Решение № 284 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАС.А

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500289 по описа за 2023 година

С решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д.№ 20224440100631 по описа за 2022година на ЧбРС е отхвърлен като недоказан предявеният от Ц. Т. К. против Граждански иск, с който се иска разваляне поради сключване при условията на измама на договор за покупко - продажба на ПИ с ид. № ***, находящ се в гр. ******* с площ от 691 кв.м. при граници ни съседи на имота № ***; № ***; № ***; заедно с идеални части от построена сграда в имота с ид. № ***-1 с площ от 119 кв.м. с предназначение жилищна сграда и сграда ид. № *** с площ от 44 кв.м. с предназначение гараж, както и сграда с ид. № ***-3 с площ от 27 кв.м. на един етаж с предназначение стопанска сграда и сграда с ид. № ***-4 с площ от 32 кв.м. на един етаж с площ от 32 кв.м. с предназначение стопанска сграда.Целият имот се намира в гр. ***************.Като договора е обективиран в Нотариален акт № 146 том 3 рег. № 3036 н. дело № 412/21.08.2018 г. на нотариус И.И. с рег. № *** на НK.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. Т. К. да заплати на Н. Ц.

Т. направените по делото разноски в размер на 800 лв. за един адвокат.

1

Депозирана е въззивна жалба от Ц. Т. К. против решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д.№ 631/2022 г. по описа на ЧбРС, с което е отхвърлена исковата му молба.Счита същото за незаконосъобразно и в нарушение на събраните по делото доказателства.Прави се искане да се отмени обжалваното решение изцяло и да бъде уважена исковата молба против ответника.

За въззиваемата страна Н. Ц. Т. процесуалният представител изразява становище да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд в своето решение е разгледал общо мотивите за измама по реда на чл.29, ал.1 от ЗЗД, като не е съобразил в конкретния казус, че отношенията между него и ответника са като на баща и син и след сключване на договора за продажба той реално на 80 години няма къде да живее.

Сочи се също така, че първоинстанционният съд не е съобразил и факта, че в нотариалния акт за продажба № 142 от 2018 г. липсва обект „лятна кухня“, който обект той ползва.Точно в това се състои измамата от въззиваемия, че последиците от така сключения договор за него няма да настъпят и ще продължи да ползва лятната кухня, в която е живеел.

От нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот от 21.08.2018 г. е видно, че въззивникът Ц. К. е продал на Н. Т. 1/3 идеална част 2 от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.*******, целият с площ от 691 кв.м., заедно с такива идеални части от построените в него: сграда с идентификатор № *** с площ от 119 кв.м., на един етаж, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор № *** с площ от 44 кв.м., на един етаж, с предназначение гараж; сграда с идентификатор № *** с площ от 27 кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № *** с площ от 32 кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда.

Така са посочени сградите в скицата на поземления имот от 14.07.2022 г., а в удостоверението за данъчната оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК двете селскостопански сгради са посочени като второстепенни постройки, т.е. нито една от сградите не се идентифицира като лятна кухня.

От показанията на свидетелката П.А., сестра на въззивника, въззиваемият е неин племенник, е видно, че къщата в гр.********** са я строили родителите им, после са преправили покрива и са направили още една стая за кухня, която са я прикрепили към къщата.Лятната кухня Ц. си я е правил, Н. е бил малък.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че сочената лятна кухня представлява сграда *** със застроена площ от 32 кв.м., на един етаж.

От показанията на свидетеля Б.Б. се установява, че през 2018 г. от самия Ц. е чувал, че е продал на Н. идеалните си части, виждал е нотариалния акт.Знаел е, че той е трябвало да продължи да живее там, устна уговорка, да ползва лятната кухня, докато се спомине.

Съгласно чл. 55 от ЗС, вещни права върху чужда вещ, доколкото са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл.56 - 62 от ЗС.

Следователно само предвидените в закона ограничени вещни права могат да бъдат обект на придобИ.е и притежание.По своя характер правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

3

Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика.

Според чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

От приложения нотариален акт от 21.08.2018 г. не се установява продавачът Ц. К. да си е запазил правото на пожизнено ползване на лятната кухня.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е разгледал и цената на иска, определена в договора за покупко - продажба, която е в размер на 4 700 лв.Тази цена е под данъчната оценка и такава правна сделка е недопустима.Данъците по сделката следва да се определят по данъчната оценка, а не по продажната такава.Цената не е съобразена и с пазарните оценки на недвижимите имоти в Община Червен бряг към 2018 г.

Въззивникът е продал 1/ 3 идеална част от процесния недвижим имот, а данъчната оценка на 1/3 идеална част от него е 4 701.97 лв.

Продажбата на имота по цена в размер на неговата данъчна оценка се основава на притежаваната от страните договорна свобода за определяне на продажната цена, която може да бъде както в размер на данъчната оценка на имота, така и под и над нея ( определение № 203/14.03.2017 г. на ВКС по гр.д.

№ 4247/2016 г., ІІІ г.о.).

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че преки последици от измамата са налице от факта, че по - късно, през 2022 г. е изгонен от имота чрез Е. Ч., която живее на семейни начала със сина му Н. Т., което е обект на гр.д.№ 126/2022 г. по описа на ЧбРС, а не е изгонен от имота по силата на нотариален акт 412 от 2018 г.Между баща и син е имало уговорка да ползва имота и след продажбата.Той като родител е сключил този договор в интерес на сина му и неговото семейство.Въззиваемият няма участие в строежа нито на основната сграда, нито на лятната кухня, което се установява от свидетелите по делото П.А. и Б.Б..

Доказателства за производство по ЗЗДН не са представени по делото.

Свидетелят Б. сочи, че на 07.09. са отишли да кажат на Н., че е изтекла 4 ограничителна дата, но Н. не го е допуснал.

От доказателствата по делото се установява, че жилищната сграда и лятната кухня не са строени от въззиваемия.

Дори и да се допусне, че на въззивника по реда на ЗЗДН е била наложена мярка за защита, то не рефлектира върху фактическия състав на измамата като основание за унищожаване на гражданскоправни сделки (чл.29 от ЗЗД ), който включва четири елемента.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д.№

20224440100631 по описа за 2022 година на Районен съд - Червен бряг.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението чрез връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5