Определение № 508 от 07.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Шумен, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500219 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№2694/12.02.2025г. /п.к.7.02.2025г./ от Т. В. П., В. Г. П. и Т. С. П. и тримата действащи , чрез пълномощника си адв. М. А., против определение №169/20.01.2025г. по гр.д.№2436/2023г. по описа на ШРС, с което, съдът е оставил без уважение молба рег. № 18349/29.11.2024 г., по описа на РС Шумен, от адв. А. - процесуален представител на ответниците по делото, с искане за изменение на Решение № 824/06.11.2024 г., постановено по делото, в частта за адвокатското възнаграждение, като неоснователна.

Жалбоподателите молят съдът да отмени атакуваното определение и да уважи подадената молба по чл.248 от ГПК като намали размера на дължимото от ответниците адвокатско възнаграждение до размера от 900лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ищецът „ ДИ И БИ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ООД ,действащо ,чрез пълномощника си адв.Б. Б. от ШАК е депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата и претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът счита частната жалба за следното: неоснователна, поради

С решение №824/6.11.2024г. по гр.д.№2436/2023г. по описа на ШРС , съдът е осъдил Т. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. .... № 10, ет. 4, ап. 8, В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. .... № 10, ет. 4, ап. 8, и Т. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „.....“ № 155А, вх. „Б“, ет. 8, ап. 22, да платят на "Ди и БиКонсултинг груп" ООД, ЕИК 101615246, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, ул. „.....“ № 2, ет. 3, офис № 6, представлявано от управителя М.Б., 1 гражданин на Италия, сумата 2015.00 лева, разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно т. 3 от мотивите на ТР № 6/06.11.2013 г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда да извършва служебно проверка за прекомерност на разноските за адвокатската защита.

Искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да прави само страната, което е израз на диспозитивното начало в процеса. Според практиката на ВКС, създадена по приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде въведено от страната най-късно в последното по делото съдебно заседание до приключване на устните състезания в съответната инстанция – определение № 13/17.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1161/2012 г. от ІV ГО на ВКС и определение № 205/19.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 723/2014 г. от ІІ ТО на ВКС. Тази и аналогичната на нея съдебна практика остава непроменена и след постановяването на решение на СЕС по дело С-438/22, което може да се приложи само, ако страната е въвела възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно – до приключването на устните състезания пред съответната инстанция. В този смисъл са определение № 2200/08.08.2024 г., постановено от ІІ ТО на ВКС по т. д. № 2078/2023 г., определение № 3863/07.08.2024 г., постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 4772/2023 г. и определение № 2123/26.07.2024 г., постановено от І ТО на ВКС по т. д. № 2123/2023 г.

В конкретния случай по делото ищецът още с исковата молба е претендирал направените по делото разноски и е представил адвокатско пълномощно , както и фактура и преводно нареждане за заплатен адвокатско хонорар на адвокат Б.Б. в размер на 1800лв. с ДДС и ответниците получавайки препис от исковата молба са узнали за размера на този хонорар. По делото са били проведени три съдебни заседания, за които ответниците са били редовно призовани , като нито в хода на делото с отговора или с друга молба ,нито в проведените съдебни заседания ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца. За последното по делото съдебно заседание , в което процесуалният представител на ищците е представил списък за разноските по делото с претендиран с него адвокатски хонорар в размер на 1800лв. с ДДС ответниците и техния процесуален представител – адв. М. А. са били редовно уведомени , но не са присъствали по тяхна преценка и не са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено между ищеца и неговия пълномощник до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След като страната не е противопоставила своевременно възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, то съдът не може да го разгледа и да приложи решението на СЕС по С438/22. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е 2 направено своевременно, а е въведено за първи път в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не може да бъде основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК. В този смисъл е определение № 36/26.01.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5936/2014 г. от І ГО на ВКС и определение № 116/26.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1820/2018 г. от І ГО на ВКС.

По изложените съображения, искането на тримата ответници по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските се явява неоснователно и трябва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното обжалваното определение на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено ,като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С отговора на частната жалба се претендират направени разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, което искане независимо от изхода на спора следва да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат с окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че актът, който приключва производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по чл. 248 от ГПК, какъвто е и процесния, е извън приложното поле на чл. 81 от ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за изменението им – в случай, че размерът им е бил определен неправилно. Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№2694/12.02.2025г. /п.к.7.02.2025г./ от Т. В. П., В. Г. П. и Т. С. П. и тримата действащи , чрез пълномощника си от адв. М. А. против определение №169/20.01.2025г. по гр.д.№2436/2023г. по описа на ШРС , с което, съдът е оставил без уважение молбата на Т. В. П., В. Г. П. и Т. С. П. и тримата действащи , чрез пълномощника си адв. М. А. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на Решение № 824/06.11.2024г., постановено по делото, в частта за адвокатското възнаграждение, като неоснователна.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ ДИ И БИ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ООД гр.Гоце Делчев за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 480лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4