Решение № 4387 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20251100503774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на „УОН“ ООД - длъжник по изпълнително дело № 20259210400156 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление от 05.03.2025 на ЧСИ С.П. в частта, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата са изложени съображения, че атакуваният акт е неправилен.

Жалбоподателят счита за необосновани мотивите на съдебния изпълнител, че липсват предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в размер, равен на присъденото с изпълнителния лист вземане.

Поддържа, че изпълнителното дело е с малък материален интерес и не представлява фактическа и правна сложност. Сочи, че не е ясно как точно е формирана претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – каква част е за образуване и каква за процесуално представителство на взискателя по делото. Твърди, че вземането е събрано. Поддържа, че взискателят не е предприемал действия, освен самото образуване на делото, а изпълнение е налице, още преди да изтече срокът за доброволно изпълнение.

Сочи още, че присъединяването на възнаграждение, което по размер е идентично със самото вземане, противоречи на етичните норми за поведение на адвоката и не съответства на разрешенията, дадени със заключението на СЕС по преюдициално дело С-438/2022 от 25.01.2024г. Моли съда да отмени обжалваното постановление, като намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 50 лв., както и съответно да се преизчисли дължимата върху същото такса по т.26 от 1

ТТРЗЧСИ.

Взискателят „НИКИТА ГРУП“ ЕООД в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е взел становище по жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са депозирани мотиви от частен съдебен изпълнител С.П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че е длъжникът не е заплатил задължението си преди образуване на изпълнителното дело, а сумата е постъпила на 25.02.2025г. по специалната сметка на ЧСИ от наложен запор върху банкова му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, поради което таксите са дължими от длъжника съгласно чл. 79 ГПК. Сочи още, че са представени доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение. Намира, че приетото адвокатско възнаграждение не следва да се намалява и жалбата следва да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20259210400156 по описа на ЧСИ С.П. е било образувано по молба на „НИКИТА ГРУП“ ЕООД, подадена чрез адв. С.Ч., с която е поискано да бъде образувано изпълнително производство срещу „УОН“ ООД за принудително събиране на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 014.01.2025г. по ч.гр.д. № 24172/2024г. по описа на СРС, 174-ти състав. С молбата са направени искания за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия, а именно да бъдат наложени запори върху вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД както и върху притежаваните от длъжника МПС-та. Посочено е, че се претендират разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно на адв. Ч. с предмет образуване и процесуално представителство по изпълнително дело пред ЧСИ С.П., както и договор за правна помощ, с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. платимо по банков път. Приложено е и преводно нареждане за извършен кредитен превод.

С постановление от 11.02.2025г. е образувано изпълнително производство по изп. д. № 20259210400156 и са присъединени за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Със запорно съобщение с изх. № 4241/17.02.2025г. до „Уникредит Булбанк“АД ЧСИ е наложен запор върху вземания на длъжника, като сумата е преведена по сметката на съдебния изпълнител на 25.02.2025г.

Със съобщение за образувано изпълнително дело с изх.

№ 4592/20.02.2025 г., получено от длъжника на 25.02.2025 г. същият е 2 уведомен за размера на задължението по изпълнителното производство, вкл. разноските п по изпълнението, както и за наложените изпълнителни действия.

На 04.03.2025г. е постъпила молба от длъжника, с която са оспорен като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение и е направено искане да се преизчислят разноските по делото

С обжалваното постановление от 05.03.2025г. на ЧСИ С.П. е отказано да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид гореизложеното, в случая е установено, че сумата, предмет на принудително изпълнение, е заплатена чрез реализиран запор в същия ден, в който длъжника е уведомен за образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П..

Следва да се изложи, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата - чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочен изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на вземанетоа.

Настоящият съдебен състав намира, че когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение (чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие), единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. В такъв случай в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ.

В случая длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително производство на 25.02.2025 г. със съобщение изх. № 4592/20.02.2025 г. На същата дата по делото е постъпила изцяло дължимата по изпълнителното дело сума въз основа на реализиран изпълнителен способ - запор в „Уникредит Булбанк“АД. Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Взискателят не е подавал други молби за предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ освен молбата за образуване. Няма основание 3 да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, а и с оглед пълното погасяване на дълга няма да бъдат извършвани.

Следва да се отбележи, че взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя.

Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното, взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 НМРАВ.

С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-438/2022 от 25.01.2024г., съдът определя същото в размер на сумата 200 лева.

Ето защо жалбата в посочената част е основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която са приети за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева.

По отношение таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът намира следното:

В съобщението за образуване на изпълнителното дело от 20.02.2025г. е посочено, че таксите и разноските по Тарифата към ЗЧСИ са в общ размер на 225 лв., дължими към 06.03.2025г. В обжалваното постановление е посочено, че обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ са следните: 24 лв. по т. 1; 18 лв. по т.3, 24 лв. по т.5; 54 лв. по т.9 и 9,00 лв. по т.31, т.е, обикновените такси в производството са в общ размер на 129 лв.

Поради изложеното следва, че съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 96 лева с ДДС, при материален интерес в размер на 800 лева.

Съгласно т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: 100 до 1000 лева10 лева +10 на сто за горницата над 100 лева.

Жалбоподателят е обосновал доводите си срещу размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ единствено като последица от уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. Поради това и с оглед установения в чл. 6, ал. 2 от ГПК принцип на диспозитивно начало в гражданския процес, съдът е длъжен да се 4 произнесе само в рамките на търсената защита . Ето защо са налице предпоставките за редуциране на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като в базата за нейното изчисляване се включи дължимото /съобразно приетото за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Предвид изложеното, пропорционалната такса възлиза на сумата от 60 лева с ДДС, при материален интерес от 600 лв.

Ето защо жалбата в тази част е основателна, като пропорционалната такса бъде намалена до посочения размер.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „УОН“ ООД, ЕИК 203543971 постановление от 05.03.2025 по изпълнително дело № 20259210400156 на ЧСИ С.П., в ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за разликата над сумата 200 лв. до 400 лв. и таксата по т. 26 от ТТР ЗЧСИ за разликата над сумата 60 лв. с ДДС до определения размер от 96 лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя „НИКИТА ГРУП“ ЕООД по изпълнително дело № 20259210400156 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, дължимо от „УОН“ ООД от 400 лева на сумата 200 лева.

НАМАЛЯВА начислената пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 96 лева с ДДС на сума в размер на 60 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5