Решение № 15220 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15220 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110121193 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от П. Б. Л., ЕГН **********, против К. Б. Л., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в притеснение, безсъние, изживян емоционален стрес, дискомфорт и неразположение, уронен престиж и авторитет пред семейство, приятели, съседи и клиенти на ищеца, вследствие на противоправно поведение на ответника – нанесени на 05.03.2021г. удари с юмруци и крака в областта на главата и тялото на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2021г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане.

Ищецът П. Б. Л. твърди в исковата молба, че заедно с ответника и негов брат – К. Б.

Л., живеят в различни къщи на един адрес – ***********, като от около 5 години отношенията помежду им били силно влошени. Сочи, че на 05.03.2021г. между 23:30 и 24:00 часа охранителната камера, поставена от него върху гаража, била счупена. Твърди, че след като излязъл да провери камерата, видял брат си и го попитал дали има нещо общо с това, както и го предупредил да престане на унищожава имуществото му. Сочи, че вследствие на забележката брат му, който бил във видимо нетрезво състояние, започнал да го обижда и псува, както и се нахвърлил върху него с удари с юмруци в главата. Твърди, че от неочакваните удари паднал на земята, като ответникът продължил да го удря и рита в главата и тялото. Сочи, че в този момент към тях се приближала дъщерята на ищеца – Б., като ответникът ударил и нея. Твърди, че се към тях се присъединила съпругата на К. – А.Л., като двамата започнали да ритат ищеца в главата, тялото, корема, краката, отправяли заплахи срещу ищеца и семейството му. Твърди, че ответникът и съпругата му започнали да удрят и появилата се вследствие на виковете съпруга на ищеца – В., която по-късно се обадила на спешен телефон 112. Сочи, че след подадения сигнал пристигнал екип на бърза помощ и полицейски служители, които съставили предупредителни протоколи на ответника и съпругата му. Твърди, че в резултат на нанесения побой получил следните травматични 1 увреждания получен хематом върху главата (челно теменно) с размери 2/2 см., кръвонасядания в областта на клепачите на лявото око с размер 1/0,3 см., синкаво кръвонасядане влявото око, рана в горната устна с дължина 0,7 см., кръвонасядания по шията и към гръдния кош с размер 10/1,5 см. Освен физическата болка, през следващите процесното събитие седмици изпитвал неудобство от следите от нараняванията, както и притеснения, че лицето му било подуто и посиняло. Сочи, че в продължение на 1 месец изпитвал силни болки в главата, а в продължение на 3 месеца кръвното му налягане било с повишени стойности. Твърди, че продължава да изпитва световъртежи, както и моментна загуба на ориентация, раздразнение и нервност, сочи, че сънят му бил нарушен, получавал сърцебиене и ускорен пулс, когато минавал покрай входа и терасата на брат си. Сочи, че след подадена от него тъжба било образувано н.ч.х.д. № 12619/2021г. по описа на СРС, НО, 2 състав, по което ответникът бил признат за виновен, за това, че за времето между 23:30 часа на 05.03.2021г. и 00:00 часа на 06.03.2021г. в двора на къща, чрез нанасяне на удари с юмруци и с крака в областта на тялото, причинил на П. Б. Л. лека телесна повреда, като ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева. Присъдата била потвърдена с решение № 216 от 02.04.2024г., постановено от СГС, НО, Х въззивен състав. Ищецът излага твърдения, че вследствие на побоя в продължение на месец не можел да изпълнява служебните си задължения, като изпитвал сериозен стрес, който се отразил негативно на личния му живот и професионалната му дейност, избягвал най-близките си, като в съзнанието му останало трайното съмнение дали е способен да защитава семейството си.

Твърди, че вследствие на това бил диагностициран с посттравматично главоболие, церебрастенен синдром и посттравматични епилептични припадъци с вторична генерализация. Прави искане съдът да осъди ответника К. Б. Л. да му заплати 15 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, изразяващи се в притеснение, безсъние, изживян емоционален стрес, дискомфорт и неразположение, уронен престиж и авторитет пред семейство, приятели, съседи и клиенти на ищеца, вследствие на противоправно поведение на ответника – нанесени на 05.03.2021г. удари с юмруци и крака в областта на главата и тялото на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2021г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника К.

Б. Л., с който оспорва предявения иск. Твърди нередовност на исковата молба. Твърди, че на 05.03.2021г. органи на полицията посетили адреса на страните, тъй като ищецът бил разбил главата на съпругата на ответника – А.Л., като били съставени протоколи по ЗМВР. Сочи, че в 23:30 часа съпрузите чули силен шум около навеса на прозореца на спалнята, поради което ответникът отворил прозореца на стаята и видял ищеца върху ламаринения покрив на гаража. Ответникът твърди,че излязъл навън и казал на брат си да слезе от гаража, защото плашил детето на ответника, като в същия момент ищецът скочил и забил главата си в лицето на ответника, който паднал върху плочките в двора. Твърди, че ищецът започнал да го души и удря главата му. Сочи, че А.Л. излязла и опитала да разтърве братята, но дъщерята на ищеца – Б., се нахвърлила върху А. и започнала да я удря в гърба и в главата. Твърди, че към боя се включила и съпругата на ищеца – В., която го изритала в дясната предмишница.

Сочи, че на следващия ден посетили лекар, откъдето се снабдили с медицински удостоверения. Оспорва медицинската документация, представена от ищеца. Оспорва предявения иск по основание и размер, евентуално моли искът да бъде отхвърлен за сумата над 500,00 лева.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца по предявения иск с правно 2 основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер, както и че същите са настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията. При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.

Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации (Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ). Отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и морален аспект до известна степен, изразяваща се в това действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди, да се признаят за неприемливи от правния ред.

Върху деликвента тежи задължението да репарира пострадалия за увреждането.

Съгласно представена по делото присъда № 222 от 02.05.2023 г., постановена по н.д.ч.х. № 12619/2021 г. по описа на СРС, 2 състав, К. Б. Л. е признат за виновен в това, че между 23:30 часа на 05.03.2021 г. и 00:00 часа на 06.03.2021 г. в ************, в двора на къща, чрез нанасяне на удари с юмруци и с крака в областта на главата и тялото причинил на П. Б. Л. лека телесна повреда (разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 НК и чл.

129 НК), изразяваща се в следните травматични увреждания – кръвонасядане в областта на външния край на клепачите на лявото око, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на долния ръб на лявата очница, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна вляво, с кръвонасядане на тъканите, множество кръвонасядания по предната повърхност на шията срединно и вляво, ивицово кръвонасядане по задната повърхност на шията към гръдния кош вляво, в задния край, които увреждания са реализирани медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 1 НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК съдът е освободил К. Б. Л. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева. На основание чл. 304 НПК К. Б. Л. е оправдан частично в това, че е извършил деянието в съучастие в хипотезата на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като съизвършител с подсъдимата А. С. Л.. Със същата присъда А. С. Л. е призната за невиновна в извършване на описаното престъпление. С решение № 216 от 02.04.2024 г., постановено по в.н.д.ч.х. № 5551/2023 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, влязло в сила на 02.04.2024 г., първоинстанционната присъда е потвърдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид това от настоящия съдебен състав, следва да се зачете силата на посочената присъда по отношение на това, че между 23:30 часа на 05.03.2021 г. и 00:00 часа на 06.03.2021 г. в ************, в двора на къща, в резултат на виновното и противоправно поведение К. Б. Л., чрез нанасяне на удари с юмруци и с крака в областта на главата и тялото, причинил на П. Б. Л. лека телесна повреда (разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК), изразяваща се в следните травматични увреждания – кръвонасядане в областта на външния край на клепачите на лявото око, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на долния ръб на лявата очница, разкъсно-контузна рана по 3 лигавицата на горната устна вляво, с кръвонасядане на тъканите, множество кръвонасядания по предната повърхност на шията срединно и вляво, ивицово кръвонасядане по задната повърхност на шията към гръдния кош вляво, в задния край, които увреждания са реализирани медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, т.е. налице са всички елементи от фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Доколкото обвързваща сила има относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, но не и относно размера на претърпените вреди, както и относно причинната връзка между деянието и всички твърдени от ищеца вредоносни последици.