Решение № 146 от 29.05.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Кюстендил, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Д. Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520200464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на адв. И. Н. от САК, в качеството й на процесуален представител на Р. Н. Г., с ЕГН – ********** от гр. Перник, със съдебен адрес – гр. София ул.“Позитано“№8, ет.5, офис 9, против Заповед за задържане на лице № 277зз-24/22.04.2023 г., издадена от К. З. Д. – младши инспектор в РУ гр. Кюстендил.

В жалбата се съдържат оплаквания, които се поддържат и в съдебно заседание от адв. Н., за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание.

Прави се искане за отмяната й.

Ответникът, Полицейски орган – мл. полицейски инспектор представляващия го главен ю.к. Б. оспорва жалбата.

Д., чрез

По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната Заповед за задържане.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в жалбата на Р. Г. се установява, че на 22.04.2023 г., около 13:00 ч. жалбоподателят се прибрал от гр.Кюстендил към гр. Перник, където живее със семейството 1 си. Пътували с МПС м.“Шкода“, модел“SUPERB“ , с рег.№************. В автомобила освен жалбоподателя Г. пътували и съпругата му и двете им малолетни деца. В момента на спиране на автомобила за проверка водач на същия била св. Д. Г. – съпруга на жалбоподателя.

Според отразеното в докладната записка на мл.инспектор Г., непосредствено преди да бъде спрян за проверка автомобила , управляван от св. Г. той е бил спрял в страни от пътя и управлявалият го до момента водач – жалбоподателя Г. се преместил на предна дясна седалка / до водача/, а св. Г. седнала зад волана и потеглила в посока – към полицейския автомобил, в който се намирали св. Г. и издалия заповедта – К.

Д..

Именно това действие по смяна на места провокирало извършването на проверката от служителите на Пътна полиция. В хода на тази проверка били изискани документите както на водачката , така и на пътуващия до нея нейн съпруг – жалб. Г.. Последният отказал категорично да си даде лична карта за установяване на самоличността му, при което бил помолен да слезе и да отиде до патрулния полицейски автомобил. В хода на проверката жалб. Г. продължавал да отказва да си даде документ за самоличност. Станал агресивен и започнал да буйства, което наложило да му бъдат поставени белезници. До мястото, на което се намирали полицейските служители и жалб. Г., се доближила съпругата му – св.Д.

Г., която молела да не бъде арестуван съпруга й и то пред очите на намиращите се в автомобила им малолетни деца.

Със заповед за задържане №277зз-24/22.04.2023 г., издадена от К. Д. – служител на сектор пътна полиция при ОД на МВР гр. Кюстендил, жалбоподателят Р. Н. Г. бил задържан по реда на чл. 72 ЗМВР на 22.04.2023 г. в 13, 15 часа и освободен на 23.04.2023 г. в 10:30 часа. В заповедта били посочени като основание за задържане разпоредбите на чл.

72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и текстово изписване: " при извършване на полицейска проверка лицето заяви, че няма да предостави никакви документи за самоличност, като с действията си пречи за извършването на проверката“.

Като част от административната преписка по делото е представена докладна записка от 22.04.2023 г., изготвена от втория участък в полицейския патрул, извършил проверката - св. К. Г. и адресирана до началника на РУ Кюстендил, в която е описано, всичко случило се по време на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 277-зз-24 от 22.04.2023г. Р. Г. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, "а именно за това, че на 22.04.2023 г. в гр. Кюстендил, при опит да му бъде извършена полицейска проверка, същият категорично отказал да даде документи а самоличност, като с действията си пречел 2 на полицейските служители да извършат проверката. Оказал съпротива, за което му били поставени белезници.

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е предявена на задържаното лице, като отказът му да я получи е удостоверен с подписа на един свидетел.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, на оспорващия е предоставена декларация, която той е отказал да подпише , но отказът му е удостоверен по надлежния ред, с подписа на един свидетел.

Като част от административната преписка по делото е представена докладна записка от 22.04.2023 г., изготвена от втория участник в полицейския патрул, извършил проверката - св. К. Г. и адресирана до началника на РУ Кюстендил, в която е описано, всичко случило се по време на проверката.

Описаната в ДЗ фактическа обстановка , съдът прие за доказана по несъмнен начин.

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – К. Д., заемащ длъжност "мл. полицай в сектор СПП“ при ОД на МВР гр. Кюстендил.

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното 3 лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на Г. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактически обстоятелства полицейският орган е посочил: "лицето заява, че няма да предостави документи за самоличност, като с действията си пречи на полицейски орган да извърши проверката ".

Съгласно постановките на ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на погорестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

Като основание за задържане на жалбоподателя издалият я полицейски орган е посочил разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която разпоредба урежда правомощието на полицейските органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. В заповедта полицейският орган е посочил, че фактическото основание за задържането на жалбоподателя е отказът на жалбоподателя да предостави документите си за самоличност.

Заповедта в тази част е немотивирана. Не е посочено дали е имало разпореждане от страна на извършващите проверката полицейски служители и ако е имало в какво се е изразявало то. Според нормата , посочена като нарушена : „ лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ може да бъде задържано .

Какво е било разпореждането обаче от самата заповед не става ясно.

Най-сетне, доколкото задържането на лице по съществото си представлява принудителна административна мярка, с която в решителна степен се засягат правата на лицето, в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е поставено императивното изискване до 4 задържане на лицето да се пристъпи едва след като след изрично отправено предупреждение, то не е преустановило действията си, с които пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си. В случая от доказателствата по делото не се установява такова предупреждение да е било отправяно към жалбоподателя.

Ако се следва житейската логика, описаното в мотивната част на Заповедта, сочи че с непредставянето на документ за самоличност жалбоподателят е възпрепятствал полицаите да установят самоличността му и с това е попречил на извършването на проверката.

Съдът намира, че издалият заповедта е смесил съставите на две самостоятелни основания за задържане на лице това по чл. 72, ал.1, т.2 и по чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, което е недопустимо , доколкото създава изключителна неяснота за волята на наказващия орган.

Не на последно място, следва да се посочи, че процесната заповед не е съобразена и с целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена в районното управление, а е можела да се установи още на мястото на проверката, ако полицейските служители бяха попитали намиращата се на място съпруга на жалбоподателя за неговите имена . По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Ето защо със задържането, правата и законните интереси на жалбоподателя Р. Г. са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.

Разпечатката съдържа 42 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61f42f9b-954a-4ebb-9dfa-48c9f0f33f80