Решение № 84 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500735 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260299 от 15 октомври 2021г. по гр. д. № 480/2020г.

Окръжен съд – София, ТО, IV състав, е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да плати на Л. В. П. следните суми: сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане; сумата от 77.59 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане. отхвърлил предявените от Л. В. П. искове за плащане на сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 35 000 лв.

/тридесет и пет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020 г. до окончателното плащане; отхвърлил предявените от Л. В. П. искове за плащане на сумата от 670.84 лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 77.59 лв.

/седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ до пълния му предявен размер от 670.84 лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020г. до окончателното плащане; осъдил ответника да плати на адв. Я. Д. Д. с личен № 1300243610 сумата от 1 419.23 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото; осъдил ищцата да плати на ответника сумата от 110.79 лв. /сто и десет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и на призовани свидетели съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 138.48 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; осъдил ответника да плати по сметка на СОС сумата от 1 403.10 лв. /хиляда четиристотин и три лева и десет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 207.69 лв. /двеста и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 480/2020г. на СОС в негови осъдителни части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 и 2 чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при определяне размера на търсеното обезщетение и на приноса на пострадалата към вредоносния резултат, иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете над размера от 10 000 лв. и 55, 42 лв.

Л. В. П. е оспорила жалбата на ответника и е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен от нея, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 50 000 лв. С доводи за неправилност на решението в обжалваната част също поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разликата до пълния предявен размер на обезщетението.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на ищцата към датата на ПТП, настъпилите усложнения. Посоченото обезщетение е определено след редуцирането му с 30 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от определения справедлив размер на обезщетението от 50 000 лв.

СОС е счел за доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неполагане на необходимата грижа за възстановяване на здравето поради непровеждане на контролни прегледи и рехабилитации. СОС е счел обаче възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата се е намирала на пътното платно в нарушение на правилата за движение, предприела е пресичане или ходене по пътното платно, а не на пешеходна пътека, като се е намирала и между паркирали автомобили и не се е огледала, за неоснователно, доколкото водачът е следвало да се съобрази с пешеходката, но не го е сторил.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че 3 обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично правилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай, с оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 21.01.2020г., от което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл.

477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във въззивната жалба на ответника, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице от ПТП е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението, се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като жалбоподателят- ответник намира определеното от съда обезщетение за завишено. Спорен е и въпросът за 4 размера на съпричиняването на вредоносния резултат. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражения за съпричиняване, основани на поведението на пострадалата, която се е намирала според него на пътното платно в нарушение на правилата за движение, предприела е пресичане или ходене по пътното платно, но не на пешеходна пътека, като се е намирала между паркирали автомобили и не се е огледала, както и в това, че не е оказала необходимата грижа за възстановяване на здравето си като не е провеждала последващи контролни прегледи и рехабилитация.

Жалбоподателят – ответник счита определеното от съда съпричиняване от 30 % за занижено, а жалбоподателката – ищца счита, че не е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е извършвала рехабилитация в домашни условия и при наложени противоепидемични мерки не е можела да получи специализирана услуга по рехабилитация.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П. – син на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото и това не е оспорено на етапа на въззивното производство, че на 21.01.2020г. сутринта около 7ч. той чул викове откъм улицата в пространството около блока, извън пътното платно, и когато слязъл, видял майка си в безпомощно състояние, с изместен глезен, лежаща в калта. Била бутната от автомобил, който дал на заден ход, той бил със затъмнени и замърсени стъкла. След ПТП свидетелят закарал майка си в болница „Исул” с линейка. Там била гипсирана, след което я прибрал вкъщи. Кракът бил един месец в гипс, като през това време не можела да се обслужва физиологично и хигиенно, била на памперси, това продължавало и към м.03.2021г., когато е проведен разпитът. Тя все още не можела да стъпва на крака, не можела да се изправя, имала деформации на целия ляв крак. Не можела да се обслужва, затова се налагало за нея да се грижи жена, а свидетелят се грижел за осигуряването на храна, памперси, облекло. Рехабилитацията също я извършвал той, тъй като бил изучавал рехабилитация, а изтъква и, че заради епидемиологичната обстановка в страната не можел да изпрати майка си никъде. Преди инцидента била дейна, разхождала кучето и гледала детето на починалия му брат, чиято смърт й се отразила зле на психиката.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено по делото и това също не е спорно на настоящия етап като факти, че в резултат на процесното ПТП от 21.01.2020г. ищцата е получила следните увреждания: двуглезенно счупване на лявата глезенна става, съчетано с травматичен оток и хематом; охлузване на кожата в областта на лявото 5 коляно и болезненост в областта на дясното коляно. По повод травмата е била извършена закрита репозиция на фрактурата и е поставена гипсова имобилизация, назначена е антикоагулантна терапия за 30 дни и обезболяващи. В първите 35 - 50 дни след травмата са били налице силни, но намаляващи по интензитет с времето болки и страдания, като след приключване на възстановителния процес, който при този вид травми, ако няма усложнения, протича за срок от около 4 - 5 месеца, болките следва да са изчезнали. Началото на костно срастване при такива травми се наблюдава към 25-30-ия ден от фрактурата. С оглед данните от проведения от вещото лице преглед в случая е налице усложнение, изразяващо се в анкилоза на лявата глезенна става и силна атрофия на мускулатурата на подбедриците, като всеки опит за движение е съпроводен с болки. Към м.05.2021г. ищцата е с невъзможност за самостоятелно придвижване и самообслужване /в инвалидна количка/, със силно ограничени движения в лявата глезенна става.