Решение № 76 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600016 по описа за 2022 година Предмет на въззивното производство е присъда №260160 от 04.10.2021г. по НОХД № 4752/2019г. по описа на ВРС, с която на К. СЛ. К. за престъпление по чл. 210ал.1т.5 във вр. с чл.209 от НК е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, като на основание чл.25ал.1 във вр. с чл.23ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ по присъдите по НОХД № 4752/2019г. на ВРС и по НОХД № 790/2017г. на ВРС. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. П. Н. сумата от 75 941,85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.210 от НК, както и сторените по производството разноски. Оправдан е на основание чл.304 от НПК да е въвел в заблуждение пострадалия и да му е причинил вреда за разликата над 75 941,85лв. до 80 541,85лв., като за тази разлика е отхвърлен и предявеният граждански иск. Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. Елена КасабоваКондова, служебен защитник на подс. К. СЛ. К., в която се сочи, че присъдата е неправилна, недоказана и необоснована, поради което се прави искане на основание чл.334т.4 във вр. с чл.24ал.1т.1 от НПК същата да бъде отменена, наказателното производство прекратено, а гражданският иск отхвърлен изцяло като неоснователен. Основният аргумент в жалбата е, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като не била доказана причинно следствената връзка между действията на К. и твърдяното увреждане, а така също и субективната му страна. Според защитата пострадалият не би могъл да бъде заблуден, тъй като заедно със съпругата си е участвал като управител и съдружник във фирма за недвижими имоти, а от друга страна с подсъдимия са имали съвместна дейност свързана с покупко- продажба на недвижими имоти. Твърди се, че всеки път когато пострадалия е внасял сумите по договорите в банката е присъствал подсъдимия, който теглел същите суми и ги връщал веднага на Н., което било доказано с показанията на св. Татяна Василева.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. СЛ. К., поддържа изцяло 1 депозираната жалба на сочените в нея основания. Подсъдимият също поддържа жалбата с твърдения, че винаги когато пострадалия е внасял парите в банката той е бил с него и ги е теглил веднага, след което му ги връщал. Сочи, че банковите документи са объркани, поради което и съдът също се бил объркал. По подробно изложените съображения моли съда да уважи жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

Счита, че по отношение на изпълнителното деяние са налице последователни измамливи действия с краен резултат, довели до заблуждението на пострадалия и той е достигнал до извода, че има основание да се разпореди със своите парични средства. По отношение на твърдението, че парите били връщани от подсъдимия на пострадалия сочи, че след като подсъдимият е толкова опитен, ако действително е било правено нещо фиктивно и нямащо за цел да бъде измамен пострадалия, то тези пари биха били предавани с разписка между двамата, поради което и нямало да има дело, тъй като подсъдимият щял да представи писмени доказателства за предаването на парите. В заключение изтъква, че е осъществена измама, причинена е вреда, поради което моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител Н.Н. изразява несъгласие с визираните в жалбата основания. Счита, че претърпените от повереника му вреди са доказани по несъмнен начин, поради което и съдът е уважил съответния размер, като деянието на подсъдимия е доказано във формата на вина пряк умисъл. Горното следва от обстоятелството, че той лично е представял фалшиви писмени доказателства, легитимирайки се като собственик и именно това е и самата заблуда. Според повереника в хода на първоинстанционно производство съдът, след внимателен анализ и след изискване на нужните доказателства, е приел, че вината на подсъдимия е доказана, както и измамните действия. Предвид горното моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, както и в частта за уважения граждански иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. К. и св. Н.Н. се познавали от дълги години от около 1973, 1974 година когато работили заедно около две години. След 1989год. двамата се срещнали случайно в гр.Аксаково и тогава подсъдимият оказал съдействие на св. Н. във връзка с имот. Известно време след това двамата отново се видели случайно, заговори ли се и подсъдимият споделил, че се занимава с имоти и има участие в Поземлената комисия. На свой ред св. Н. му казал, че има познати руснаци които искат да инвестират в България. След време подсъдимият се обадил на св. Н. и му казал, че е намерил имот в кв. „Виница“. Двамата отишли да видят имота. Св.Н. се обадил на своите познати в Русия и те се съгласили да го купят. Св. Н. информирал подсъдимият, че ще купят имота. На свой ред подсъдимият казал, че ще уреди нещата и поискал от Н. известна сума пари, която последния му дал. За посочената сума бил подписан запис на заповед от подсъдимия. След около година подсъдимият информирал св. Н., че не може да уреди продажбата на имота защото е общински и последният поискал да му върне парите. Това обаче не станало въпреки многократно провеждани разговори между двамата по този въпрос, тъй като подсъдимият не разполагал с парични средства, а дължал суми и на други лица. При последния разговор по този въпрос, в началото на 2014год. подсъдимият казал на св. Н., че има възстановени (реституирани) имоти от поземлената комисия, находящи се в м. „Ламбур пунар“ и ако иска 2 може да му ги продаде. Такива имоти подсъдимият не притежавал, но св. Н. не бил наясно с това. Същият познавал добре местността, в която подсъдимият му казал, че се намират имотите и проявил интерес. Попитал подсъдимият дали има документи за имотите и той потвърдил. Последният завел св. Н. да види имотите, показал му и две решения от поземлена комисия – решение № 670/11.01.2000год. и решение № 656.22.11.1999год., като му съобщил също така, че е единствен наследник на майка си. В първото посочено по-горе решение било посочено, че на наследниците на К.Ж.К. (майката на подсъдимия) се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 2500 дка в м. „Ламбур пунар“ имот част от парцел № 17289 от кадастралния план изработен 1956г. при граници (съседи): 17290, 17291. С второто цитирано по-горе решение на К.Ж.К. било признато право на собственост на нива 1.000дка (един дка) пета категория находяща се в терен по параграф 4 на гр. Варна в м. „Ламбур пунар“ имот № част от парцел № 11041 от кадастрален план изработен 1956год. при граници (съседи): 11042.11043. Убеден, че подсъдимият е собственик на имотите които предлага за продажба св. Н. решил да купи помалкия имот – нивата от 1дка като била постигната договорка между него и подсъдимия за продажна цена в размер на 28 000лв.. Уговорили се сумата да бъде изплащана на части.

Подсъдимият съставил предварителен договор за сделката като предоставил на св. Н., копие от Решението на поземлената комисия, касаещо този имот, скица, както и банковата си сметка в ЦКБ, по която последният да му превежда парите – BG08CECB97901050259100.

На 12.02.2014год. св. Н. превел по посочената му от подсъдимия банкова сметка в ЦКБ сумата от 2500лв. Превода св. Н. правил 13:33ч. в офиса на ЦКБ „Цар Симеон“, находящ се в гр.Варна на ул. „Цар Симеон І„ № 31 като вписал като основание за превода „капаро за покупка на недвижим имот в КК „Чайка“. В 13:39ч. подсъдимият изтеглил сумата от 2000лв. от друг офис на банката, (ИРМ Черноморец“) находящ в гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 55.

На 17.03.2014год. св. Н. направил втора вноска по сметката на подсъдимия във връзка със заплащането на имота, а именно сумата от 3707.85лв. Превода бил извършен в 11:16ч в ЦКБ офис „Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18. На същата дата, около 20 минути след това, в друг офис на ЦКБ в гр.Варна, а именно в ИРМ Община Варна, находящ се на бул. Осми Приморски полк“ №43 подсъдимият извършил разпореждания с постъпилата сума – в 11:41ч. наредил вътрешнобанков превод като превел сума в размер на 2500лв. по сметка на Станимир Мирчев Димитров като задължение по договор; в 11:43ч. изтеглил от сметката си сума в размер на 1000лв., а в 11:44ч. превел 50лв. в друга своя банкова сметка в ЦКБ.

На 15.04.2014год. св. Н. направил поредно плащане на част от продажната цена на имота договорен с подсъдимия. В 11:18часа, в офис на ЦКБ Клон Варна, находящ се на бул.

„Съборни“ № 58а св. Н. внесъл по сметката на подсъдимия сума в размер на 9500лв. като вписал като основание за внасяне „капаро за покупка на недвижим имот КК „Чайка, парцел 172“. На същата дата в 14:40ч. от офиса на ЦКБ Цар Симеон І“, находящ се в гр.Варна, ул.

„Цар Симеон І“ № 31, подсъдимият изтеглил сумата от 2098лв.

Междувременно подс. К. показал на св. Н. и два броя протоколи за въвод във владение касаещи имотите които предложил за продажба на св. Н. – Протокол № 25-ГТ/08.03.2014год. съгласно който наследниците на К.Ж.К. се въвеждали във владение в имот 11041 - 1000кв.м. и Протокол № 53-ГТ25.04.2014год. за въвеждане във владение на К.Ж.К. в имот с площ 2500кв.м. имот № 17289, от които му предоставил и копия. Предоставил му и копие от удостоверение за наследници на майка си в което фигурирал като единствен наследник.

От своя страна св. Н. показал на свой познат адвокат предварителния договор за продажба изготвен от подсъдимия, както и документите които той му бил предоставил.

Адвоката не одобрил съдържанието на договора и разяснил на св.Н. какво трябва да фигурира в него.

На 20.05.2014год. св. Н. и подсъдимия подписали нов предварителен договор за покупко-продажба на имота изготвен от св. Н.. Съгласно договора продавачът (подсъдимият) се задължавал да прехвърли собствеността, а купувачът (св.Н.) да купи 3 недвижим имот придобит по наследство с Решение № 670 от 11.01.2000год. на Поземлена комисия гр.Варна и Протокол за въвод във владение № 25-ГТ/18.03.2014год. на Община Варна, а именно нива от 1000кв.м. (един декар) пета категория находяща в м. „Ламбур пунар“, представляваща имот 11041 по кадастралния план изготвен през 1956год. при граници (съседи) имоти № 11042 и № 11043 за сумата от 28000лв. В договора било посочено, че до неговото подписване купувача е дал капаро в размер на 15717лв., а останалата част от сумата 12283лв. ще бъде платена до 30.06.2014год. Съгласно предварителния договор окончателния такъв следвало да се сключи до 30.06.2014год. като продавачът (подсъдимият) се задължавал да подготви необходимите документи за изповядване на сделката и декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху имота предмет на договора.

На 23.05.2014год. св.Н. внесъл поредна вноска по сметката на подсъдимия от продажната цена на имота, който последният му продавал. Това сторил в ЦКБ офис Владислав, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18, където в 09:39ч. внесъл сумата от 10940лв. като посочил основание „покупка на недвижим имот к.к Чайка имот 11041 стар 172“. На същата дата, от друг офис на ЦКБ в гр.Варна, а именно офис клон Варна, находящ се в гр.Врана, бул. „Съборни“ № 58а, подсъдимият изтеглил от сметката си следните суми: в 10:35ч. изтеглил на каса сумата от 1500лв. и направил арбитражна сделка като сумата от 8517.30лв. му била изплатена в евро- 4350евро. Подсъдимият изтеглил от банкомат сумата от 400лв., а малко по-късно на същата дата около 1:30ч., от друг офис на ЦКБ „ИРМ Черноморец, находящ се в гр.Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 55 изтеглил на каса още 400лв.