Решение № 320 от 25.11.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Дупница, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200912 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 003230/11.09.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, упълномощен със Заповед № РД-11216/25.02.2025 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на Т. Х. А., с адрес: с.

Черногорово, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „Двадесет и осма“ №27, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Жалбоподателят обжалва НП в срок, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. В. Т.. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, поради което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление, алтернативно да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, доколкото размера на наложеното наказание е непропорционален на нарушението. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Подадена е молба от процесуалния представител, който изразява писмено становище, с което поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа.

Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски. Представя списък с разноски, към който 1 прилага фактури и авизо за получено преводно нареждане.

Въззиваемата страна е редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител в съдебно заседание. Подадена е молба от редовно упълномощен процесуален представител – юрк. Н.-А., която представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 16.12.2024 г., в 17:54 часа, по път А-3, при км. 72 + 831 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 10092 да преминава без заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП състав от ППС с влекач „Волво ФХ“ с рег. № РВ5471КН, с обща техническа допустима маса над 3,5 тона /над 12 тона/. Съставен е от техническото средство доказателствен запис със снимков материал на ППС.

На 09.04.2025 г., в 16:00 часа, по път № I-1, при км. 32 + 727 м. същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от автопатрул на НТУ, съставен от служителите – св. П. П. и Т. Т. било установено горепосоченото управление на ППС на по-ранна дата в цитирания пътен участък. С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя св. П. съставил на водача АУАН, който е подписан от него, от колегата му Т. Т. и от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 003230/11.09.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, упълномощен със Заповед № РД-11-216/25.02.2025 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на Т. Х. А., с адрес: с. Черногорово, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „Двадесет и осма“ №27, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания по делегация, чрез видеоконференция с РС-Видин, свидетел П. П., както и въз основа на събраните по делото множество писмени и веществено доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Свидетелят добросъвестно заявява какво си спомня по случая и поддържа изцяло констатациите отразени в АУАН. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните също 2 спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазени са формата и сроковете за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата във връзка с деянието и със субекта на нарушението.

Съдът намира подобно на изразеното детайлно в Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории 3 субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание и пълно с неотносима информация НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил именно водач на МПС към датата на извършване нарушението 16.12.2024г., или че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

- от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, - а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото. Нещо повече по никакъв начин актосъставителя, който е приел жалбоподателя и за водач на МПС към процесната дата на нарушението, когато не е възприел лично и непосредствено управлението на процесното МПС и неговия водач.

Налице е едно недопустимо предположение, че и на другата по-ранна дата водачът е бил един и същ.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателното постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде санкционния акт, 4 наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства за всяко от тях, вкл. за авторството. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Изцяло в тази насока е и цитираното вече по-горе Решение № 1615/16.09.2022 г., по КАНД № 335/2022 г., по описа на АС-Благоевград.

Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която е санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата н а чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението, че нормата на чл. 179 ал.

3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на НП.