Решение № 2609 от 01.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8038/2023
- Вид
- Решение № 2609
- Подписан
- 01.06.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 95, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 38 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.40 ал.1 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
РЕШЕНИЕ
№ 2609 гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110208038 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на И. Т. А., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление (НП) № 42-0002358 от 10.09.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 95 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. 105, ал.1 ЗАвП за нарушение на чл.40 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи на административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на вменените му административни нарушения, в момента на проверката не е работил и не е осъществявал обществен превоз на пътници, табелата на таксито била покрита, което било признак, че не работи. Навежда съждения, че в уведомителното писмо, което е получил от РД „АА“ е въведен в заблуждение с твърденията в него, а също така твърди, че не са спазени сроковете за връчването на процесното Наказателно постановление (НП). Бил проверен от служители на МВР. С оглед на изложеното до съда е отправена молба да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа 1 жалбата и изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Взема становище по същество на делото в съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка, с предложение атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде направено искане за присъждане на такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.08.2021 г., около 04, 40 часа, свидетелите М. А. В. и Б. Б. К. се намирали в района на ж.к. „Студентски град“ и решили да се приберат до ж.к. „Дървеница“ с такси, в което се качили пред дискотеката, в която били. Шофьорът- жалбоподателя И. А., им предложил да платят 10 лв. до адреса, накъдето са тръгнали. Автомобилът, марка „Хюндай“, модел „i10”, с рег. № , шофиран от А., бил собственост на сина му З И.ов А., ЕГН **********. Около 04,45 часа жалбоподателят А. се движел от ул. „8-ми декември“ по бул.
„Акад. Ст. Младенов“ към ул. „Атанас Минчев“ и до УНСС бил спрян за проверка от свидетеля П. А. М.- актосъставител и М. Е. Г.- свидетел на извършената проверка. Когато го спрели за проверка жалбоподателят управлявал горепосочения лек автомобил с двамата пътници в него. Контролните органи изискали документи за проверка, като от водача на автомобила изискали и други документи във връзка с осъществяването на таксиметров превоз. От водача А. била изискана и предоставена пътна книжка. В хода на проверката, след снемането на писмени обяснения на свидетелите М. В. и Б. К., било констатирано, че жалбоподателят А. е извършил таксиметров превоз на двамата пътници срещу уговорка за заплащане на сумата от 10 лева. Превозът с маршрут от ж.к. „Студентски град“ до ж.к.
„Дървеница“ не бил приключил и плащане не е констатирано. Проверяващите установили, че водачът А. е извършил таксиметровия превоз на двамата пътници, управлявайки л.а. марка „Хюндай“, модел „i10”, с рег. № СА 1146ТС, собственост на сина му Златко И.ов А., без да е включил таксиметровия апарат и не бил вписал в пътната книжка дата, час, маршрута на движение с начален и краен пункт на превоза и часове на тръгване и пристигане.
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят П. М., на длъжност „старши полицай“ при 07 РУ СДВР - София, съставил против жалбоподателя АУАН Серия АА, бл. № 956859 от 02.08.2021 г. за извършени на 02.08.2021 г., в гр. София, на бул. „акад. Ст. Младенов“ две административни нарушения, описал фактическите си констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетел - очевидец, бил подписан от последния и от актосъставителя, като екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който вписал, че няма възражения относно констатираните нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се установява да са постъпили писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление, с което при идентично фактическо описание на соченото нарушение и правна квалификация на същото на жалбоподателя И. Атансов е наложено административно наказание „глоба” в размер на съответно 500.00 /петстотин/ лв. за нарушението на чл. 38 от Наредбата и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението на чл. 40, ал.1 от Наредба № 34/1999г. На 25.05.2023 г. атакуваното НП било връчено на жалбоподателя, като на 31.05.2023 г. при административнонаказващия орган постъпила жалбата срещу 2 наказателното постановление.
Съгласно чл. 48, ал.1, пр. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, АУАН е издаден от компетентен за това орган, а съобразно Заповед №РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията процесното НП е издадено от овластено за това лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите П. М., М. Г., М. В. и Б. К., сведения от В. и К., копие на Пътна книжка серия СК, №1661, заверена на 22.06.2020г., писмо №3382р-27866/ 0.08.2021г. на 07 РУ СДВР, писмо рег. №5200-52-777/ 10.02.2022г. от РД „АА“ - София до жалбоподателя, писмо рег. №52-00-52777/1/10.05.2023г. от РД „АА“ - София до жалбоподателя, копие на Заповед № РД-0830/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно компетентността на административнонаказващия орган, копие на Заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно заеманата от административнонаказващия орган длъжност.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл. т. естество на констатираните нарушения и начин на установяването им, съдът счита, че е взел необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина, като същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респективно преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени и във връзка с приобщените писмени материали, установяват в нужната степен убедително и еднопосочно именно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда, не се очертават противоречия, притежаващи белезите на съществени, т. е. такива, които да засягат фактите с правно значение.
Съдът възприе показанията на свидетелите П. М. и М. Г., взели участие в екипа, извършил процесната проверка и констатирал непосредствено нарушенията, като непротиворечиви, последователни, обективни и подкрепени от останалия доказателствен материал. Посочените свидетели излагат непосредствено възприетите от тях обстоятелства, досежно извършената на 02.08.2021 г. проверка, констатираните административни нарушения, както и съставянето на АУАН. В разпита си пред съда св. Г., въпреки дългия изтекъл период, показва ясен спомен от извършената проверка и потвърждава, че при проверката в таксито е имало клиенти, от които са снели сведения, както и че жалбоподателят е представил нередовна пътна книжка.
Съдебният състав кредитира с доверие и показанията на свидетелите П. М., М. В. и Б.
К., намирайки ги за обективни, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетелите В. и К. са пътували в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, и от показанията им, особено ясни са тези на В., се установяват обстоятелствата, свързани с извършения таксиметров превоз и последвалата проверка от контролните органи.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените погоре писмени доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (актуална към датата на констатираното нарушение) от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали АУАН и НП. Съгласно чл. 48, ал. 1, вр. ал. 2, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на Министерството на вътрешните работи, от кмета на съответната община и оправомощени от него длъжностни лица. В този смисъл актосъставителят П. М., заемащ длъжността „старши полицай“ към 07 РУ СДВР, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган - директора на РД „АА“ - София е компетентен да състави обжалваното НП на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. I.6 от Заповед № РД- 08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Спазени са и давностните срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съставът на съда констатира, че АУАН е съставен при съблюдаване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушенията, подписан е от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като на последния е предявен и му е връчен екземпляр от акта.
Съдът намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и двете административни нарушения са достатъчно ясно описани, коректно са отразени датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, поведението на водача и нормата, която изисква от него спазване на конкретно правило за поведение, като е дадена и съответната правна квалификация на нарушенията. Не е налице противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна квалификация на нарушенията.
По никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какви административни нарушения е обвинено, респективно да организира защитата си.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че същият не е осъществявал обществен превоз на пътници, в частност таксиметров превоз. Легалната дефиниция за таксиметров превоз на пътници се съдържа в чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и гласи, че таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, 4 включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза. Услугата, извършена на 02.08.2021 г. от жалбоподателя А., несъмнено представлява обществен превоз и попада в обхвата на дефиницията за таксиметров превоз на пътници. В случая превозът на пътници е извършен с лек автомобил и до определена от свидетелите В. и К. крайна точка, извършен е срещу заплащане, като цената на превоза е била договорена още преди тръгването по маршрута. Не е заплатена поради прекъсването за извършване на проверка. От субективна страна жалбоподателят А. е съзнавал, че извършва превоз срещу заплащане до крайна цел, посочена от клиентите, с автомобил, собственост на сина му, който е обозначен като таксиметров.