Решение № 710 от 28.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Сливен, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230104587 по описа за 2023 година

В исковата молба на В. К. Н. от гр. Сливен се твърди, че е сключил със "ЮтеКредит БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Юте.../ Договор за кредит /№ 322870 от 17.05.2023г./, по силата на който дружеството се задължило да му предостави сума в размер на 4 000лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 22% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 56,41%. По този начин трябвало да върне общо 6 170.38лв., от които лихва в размер на 981.90лв. Съгласно нарочна договорна клауза, бил длъжен да заплати и такса за разглеждане в размер на 1188.48лв.

Сочат се пороци на договора, при което се извежда становище, че е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв. В условията на евентуалност предявява втори иск- в случай, че тази претенция бъде отхвърлена, за нищожна да бъде прогласена клаузата от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати такса за разглеждане.

В едномесечният срок за писмен отговор търговското дружество депозира такъв. Излага становище за допустимост на претенциите, но и за неоснователност. С подробни доводи аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не е недействителна дори само клаузата в него за заплащане на такса за разглеждане. Поради това заявява моли да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

1

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищеца, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против тях.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ лист 5 от материалите по делото съда установява, че на 17.05.2023г. между В. К. Н. и "ЮтеКредит България" е бил сключен договор- за потребителски кредит, с № L322870, по силата на който му е предоставен паричен заем в размер на 4 000лв., при годишен лихвен процент- 22 % и годишен процент на разходите 56.41%. Посочени са размера на дължимите лихви- 981.90лв.; също, че кредитополучателя трябва да заплати и такса за разглеждане в размер 1188.48лв.; посочена е и общо дължимата сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора и тя е 6 170.38лв. Следва да бъде върната в срок 24 месеца.

Всъщност, тези факти са признати от ответника в писмения му отговор.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са установителен и осъдителен иск. Основани са на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор, съотв. отделна негова клауза. Цитират се в тази връзка разпоредби от различни нормативни актове.

Установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по него са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е предоставило, осъществило е деятелност, включена в предмета му на дейност, на ищеца паричен кредит, а ищеца е действал, сключил е договора, именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, това е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем.

Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2. Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така, съгл.ал.3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята 2 професионална или търговска дейност.

Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на това изложение съда ще разгледа една конкретна такава, защото на нея именно ищеца основава претенциите си. Съгласно т.9 от чл.11 ал.1 от ЗПК, договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Видно от чл.19 ал.1, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид ...., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл.ал.4, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБългария. Клауза в договор, с която се надвишава този размер, е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен.

В случая може да се направи извод, че е недействителна клаузата в процесния договор, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за разглеждане на документите му. Така е на първо място, защото тя е в значителен размер. А на второ- защото поради това тя представлява ползван от кредитора способ за получаване на допълнителен доход и за заобикаляне на законовата забрана за прекомерно голям ГПР в договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузата е недействителна- нищожна, съгласно общите разпоредби на облигационното ни право- чл.26 от Закона за задълженията и договорите- като заобикаляща закона /ЗПК/, така и на специалния закон- ЗПК, предвиждащ недействителност на клаузата за ГПР, ако той надвишава пет пъти годишния лихвен процент. А в случая с добавянето на сумата за тази такса към дължимите главница и възнаградителна лихва, надвишението на ГПР е много повече от тези пет пъти. Т.е., клаузата в процесния договор за ГПР е недействителна, което означава, че такава липсва. Това пък води до недействителност на целия договор за кредит- на осн.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК. Ето защо водещия иск е основателен- на разгледаното основание, а по тази причина, тъй като ищеца постига целения от него резултат, не е необходимо съда да разглежда останалите основания, на които е предявен първия иск.

Не е необходимо, дори не трябва, съда да се произнася и по иска за недействителност само на отделната уговорка в процесния договор за заплащане на такса за разглеждане- тъй като той е предявен в условията на евентуалност- само в случай, че съда отхвърли иска за недействителност на целия договор.

3

При този изход на делото на ищеца се следват направените от него разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те в случая са 247лв. - следващата се за образуването на делото държавна такса / 4% от цената на иска, съгл.чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

От процесуалният представител-юрисконсулт на ответника, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Няма как то да бъде коментирано по същество, тъй като с исковата молба е представено само пълномощно за адвоката, представлявал ищеца в това дело. С допълнителното писмено негово изявление е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че това представителство е осъществено безплатно, но от адвоката не е направено искане да му бъде присъдено на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв. възнаграждение.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се присъждат разноски.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 вр. чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, сключения между В. К. Н. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.м.М. от АК Пловдив и "Юте Кредит"ЕООД с ЕИК 205559807, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността- ул."Черковна" №38, ет.1, офис 4, Договор за потребителски кредит № 322870/ 17.05.2023г.

ОСЪЖДА "Юте Кредит"ЕООД с ЕИК 205559807 да заплати на В. К. Н. с ЕГН ********** , на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски- 247 лв./ двеста четиридесет и седем лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "Юте Кредит"ЕООД с ЕИК 205559807 да бъде осъден В. К. Н. с ЕГН ********** да му заплати разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и може да бъде обжалвано по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента на връчването му.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4

5