Решение № 1286 от 10.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1286

06.11.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

I въззивен граждански състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова

Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20202100502115 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС), ЕИК 123526430, с адрес гр. Пловдив, ул. Хр.Г.Данов № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николаев Николов против Решение №1620/13.07.2020г., постановено по гражданско дело № 10754/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което е уважен установителния иск с правно основание чл.

422 от ГПК, предявен от З. К. Г. , ЕГН ********** за приемане за установено, че ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на ищцата сумата от 1890,20 лева, представляваща неоснователно начислена и платена от нея сума за корекции на сметки за потребена електрическа енергия за периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г., съгласно дебитно известие № 1206508466/18.02.2019 г., за което вземане била издадена Заповед за изпълнение №4750/31.05.2019 г. на ПРС по ч.гр.д. № 5683/2019 г. на Районен съд Пловдив.

Със същото решение, съдът е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на З. К. Г. направените от същата разноски в заповедното производство, както следва: 37.81 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство: 37.81 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, платимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва изводите на районния съд, с които е приел че не е осъществен фактическия състав за едностранно корегиране на сметката на клиента, тъй като по делото не били доказани: собствеността на ищцата върху процесния имот, вината й за неправилното отчитане на консумираната ел. енергия, както и поради липсата на ред за 1 уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Излага подробни съображения за това, че задълженията за консумирана ел. енергия се определят на клиент, който не е необходимо да притежава право на собственост или друго ограничено вещно право върху имота, а е достатъчно да ползва ел. енергия за свои нужди. Позовава се на дадената в §1, т. 27 от ДР на Закона за енергетиката легална дефиниция на понятието „краен клиент“ и намира, че с оглед сложността и разнообразието на обществените отношения се явява оправдано законодателното решение да не бъдат въвеждани допълнителни изисквания, свързани с притежание на право на собственост или ограничено вещно право, за установяване на субектите, за които възниква задължението за плащане на потребената енергия. Намира, че тези изводи на съда са неправилни и с оглед изричното признание, което ищцата направила в исковата си молба, че е клиент на ответното дружество и е потребявала ел. енергия за собствени нужди. Сочи, че дори да била настъпила промяна в собствеността върху имота, то ищцата била длъжна да уведоми ответното дружество за това обстоятелство, и същата не можела да черпи права от собствената си неизправност поради неизпълнението на това задължение.

На следващо място възразява и срещу изводите на съда, според които липсата на ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕА ЕАД за извършването на едностранна корекция на сметката за ползвана ел. енергия, е пречка за възникването на задължение за плащане на допълнително начислените суми. Заявява, че процесните общи количества ел. енергия в размер на 10409 kWh са били действително доставени до имота на ищцата и отчетени от електромер с фабричен номер 301817800, като процесната сума от 1890,20 лева била дължима за реално доставено количество ел. енергия и на основание издаденото дебитно известие №1206508466/18.02.2019 г. за периода от 02.01.2016 г до 01.03.2017 г.

Позовава се на приетите по делото заключения на съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи. Цитира многобройна съдебна практика, постановена от окръжните съдилища. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Няма искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на въззивамата З. К. Г. , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Намира, че ответното дружество не е доказало, съобразно разпределената доказателствена тежест, обстоятелството, че ищцата е потребител, както и че заплащането на сумата по корекционната сметка, само по себе си не й придавало това качество. Позовава се на незаконосъобразност на проведената процедура по едностранна корекция на сметката, като дружеството следвало да приведе общите си условия в съответствие със законовите изисквания. Процесната ел. енергия не била реално потребена, а начислена на база на презюмирано потребление. Оспорва доводите на въззивника, според които процесната сума не била начислена на основание ПИКЕЕ и в тази връзка представя като доказателство писмо №27104-1-8/20.03.2019 г., от което било видно, че сумата е начислена въз основа на съставената корекционна сметка. Намира, че 2 проведената корекционна процедура е незаконосъобразна, поради липса на разписани в действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ, а така също и в общите условия, ред и правила за уведомяване на клиента, така както се изисквало по действащия ЗЕ. Заявява, че по делото не са събрани доказателства относно техническата годност на измервателното средство към датата на проверката, което било в тежест на ответното дружество. Намира, че не са налице основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителя – ищец, която по принцип е изключение от общото правило за виновно неизпълнение при договорната отговорност, и поради това основанието и предпоставките за реализирането й следвало да бъдат изрично уредени по законодателен път. В процесния случай липсвало законово основание за едностранна корекция на количеството консумирана ел. енергия само въз основа на констатацията за неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия и при липсата на доказателства за осъществено от ищцата неправомерно виновно поведение в тази насока. Позовава се на съдебна практика.

Претендира разноски съобразно представени към жалбата договор за правна помощ, пълномощно и списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивното дружество юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Процесуалният представител на въззивното дружество депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа подадената жалба, претендира за сторените пред двете инстанции разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззиваемата, в случай, че същото е над предвидените минимални размери.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, изложените в жалбата оплаквания и като съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложеното ч.гр.дело №5683 описа за 2019г. на Пловдивския районен съд, че в полза на заявителката З. К. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №4750 от 31.05.2019 г., по силата на която ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526460, гр. Пловдив е осъдено да й заплати сумата от 1890,20 лева, представляваща платена на 26.03.2019г. от заявителката сума, начислена без основание от ответното дружество след извършена корекция на сметката, водена за кл. № 1000123656, за обект на потребление: гр. *****, ул. ***** №** , за периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г. съгласно дебитно известие № 1206508466 от 18.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда – 11.04.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 37.81 лева.

Срещу издадената заповед, ответното дружество е възразило, като в срока по чл. 414 от ГПК е подало възражение по образец. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал 3 на ищцата правото й да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си срещу длъжника.

В едномесечния срок въззиваемата Георгиева е предявила установителен иск против „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- за установяване на вземането й за главницата в размер на 1890,20 лв. по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По повод предявената искова молба, препратена за разглеждане по подсъдност пред Районен съд Бургас, е образувано гр.д.

№10754/2019г. по описа на БРС.

В исковата молба ищцата, твърди че след като е получила дебитно известие № 1206508466 от 18.02.2019 г., на 26.03.2019 г. е заплатила сумата от 1890,20 лева, която била начислена на база на едностранно извършена от ответното дружество корекция на сметката на ищцата за кл. № 1000123656, за периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г., като по факта на извършеното плащане страните не спорят.

Ищцата заявява, че процесната сума подлежи на връщане като платена без основание, тъй като на първо място сочи, че не била абонат на ЕВН, тъй като нито е собственик на електроснабдявания имот, за който е извършена корекцията, нито притежава ограничено вещно право върху него. На следващо място възразява, че ответното дружество не е имало основание да извършва корекция на сметката, тъй като не била спазена процедурата в ПИКЕЕ – същата не била присъствала на проверката, не е получавала констативния протокол и освен това предвидената в чл. 48 от ПИКЕЕ възможност за едностранна корекция от една страна излизала извън делегираната компетентност на КЕВР, а от друга – се намирала в противоречие с чл. 82 от ЗЗД, която норма от по- висок ранг отричала т.нар. обективна, безвиновна отговорност. Ищцата се позовава и на това, че като потребител се ползва и от потребителска защита, която й дава право да иска обявяване на неравноправните клаузи от ПИКЕЕ за нищожни.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е оспорило предявения иск като неоснователен, като се излагат твърдения, че начислената допълнително на основание дебитното известие ел. енергия е реално консумирана. За установяване на това обстоятелство са представени писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за техническо измерване /СТИ/ от 01.03.2017 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на СТИ №892/08.10.2018 г.. От представените доказателства било видно, че след демонтирането на електромера, извършено в присъствието на свидетели и при спазване на изискванията за запечатване и пломбиране, същият бил предаден за проверка, от която се установило, че върху средството е извършена манипулация – промяна на тарифната таблица по часови зони, в резултат на която електромерът отчитал ел. енергия за времето от 09.00часа до 16.30 часа на дневна тарифа Т2, а след 16.30 часа не отчитал на нито една от двете тарифи /Т1 и Т2/. Експертизата на СТИ, извършена от Български институт по метрология /БИМ/ установила, че на дисплея на електромера се визуализирали три тарифи за отчитане на активна електроенергия, като по първата /сумарна тарифа/ 1.8.0 било отчетено общото количество на реално потребената енергия - 024851,9 кWh, което било с 4