Определение № 311 от 23.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500431 по описа за 2023 година Производство по чл.122 от ГПК.

Образувано е, след като с Определение № 9321 от 16.08.2023 г. по гр.дело №10776/2023 г., Pайонен cъд — Пловдив е прекратил производството по делото и е повдигнал пред Апелативен съд-Пловдив спор за подсъдност с Окръжен съд - Пловдив за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа спора.

Като взе предвид материалите по делото, Апелативен съд-Пловдив установи следното:

Пред Окръжен съд-Пловдив е образувано гр.дело №1037/23г. по искова молба вх.№12328/13.04.2023г. от М. Б. П. срещу Б.К.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени главни искове с правна квалификация по чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е индивидуален собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., находящ се в гр. П., ул. „З.С.“ № 51, ет.З, ап. 5, ведно с 7,795 % от общите части на сграда, ведно с 7,637 % от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ...., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....3.13, находящ се в гр. П., ул. „З.С.“ № 51, ет.1, гараж 3, ведно с 3,177 % от общите части на сградата и 3,293 % от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ...., на МПС - мотоциклет, марка „Я.“, с per. № ..., ремарке/каравана марка „Т.“, модел ..”, с per. № ...., и 1 лек автомобил марка и модел „М.“, с per. № ...., поради липса на съвместен принос от ответника при придобиването им, осъществено по време на брака на страните, прекратен с Решение №1253/13.04.2022г. на РС-Пловдив по гр.дело №18313/21г. С исковата молба, при условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове, е предявен иск с правна квалификация чл.

29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял на ищцата от придобитото имущество по време на брака между страните имущество.

С Определение №1505 от 07.07.2023 г., производството по делото е прекратено пред Окръжен съд - Пловдив и е изпратено на Pайонен съд Пловдив по подсъдност, по съображения, че цената на всеки един от главните оценяеми искове за собственост е под 50 000лв, което по арг. от разпоредбите на чл.103, вр. чл.104, т.3, вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК, обуславя родова подсъдност на делото на районен съд. В мотивите си, окръжният съд приема, че цената на всеки от исковете по чл. 21, ал. 4 СК следва да се определи върху ½ от стойността на всеки от имотите, тъй като с тях се оспорва презумптивно притежаваната от ответника ½ от всеки от тях Така, по исковата молба с вх.№12328/13.04.2023г. от М. Б. П. срещу Б.К.Д., пред PC - Пловдив е образувано гр. дело № 10776/2023 г. Съдиятадокладчик по същото е приел, че доколкото предявеният иск по чл. 21, ал.4 СК относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., находящ се в гр. П., ул. „З.С.“ № 51, ет.З, ап. 5, ведно с 7,795 % от общите части на сграда, ведно с 7,637 % от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ...., е с цена от 56115,10 лв (стойността му по данъчна оценка), то същият е подсъден на окръжен съд съгласно чл.104, т.2 ГПК, а по арг. от чл. 104, т. 6 ГПК, на същия съд като първа инстанция са подсъдни и останалите предявени искове с цена под 50 000 лв. В мотивите си, районният съд е посочил, че предмет на всеки от исковете е цялата собственост върху всеки от имотите, посочени в ИМ, а не върху ½ ид. част от всеки от тях, поради което и цената на всеки иск не следва да се определя върху ½ от дъначната оценка, а с оглед пълната й стойност. Посочено е също, че в ИМ липсват твърдения за наличие на съпружеска имуществена общност, което да обуслови определяне цената на иска на база ½ от данъчната оценка на имотите. Така, с Определение № 9321 от 16.08.2023 г., Pайонен съд-Пловдив е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящият спор за подсъдност.

2

Пловдивският апелативен съд не споделя доводите на повдигналия препирнята съд, че предмет на всеки от главните искове по чл.21, ал.4, т.1 СК, е цялата собственост върху всеки от имотите.

На първо място, в ИМ съвсем ясно е посочено, че имотите, предмет на главните искове, са придобити по време на брака на страните, поради което, с оглед презумпцията са съвместен принос на съпрузите при придобиването му, следва това имущество да е общо при равни квоти. Съответно, ищцата заявява, че оспорва презумпцията за съвместен принос на бившия й съпруг при придобиването на тези имоти, поради което и искането до съда е да бъде признато, че ищцата е едноличен собственик на придобитите по време на брака й с ответника имоти. Въпреки вербалната формулировка в петитума на ИМ да се установи спрямо ответника, че ищцата е „индивидуален собственик“ на всеки от посочените имоти, придобити по време на брака им, „искането“ до съда следва да се тълкува с оглед изложеното в обстоятелствената част на ИМ, според което, спорът касае собствеността върху половината от всеки от имотите, която, по силата на презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК, оспорена с исковете, след прекратяването на брака между страните, принадлежи на ответника. Не би могло и да се формулира петитум само за собствеността върху ½ от всеки от имотите, тъй като ищцата, на общо основание, съгласно чл.21, ал.1 СК, след прекратяване на брака й с ответника, се легитимира като собственик на ½ от същите, поради което би се стигнало до неяснота относно предмета на делото и обхвата на силата на пресъдено нещо по спора.

Освен гореизложеното, повдигналият препирнята съд не е съобразил уточненията на ищеца, дадени с молба от 10.08.2023г. именно в производството пред РС-Пловдив, в която ясно е посочено, че главните искове имат за предмет право на собственост върху презумптивно притежаваната от другия съпруг ½ ид. част от съответните вещи, конретизирани в ИМ, като е прецизираната и цената на всеки отделен иск, в т. число на иска за имота с данъчна оценка 56115,10 лв, в размер на ½ от данъчната оценка, т.е. 28057,60 лв по първия иск, 202,20 лв по втория и 9512,20 лв по третия главен иск. Ето защо, всеки един от предявените от М. Б.

П. срещу Б.К.Д. главни искове по чл.21, ал.4 СК е с цена на иска под 50 000 лв.

3

С оглед гореизложеното, по повдигнатия с Определение № 9321 от 16.08.2023 г. по гр.дело №10776/2023 г. на Pайонен cъд — Пловдив спор за подсъдност между Районен съд-Пловдив и Окръжен съд – Пловдив, настоящата инстанция определя Районен съд-Пловдив за родово компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба с вх. № 12328/13.04.2023 г. от М. Б. П. срещу Б.К.Д., по която в Районен съд-Пловдив е образувано по гр.дело №10776/2023 г..

Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд-Пловдив за родово компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба с вх. № 12328/13.04.2023 г. от М. Б. П. срещу Б.К.Д., по която в Районен съд-Пловдив е образувано по гр.дело №10776/2023 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд-Пловдив по компетентност.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4