Решение № 129 от 22.04.2019, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 124/2019
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 22.04.2019
- В сила
- 22.04.2019
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА, РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129 гр. Перник, 22.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 124 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 1431/17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: ********* против Детска градина № 5 „Вела Пеева“, с код по БУЛСТАТ: *********, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 20 857.44 лева, представляващи стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от които 19 591.76 лева – главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г.вкл. и 1265.68 лева – законна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 17.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил „Топлофикация Перник“ АД да заплати на Детска градина № 5 „Вела Пеева“ сумата от 1155 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 1265/15.01.2019 г. от „Топлофикация Перник“ АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Р. Д., в която същото се обжалва изцяло. Навеждат се доводи, че атакуваното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за липса на идентичност между предмета на заповедното производство и на установителния иск. Твърди се, че такава идентичност е налице, но първостепенният съд е изтълкувал неправилно доказателствата по делото.
Акцентира се върху обстоятелството, че за процесния период между страните е действал индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, сключен на 01.09.2016 г. с петгодишен срок. Посочва се, че от приетите по делото експертизи – съдебно счетоводна и съдебно техническа, се установявало както доставянето на топлинна енергия в посочения от дружеството обем, така и стойността й, така както се претендира в исковата молба. Допълва се, че експертизите не са оспорени от ответника, а от заключението на вещото лице техник се установявало и че доставянето и отчитането на подадената топлинна енергия е извършено в съответствие с всички приложими законови и технически изисквания.
С тези аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски и в двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Детска градина № 5 „Вела Пеева“ не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция дружеството жалбоподател редовно призовано, не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител юрк. Р. Д..
Последната поддържа депозираната жалба, не прави доказателствени искания. По същество излага доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска същото да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски пред въззивния съд, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна, нередовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. Вместо нея се явява пълномощникът й – адв. С.Д.. Последният дава изрично съгласие делото да се гледа въпреки нередовната процедура по призоваване, оспорва жалбата, не прави доказателствени искания. По същество излага доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Акцентира върху обстоятелството, че между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба са налице множество несъответствия. Посочва, че във въззивната жалба не се излагат доводи по същността на направените от ответника възражения, нито на мотивите на районния съд. Счита, че изготвените по делото експертизи не могат да преодолеят констатираните недостатъци в исковата молба. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 28.03.2018 г., подадена от „Топлофикация Перник“ АД. Със същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Детска градина № 5 „Вела Пеева“ дължи на дружеството сумата от общо 20 857.44 лева, представляващи стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, от която сума 19 591.76 лева представляват главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. вкл., а 1265.68 лева представляват лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 17.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.02.2018 г.) до окончателното плащане.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 561 от 02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 834/2018 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения двуседмичен срок, Детска градина № 5 „Вела Пеева“ като длъжник е подала възражение, с което е оспорила претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД суми по основание и размер. В тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените установителни искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия, възникнала въз основа на Договор № 2049/17.09.2016 г. за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, като ищецът е продавач, а ответникът купувач. Посочва се, че договорът е сключен при общи условия като към него е приложен и Списък на топлоснабдените обекти. В тази връзка се твърди, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. На първо място се твърди, че по делото не се установявало качеството длъжник на ответника, доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било посочено точното основание на претенцията на ищеца. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че не е уточнено дали вземанията произтичат от договор или от качеството клиент на ответника, респективно и от двата факта едновременно. Посочва се и че ищцовото дружеството не твърди, нито ангажира доказателства ответникът да е собственик или титуляр на вещни права спрямо имота, за който твърди да е доставена топлинна енергия. В допълнение се уточнява, че периодът на действие на Договор № 2049/17.09.2016 г. не съвпада с исковия период, още по-малко с периода по заявлението. Обръща се внимание, че е налице разминаване в претендираните суми като размери и периоди между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба. На следващо място се твърди, че част от претендираните суми са дължими не от ответника, а от Община Перник по силата на споразумение № 74/27.05.2016 г., както и че същите са цедирани от ищеца в полза на трето лице.
В тази връзка се оспорва материално правната легитимация на страните по делото.
По отношение размера на претендираните суми се излагат доводи, че същият е неправилно изчислен, доколкото се касае за имот, представляващ апартамент, където за процесния период обективно не би могло да се потреби топлоенергия в количества на такава стойност. В тази връзка се прави извод, че претенцията на ищеца обхваща реално повече от един топлофициран обект. Акцентира се върху обстоятелството, че топлопреносното дружество не ангажира доказателства относно начина на формиране и изчисление на претендираните суми като се твърди, че счетоводството на ищеца не е водено редовно.
По подадения отговор е постъпило становище от ищеца. В същото се уточнява, че облигационното отношение между страните е възникнало въз основа на Договор № 2049/17.09.2016 г. за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, сключен при общи условия, които са публично оповестени и са влезли в сила. На следващо място се уточнява, че цитираното от ответника споразумение касае различни периоди от процесните такива, предмет на настоящото дело. На последно място се твърди, че посоченият от ответника договор за цесия също е неотносим, доколкото бил прекратен като „Топлофикация-Перник“ АД била възстановила правата си на кредитор. В връзка с разпределената от районния съд доказателствена тежест, с допълнителна молба ищцовото дружество е поискало назначаване на две експертизи.
Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: извлечение от сметка с шифър *** относно ДГ
№ 5 „Вела Пеева“, Договор № 2049/17.09.2016 г., заявление от ДГ № 5 „Вела Пеева“, общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания от 23.01.2018 г., Споразумение № 74/27.05.2016 г. за погасяване на просрочени задължения чрез плащане и уведомление от „Топлофикация-Перник“ АД до Община Перник,
В хода на делото пред първостепенния съд са извършени и приети съдебно техническа (СТЕ) и съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и допълнение към нея. От заключението на СТЕ е видно, че ДГ № 5 „Вела Пеева“ се състои от три обекта: основна сграда на ДГ № 5 „Вела Пеева“ с адрес в ***, филиал, находящ се в *** и филиал, находящ се в ***. На следващо място от експертизата се установява, че топлинната енергия се доставя на ЮЛ като разпределението е смесено – извършва се от фирма на дялово разпределение за сградите ЕС и от топлопреносното предприятие на база фактическото потребление на конкретния обект. Установява се също, че между страните по делото е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях. От заключението е видно и че през процесния период топломерите са преминали задължителните периодични метеорогични проверки и съответстват на одобрения тип, годни са да се използват за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Изпълнено е и изискването на наредбата за разпределение на брутното количество потребена топлоенергия за стопански нужди между потребителите и нетното количество на потребена топлинна енергия за обекти, намиращи се в сгради ЕС. Спазени са изискванията, залегнали в наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В експертизата се съдържа извод, че начислените от топлопреносното предприятие суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена в действащата нормативна уредба през процесния период. Определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са по реално отчетени данни от средствата за търговско мерене, монтирани в абонатната станция. Няма установена разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. На последно място от експертизата се установява, че начисленията за основната сграда са правени по реалните показания на търговските уреди, монтирани на обекта /топломер и водомер/, това обстоятелство не налага изготвяне на изравнителни сметки. Такива са изготвяни ежегодно за филиалите на детската градина, след проведени годишни отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по потребители. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. В таблиците към задача № 5 по експертизата са отразени подробно данните за доставените и начислени количества топлоенергия, както и за тяхната стойност спрямо всеки от обектите, стопанисвани от ответника.
Разпечатката съдържа 36 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61f2fba0-aaab-43bf-8721-ae48fe041d29