акта в рамките на последващ общ граждански процес? и Длъжен ли е съдът, пред който с отговора на исковата молба е бил повдигнат въпрос за незаконосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 17 ГПК да изследва предпоставките за неговата допустимост? Твърди се, че решението на въззивния съд е неправилно и в противоречие със съдебната практика, според която когато административен акт не е обжалван по съдебен ред, но е влязъл в сила, той не се ползва със СПН. Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, в този случай гражданският съд при всички случаи може да установи дали административният акт е нищожен, или не, като ако е нищожен, го игнорира като несъществуващ и съответно непораждащ правни последици. Предвид което касаторът счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен неправилно в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона. В заключение се моли, след като бъде допуснато до касационно обжалване, въззивно съдебно решение №263412 от 01.12.2022г. постановено по гр.д. 14407/2019г. да бъде отменено.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Екстралюкс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. С. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане.

Счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Обжалваното съдебно решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика по поставените от касаторите съществени матиралноправни и процесуалноправни въпроси. Оспорва се твърдението за неправилност на преценката на въззивния съд относно извършения от СРС косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, с което са се легитимирали праводателите на дружеството. Твърди се, че при извършване на проверка на правилността на изводите на СРС относно законосъобразността на реституционното решение, въззивният съд е решил съществените материалноправни и процесуалноправни въпрос в съответствие, а не в противоречие със закона и съдебната практика. Правилно е прието от СГС, че СРС е извършил косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК при неправилно приложение на закона. Като е отхвърлил извода на СРС за наличие на хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ с оглед на конкретните факти по делото, съдът е решил спора при правилно приложение на закона, без да е допуснато твърдяното противоречие с практиката на ВКС. На следващо място се излага, че поставеният от касаторите въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно твърдението за необоснованост на решениетонеобсъждане от въззивната инстанция на въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право, не е основание за допускане до касационно обжалване поради липсата на яснота. Според ответника, сочената от касаторите съдебна практика, касае различна фактическа обстановка, поради което е неприложима по настоящото дело, по което няма застрояване и не са проведени мероприятия. Некоректно е и твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС във връзка с косвения съдебен контрол, тъй като в случая е извършен такъв във връзка с 3 изложените във въззивната жалба оплаквания. След като е извършил проверка на решението на ОЗСГ и предвид несъвпадащите му изводи с тези на СРС, въззивният съд е отменил първоинстанционното решението. Изложеният правен извод за липса на пречки за реституция по ЗСПЗЗ е правилен и обоснован, съответстващ на съдебната практика.

Ответникът развива и подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените от касаторите пороци. В заключение се моли в случай, че касационната жалба бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Ищецът „Екстралюкс“ ЕООД предявява срещу „Съюз на слепите в България“, ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, а именно да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху площ от 396 кв.м./след уточнението във въззивното производство -389 кв.м./, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по плана на [населено място], мст Чегаревец, както и да се премахне незаконната ограда, находяща се в имота. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба с цена на договора от 95 000 лв., отразена в нотариален акт № 193, том I, рег. № 10581, дело № 174/2010г., като имотът е бил възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ.

Чрез депозирания писмено, ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че процесният имот е собственост на Съюза на слепите в България на основание нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по отчуждаване и по регулация, поради което владеят същия на правно основание. Относно оградата на имота с площ от 396 кв.м. се твърди, че притежават предвидените в закона строителни книжа и затова тя е изградена на правно основание. Считат, че реституираните собственици не могат да успешно да проведат исковете си за ревандикация срещу титуляра на парцела, към който са били придадени отчуждените имоти или части от тях, ако същият имот е бил зает и се владее от лицето, за което имотът е бил отреден по регулация. В тази връзка се твърди, че първият ответник е собственик, владее и ползва имота, част от поземлен имот № ... по продължение на който законно още към 1973 година е била изградена ограда на имота с идентификационен номер № ... , включително при границата със спорния поземлен имот.

Разпечатката съдържа 22 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61f4ff8f-2925-4d77-bdbf-7f70288c570d